Решение № 2229 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10468/2020 г.

Решение № 2229 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10468/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Марс Лоджистик Улусларарасъ Ташъмаджалък Деполама Дагътъм Фе Шиджарет" А. Ш., регистрирано в Република Турция чрез процесуалния си представител адв. В. Коев срещу решение № 3350/29.06.2020 г., постановено по адм. дело № 9521/2019 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 32-201737/10.07.2019 г. на директора на ТД "Южна морска" – гр. Бургас, с което е отказано опрощаване и възстановяване на определените с решение № 32-25861/31.01.2017 г. на началника на Митница Бургас митнически задължения – мито в размер на 33 033 лв. и ДДС – 95 667 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател в противоречие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК и с принципа на служебното начало съдът не е събрал в производството всички необходими доказателства за постановяване на едно правилно решение (чл. 9, ал. 4 АПК). Касаторът се оплаква, че в нарушение на правото на защита на доверителя му и на принципа на истинност в административния процес (чл. 7 АПК) съдът не е допуснал направените доказателствени искания за изготвянето на съдебни поръчки до Тунис и Италия и назначаването на съдебна експертиза, въз основа на които да установи идентичността на стоките, внесени в Тунис със стоките, които са поставени под режим транзит и са предмет на атакуваното решение. По повод отказа на съда за изготвянето на съдебни поръчки касационният жалбоподател сочи Регламент (ЕО) № 515/97 г., както и Регламент (ЕО) № 2015/1525, с който е изменен Регламент (ЕО) № 1206/2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела. Според касатора обстоятелството, у че в Спогодбите за правна помощ с Италия и Тунис, както и в Регламент (ЕО) № 1206/2001 г. не е посочено изрично, че същите се прилагат и по административни дела, не е пречка за приложението им. Отказът на съда за се допуснат поисканите съдебни поръчки, в касационната жалба се сочи, че това е съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за връщане на делото за ново разглеждане на делото от друг състав на Административен съд, София-град, като в тази връзка се позовава на решение по адм. дело № 515/2016 г. на ВАС, Осмо отделение. Според касатора съдът е допуснал и друго съществено нарушение на процесуалните правила чрез отказа от допускане на поисканата съдебна експертиза за документално установяване идентичността на стоките, посочени в документите при започването на транзитната операция в България и при вноса на същите стоки в Тунис и при напускането на стоките на митническата територия на ЕС през митническото учреждение на напускане на стоките – митница Читалавекия, Италия. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е и необосновано поради неправилно интерпретиране на представените от допуснати от съда доказателства по делото с оглед посочването в мотивите на съдебното решение, че десет от представените 21 бр. фактури, се различават от фактурите, които са били представени при започването на транзитната операция, а за останалите 11 бр. фактури, които напълно съответстват на описанието на стоките, съдът е генерализирал без каквито и да е доказателства или мотиви и е отсъдил, че и останалите 11 пратки, за които са представени фактури, са отклонени от транзит и е направен необоснован извод от съда, че всички стоки са били отклонени от транзит. Относно вноса на стоките в Тунис, в касационната жалба се съдържат оплаквания, че съдът необосновано е възприел, че превозното средство, с което са доставени стоките в Тунис, не е отбелязано в митническите документи, като неправилно съдът не бил коментирал представената корабна товарителница, даваща началната и крайна дата на пътуването на стоките с кораб "Катания", както и удостоверението от митницата в Тунис за датата, на която е пристигнал камион с № 34 EF7211 с кораба "Катания" и на която е разрешено вдигането на стоките, натоварени в този камион. Твърди се също така в касационната жалба, че съдът неправилно е приложил митническия кодекс на ЕС, както и Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. За необоснован касаторът третира и извода на съда, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 312 от регламент (ЕС) 2015/2447. Твърди, че от негова страна липсват данни за извършени действия, въвеждащи в заблуждение митническите органи или допусната явна небрежност при извършването на транзитната операция. Дори и да се приеме, че са пропуснати сроковете за обжалване решението на митницата за определянето на дължимите се митни сборове, то този пропуск не се квалифицира като небрежност и незаинтересованост към спазването на европейското законодателство по отношение на реалното завършване на процесната транзитна операция. Подробно съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. В. Коев. Ответникът по касационната жалба директорът на Териториална дирекция "Южна морска" чрез юриск. В. Стамова – Стойкова в писмена молба с приложени към нея писмени бележки по съществото на спора, я оспорва с искане за отхвърлянето и като неоснователна и за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Марс Лоджистик Улусларарасъ Ташъмаджалък Деполама Дагътъм Фе Шиджарет" А. Ш., регистрирано в Република Турция срещу решение № 32-201737/10.07.2019 г. за отказ за опрощаване и възстановяване на определените с влязло в сила като необжалвано решение № 32-25861/31.01.2017 г. на началника на Митница Бургас за опрощаване и възстановяване на определените митнически задължения – мито в размер на 33 033 лв. и ДДС – 95 667 лв., първоинстанционният съд е приел, че правилно не е опростено задължението от митническите органи "в интерес на справедливостта", доколкото чл. 120, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г допуска това само, когато митническото задължение е възникнало при особени обстоятелства, които не се дължат на въвеждане в заблуждение или явна небрежност от страна на длъжника. Съдът е посочил също така, че според § 2 на същата разпоредба особени обстоятелства се установяват, когато е видно, че длъжникът се намира в изключително положение в сравнение д други оператори, извършвани същата стопанска дейност и че при отсъствието на такива обстоятелства, той не би попаднал в неизгодно положение поради събирането на вносните или износните мита. В този смисъл според съда жалбоподателят не е изпълнил задължението си да представи в декларираното получаващо митническо учреждение (ПМУ) в Италия превозното средство, документите и стоките в непроменено. Непредставянето от жалбоподателя на ТИР карнет № 0 Х79287605 и пред митническите власти в Тунис, които да го приключат, съдът е приел, че представляват действия по неизпълнение на задължението му, с което е проявена незаинтересованост, която впоследствие се изразява и в това, че жалбоподателят не е отговорил в законовия срок на исканията за предоставяне на информация, отправени му от отправното митническо учреждение (ОМУ). Съдът е посочил в решението си, че с което е отказано опрощаване и възстановяване на определените с решение № 32-25861/31.01.2017 г. на началника на Митница Бургас митнически задължения – мито в размер на 33 033 лв. и ДДС – 95 667 лв. Според съда не са налице и обстоятелства, които да сочат на незаконосъобразност по отношение и на първото основание, послужило за отказ – по приложението на чл. 312 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. В тази връзка при обсъждане на доказателствата, вкл. в заявленията за разрешително за взимане от склад и в митническите документи за вземане от склад, които са представени липсва посочване на превозно средство, с което стоките са доставени до склада, както и посочване на предходен документ, удостоверяващ идентичността на стоките от склада с тези, които са представени пред ОМУ. Съдът е приел, че липсата на конкретна информация в документите не позволява идентификация на стоките, които са взети от склада и по никакъв начин не сочи, че те са идентични със стоките, за които е и е бил учреден митнически режим транзит по ТИР карнет № 0 Х79287605, както и че посочването на държава на произход на процесните стоки-памучни тъкани, тъкани от прежди от синтетични нишки, копчета, торбички и други изделия от пластмаса, различна от Турция в два от документите налага извод, че не се отнасят до стоките, превозвани по ТИР карнета, посочен по-горе. В обжалваното решение съдът е отразил, че са налице множество различия между представените с искането и молбата фактури и фактурите, представени пред българските митнически власти при задействане на режим транзит. Тази невъзможност за идентификация на стоките е обусловила съда да приеме, че е недоказано твърдението на жалбоподателя за коректно завършване на режим транзит. От представения комбиниран транспортен коносамент № 831179/2000 съдът е счел, че може да се направи предположение, че стоките, които са превозвани с превозно средство с рег. № 34 ЕР7211 са напуснали територията на ЕС, отправяйки се към Тунис, но липсват категорични доказателства в тази, както и доказателства за последващо движение на тези стоки. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата срещу решението на административния орган за отказ от опрощаване и възстановяване на задълженията за ДДС и мито поради неприключена транзитна операция на процесните стоки. Обжалваното решение е правилно постановено. Не се спори между страните по делото, че в Митнически пункт Капитан Андреево като отправно митническо учреждение (ОМУ) е разрешен режим транзит на стоки с произход от Турция – общо 566 колета с памучни тъкани, тъкани от прежди от синтетични нишки, копчета, торбички и други изделия от пластмаса – 22958, 070 кг. бруто тегло, натоварени на камион с рег. № 34 EF7211 и придружени с 21 бр. фактури, издадени през месец юни 2016. и подробно описани в обжалваното съдебно решение. В посочения митнически пункт процесните стоки са били придружени с митническа декларация № МКЛМ 16 BG00101500771801 с карнет ТИР № DX79287605 и с декларирано получаващо митническо учреждение в Италия (ПМУ). Срокът за представяне на стоките в ПМУ е определен от митническите органи за 11.07.2016 г. За да е приключен успешно разрешения митнически режим, е необходимо и той да бъде приключен, като първоинстанционният съд е изложил законосъобразни изводи в съответствие с доказателствата по делото, че жалбоподателят не е представил доказателства предвид, че е негова доказателствената тежест за приключването на режима транзит на процесните стоки, за които той твърди, че са достигнали до купувачи в Тунис. Безспорно е установено по делото, че с решение № 32025861/31.01.2017 г. началникът на Митница Бургас е определил като задължение за касационния жалбоподател и солидарно отговорната АЕБТРИ задължения за мито и ДДС, което решение като необжалвано на 08.03.2017 г. е влязло в сила. Въпреки необжалваното решение за определените публични вземания, касационният жалбоподател на 11.03.2019 г. е депозирал искане в ТД "Южна морска" за опрощаване и възстановяване на определените с решението от 31.01.2017 г. задължения за мито и ДДС. Следва да бъдат споделени направените изводи от първостепенния съд, че при неприключила транзитна операция няма основание за опрощаване и възстановяване на определените с акта на началника на Митница Бургас задължения за мито и ДДС. Преценката на съда на събраните по делото доказателства са законосъобразни и съответна на тях, тъй като касаторът не е представил доказателства, нито е обяснил пред митническите органи защо е променил местоназначението на стоките с друго пристанище в Италия в Чивитавекия, като митническите органи там са посъветвали шофьора според дадените писмени обяснения пред митническите органи, да се върне в Салерно, но той е решил поради спешност купувачите в Тунис да получат процесните стоки твърди, че е използвал ферибот от пристанище Чивитавекия, Италия до Тунис. Съдът правилно е обсъдил искането на дружеството за опрощаване и възстановяване на определените мито и ДДС поради неприключване на митническия режим и се е позовал на разпоредбата на чл. 121, § 1, б. а) от Регламент (ЕС)№ 952/2013 г. (МК), според който заявления за възстановяване или опрощаване съгласно чл. 116 се подават до митническите органи в срок преди изтичането на три години от датата на уведомяването за митническото задължение в интерес на справедливостта. Това е така, защото касационният жалбоподател в искането си за опрощаване и възстановяване не твърди останалите хипотези на чл. 121, § 1 от МК за надвзети мита, дефектни стоки или анулиране на митническа декларация. В тази връзка правилно в обжалваното решение е обсъдена приложимата хипотеза на чл. 121, § 1 във връзка с чл. 120 от МК и е направен извод, че не са налице особени обстоятелства, които да не се дължат на въвеждане в заблуждение или явна небрежност от страна на длъжника и който да се намира в положение, което да е неравностойно или различно от положението на други търговски оператори, извършващи превоз на стоки. Обстоятелството, че задълженото лице по режима транзит не е представил стоките в ПМУ в Италия, а променил местоназначението им на друго пристанище, е обусловило италианските митнически власти да не приключат ТИР карнета. При липса на доказателства защо е променено местоназначението на стоките, е налице отклонение от митническия режим и непредставянето на стоките в ПМУ в Италия. Относно твърденията на касатора, че стоките са достигнали до своите получатели в Тунис, не променя горните изводи, а и представените доказателства не доказват с категоричност, ме това се е случило. Представените митнически документи и заявления за разрешително за взимане от склад не са изчерпателно посочени нито стоките, а правилно и митническите органи и решаващият съд са приели, че в два от тези документи е отбелязано, че произхода на стоките, които последните не са описани са от Франция и Великобритания, а не от Турция. Не може да се сподели възражението в касационната жалба, че посочването на Франция и Великобритания е поради грешка, тъй като доказателства, които да опровергават тези документи, не са ангажирани. Законосъобразни са изводите на съда и относно приложението на чл. 312 от Регламент (ЕС) за изпълнение 2105/2447 (по приложението на МК), тъй като нито един от алтернативно изброените документи, доказващи завършването на режима съюзен транзит, не са налице - документ, заверен от митническия орган на получаващата държава членка, с който се идентифицират стоките и се удостоверява, че те са били представени пред получаващото митническо учреждение или са били доставени на одобрен получател по член 233, параграф 4, буква б) от Кодекса; б) документ или извлечение от митническите регистри, заверен(о) от митническия орган на държава членка, с който/което се удостоверява, че стоките са напуснали физически митническата територия на Съюза; в) митнически документ, издаден в трета държава, където стоките са поставени под митнически режим; г) документ, който е издаден в трета държава и подпечатан или заверен по друг начин от митническия орган на тази държава и с който се удостоверява, че стоките се смятат за намиращи се в свободно обращение в тази държава. В същата разпоредба в § 2 е упоменато също, че вместо документите по параграф 1 като доказателство може да се представят техни копия, чиято вярност е заверена от организацията, заверила оригиналните документи, от органа на съответната трета държава или от орган на държава членка. Такива доказателства задълженото лице не е ангажирало. Липсата на конкретика в представените документи, правилно и митническите органи, а впоследствие и решаващия съд са приели, че не може от тях да се установи идентичността с процесните стоки. Неописването на стоките в тези документи, не може да обуслови извод, че се касае за същите стоки и че те са достигнали до купувачите в Тунис, нито че е приключен режима транзит, поради непредставянето на документи в посоченото при разрешаването на режима транзит кое е ПМУ в Италия. Твърденията, че стоките са достигнали до получателите си в Тунис, също не е безспорно доказано, тъй като митническите документи, в които е посочена като страна на получаване Тунис не могат да се отнесат към процесния режим, не само с неописване на пътното-превозно средство, но и липсата на посочване на стоките, за да се направи извод, че те се идентични с процесните. Представеният комбиниран транспортен коносамент № 831179/2000 правилно съдът при обсъждането му е приел, че единствено може да се направи предположение, че стоките са достигнали до Тунис, но не и категорично доказателство, че се касае за същите стоки, за които е разрешен режима транзит и са декларирани в митническата декларация в ОМУ. При така представените документи, може да се направи извод, че дружеството търгува със стоки с купувачи в Тунис, но не се доказва по безспорен начин, че тези документи касаят процесните стоки. При така установеното законосъобразен е извода в обжалваното решение, че не е приключен режима транзит съгласно разпоредбата на чл. 215, § 2 от МК, тъй като не се ангажират доказателства от касационния жалбоподател нито пред митническите органи, нито пред първоинстанционния съд, че режимът е приключен, когато митническите органи при сравняване на данните, намиращи се в ОМУ и тези в ПМУ и от тях да се направи извод за приключен режим съюзен транзит. Неоснователно е оплакването, че съдът не е събрал всички необходими доказателства, като не е допуснал поисканата съдебна експертиза от вещо лице-стоковед и не са изпълнени съдебните поръчки до Италия и Тунис. Доказателствената тежест за успешно приключване на разрешения в ОМУ митнически режим, е на касационния жалбоподател, който е декларирал стоките с митническа декларация. В административното производство е установено, че в електронната система на транзит (NCTS) е проведена процедура по запитване до декларираното ПМУ в Италия и оттам се е върнал отговор "Непознат превоз в ПМУ". Касаторът не е оборил този официален отговор на италианските митнически власти и не е представил доказателства, че режимът е приключен. Сочените в касационната жалба регламенти за сътрудничество между съдилищата от държави-членки на ЕС не касаят административни, а само граждански и търговски дела. Наред с това, както вече се посочи в административното производство е по линия на международното сътрудничество е направено запитване до декларираното ПМУ в Италия, поради което неуважаването на искането за съдебна поръчка, не е довело до съществено нарушение на съдопроизводствените правила, каквито са твърденията на касатора. Недопускането на съдебна експертиза от вещо лице-стоковед също не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът обстойно е обсъдил наличните по делото доказателства и е направил съответните на тях законосъобразни изводи за недоказаност на приключването на режима транзит и липсата на основание да се уважи искането за опрощаване и възстановяване на определените с предходно митническо решение за определени задължения за мито и ДДС поради неприключения режим транзит на процесните стоки. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е постановено правилно и при извършената проверка не се установи да са допуснати сочените от касатора нарушения, водещи до отмяна на обжалваното решение. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника по касация, на Агенция "Митници" (ТД "Южна морска" – Бургас) следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение