Решение № 3414 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14290/2012 г.
ВАСIII отделение11.03.2014 г.докладчик Искра Александрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 5293 от 08.10.2012 г., по адм. дело № 5175/2012 г. по описа на Административен съд - София град в частта, в която е отхвърлена жалбата на Самер Суло Буро срещу решение № 313 от 08.05.2012 г. издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците в частта в която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № 313 от 08.05.2012 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, в частта с която на Самер Суло Буро, без гражданство от Сирия, е отказано предоставяне на хуманитарен статут. ИЗПРАЩА преписката на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за ново произнасяне по молбата на Самер Суло Буро в посочената част. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5293 от 08.10.2012 г., по адм. дело № 5175/2012 г. по описа на Административен съд - София град, в останалата част. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3414 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14290/2012 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Самер Суло Буро, без гражданство, от Сирия против решение № 5293 от 08.10.2012 г., постановено по адм. дело № 5175/2012 г. по описа на Административния съд София - град. С обжалваното решение, е отхвърлена жалбата на Самер Суло Буро срещу решение № 313 от 08.05.2012 г. издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), с което му е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Сочените касационни основания са нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - председателят на ДАБ, чрез юрк. Дияна Славова изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, въз основа на справките на ДАБ, в обжалваното решение правилно е прието, че не са налице основанията по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Самият жалбоподател твърди, че не е политически ангажиран, не е арестуван и преследван от официалните власти. Според прокурора обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна. Предмет на контрол пред административния съд е било решение № 313 от 08.05.2012 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут на Самер Суло Буро по молбата му с рег. № ЛМ-267 от 15.04.2011 г. Мотивите на административния орган са били, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставянето на бежански статут на лицето. Административният орган е приел, че липсват основания за предоставянето му и на хуманитарен статут, като е приел, че за обстановката в областта Хасаке, от където произхожда чужденеца, няма информация за конкретни военни операции на сирийските сили за сигурност и затова не следва да бъде правен подробен анализ на общия конфликт в Сирия. Административният орган е приел, че според справка № 2177 от 24.04.2012 г. на ДАБ, конфликта в Сирия е към своето приключване. Посочил е, че кандидатът е декларирала семейно положение - неженен, поради което не са налице предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ. Административният съд е установил, че чужденецът е живял в гр. Хасаке, Сирия, по етническа принадлежност е кюрд, по религия "йезиди" и е лице без гражданство. Съдът е приел, че изводът на административният орган за липса на материални предпоставки в процесния случай за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ и предоставяне на статут на бежанец на молителя е правилен. Видно от заявеното от чужденеца по време на проведените с него интервюта, не се установява по отношение на него да е било налице "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съдът е споделил и извода на административния орган за липса на материалноправни предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Чужденецът не е бил принуден да напусне Сирия поради това, че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение, или наказание. По отношение на чужденеца не са били налице и предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, защото съдът е приел, че за него не са налице заплахи поради ситуация на безогледно насилие в района на област Хасаке. Касационната инстанция намира, че решението е правилно в частта за потвърждаване на отказа на председателя на ДАБ за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. Както е посочил административният съд, бежанската история на лицето не съдържа обстоятелства, които биха могли да породят у него основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, и политическо мнение и/или убеждение. Обстоятелствата, че е кюрд, "йезиди" по религия и е участвал в два големи антиправителствени митинга в гр. Хасаке и гр. Расъл Айн, както и в редица други по - малки антиправителствени прояви, не доказва, че чужденецът е бил преследван от правителството заради това. По делото не е доказано чужденецът да е имал реални проблеми с властите в Сирия. Обжалваното решение е неправилно в частта, в която е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут. Административният съд не е съобразил съществено относимо обстоятелство, касаещо този въпрос в резултат на което е приложил неправилно материалния закон. Установено в производството пред ДАБ е обстоятелството, че чужденецът е пристигнал в България, придружаван от своята непълнолетна сестра Фадия Суло Буро (становище на Евгения Цветкова, старши експерт в РПЦ-София с рег № УП 4935/24.08.11 г., лист 36 по делото). След служебна проверка в системата на Върховния административен съд, настоящият съдебен състав установи, че с решение № 14038 от 28.10.2013 г., постановено от ВАС по адм. д. № 9891/2012 г. е оставено в сила решение № 4127/17.07.2012 г. по адм. д. № 5176/2012 г. по описа на Административния съд - София град, първо отделение, 5-ти състав, в частта, с която е отменено решение № 312/08.05.2012 г. на председателя на ДАБ с постановен отказ на Фадия Суло Буро за предоставяне на хуманитарен статут и административната преписка е върната за ново произнасяне. В решението на Административния съд, което е оставено в сила с посоченото решение на ВАС е посочено, че на Фадия Суло Буро следва да бъде признат хуманитарен статут поради наличие на доказани предпоставки за това. От съдържащите се в системата на ВАС сканирани документи във връзка с дело № 9891/2012 г. и по-конкретно от съдържанието на решение № 312/08.05.2012 г. на ДАБ, може да се направи извода, че жалбоподателката по дело № 5176/2012 г. по описа на АССГ е непълнолетната сестра, придружаваща Самер Суло Буро, който е касатор в настоящото производство. От документите в преписката се установява, че жалбоподателят се грижи за непълнолетната си сестра - излязъл е да живее извън общежитието, на квартира заедно със сестра си, във връзка с трудното съжителстване на сестра му в една стая с други жени, както и че са на общ бюджет (молба от Самер Буро и Фадия Буро-лист 33 от делото и молба от Самер Буро, лист 27 от делото, отразеното със саморъчен текст с дата от 08.02.12 г. върху молбата от Самир Буро на лист 28 от делето). Тези обстоятелства, по аргумент от т. 4 на § 1 от ДР на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) придават на Самер Було качеството "друго пълнолетно лице, което отговаря за непълнолетен чужденец", което обосновава връзка между молбата за закрила на Самер Було и молбата за закрила на придружаващата го непълнолетна сестра и безпротиворечивото им решаване предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 8, след преценката за наличие на обстоятелствата по чл. 12 от ЗУБ. Тези обстоятелства не са съобразени, нито от административния орган, нито от първоинстанционния съд, което обосновава неправилността на съдебното решение и незаконосъобразността на административния акт в частта, в която е потвърден отказа по молбата на кандидата за предоставяне на хуманитарен статут. След отмяна на решението на АССГ в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу решението на ДАБ относно отказа да бъде предоставен хуманитарен статут на кандидата и след отмяна на решението на ДАБ в посочената част, преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне в тази част, при което да се съобразят посочените обстоятелства. При новото разглеждане на преписката, органът следва да съобрази и промяната в нормативната уредба и по-конкретно приложимите към случая разпоредби от Директива 2011/95ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Посочената директива отменя Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Видно от съображение 1 на новата директива е, че преработването на старата Директива 2004/83/ЕО е във връзка с необходимостта да се направят голям брой изменения по същество. В съображение 19 на новата директива (Директива 2011/95 ) е посочена необходимостта да се разшири понятието "членове на семейството", за да се вземат предвид различните конкретни обстоятелства на зависимост и специално внимание, което да бъде отделено на висшия интерес на детето, а в предходното съображение
е посочено, че при определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството. В чл. 2, б. й), четвърто тире от Директива 2011/95 като чл. на семейството на непълнолетно и несемейно лице, на което е предоставена международна закрила се възприема и друго пълнолетно лице, което се намира в същата държава-членка във връзка с молбата за международна закрила, което носи отговорност за лицето, на което е предоставена международна закрила, по силата на закон или практика на съответната държава членка. Видно от чл. 39 от Директива 2011/95 е, че държавите-членки са имали задължение за транспониране на редица членове, един от който е и чл. 2 от същата директива до 21 декември 2013 г. От определението за "членове на семейството", съдържащо се в § 1, т. 3 от ЗУБ е видно, че държавата ни не е изпълнила своевременно задължението си за транспониране на определението за "членове на семейството", съдържащо се в чл. 2, б. й) от Директива 2011/95. В този случай, според постоянната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) ако посочената разпоредба от директивата е безусловна и достатъчно точна, частноправните субекти могат да черпят права от нея (т. 61 от решение от 3 март 2011 г. на СЕС по дело С-203/10). Съгласно чл. 41, § втори от Директива 2011/95, чл. 2 се прилага от 22 декември 2013 г., т. е. разпоредбата е вече приложима. Разпоредбата на чл. 2, б. й), трето тире от Директива 2011/95 съдържа в една част конкретно (бащата, майката), а в друга описателно (друго пълнолетно лице, което носи отговорност за лицето, на което е предоставена международна закрила, по силата на закон или практика на съответната държава членка) изброяване на лицата, които се считат за членове на семейството на непълнолетно и несемейно лице, на което е предоставена международна закрила. Описателното посочване на лицето, което да се счита за чл. на семейството на непълнолетното и несемейно лице, на което е предоставена международна закрила, не е пречка според настоящия съдебен състав да се прецени тази норма като ясна и точна, тъй като препратката е към националния закон, който се тълкува и прилага от съответния национален орган, сезиран с въпроса. Съблюдаването на принципа за запазване на целостта на семейството, не освобождават органа да прецени молбата на лицето за предоставяне на субсидиарна закрила и във връзка с неговото лично качество, като се съобрази актуалната обстановка в Сирия. Административният орган при преценката си относно наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, следва да има предвид и разпоредбата на чл. 8 от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г., установяваща предпоставките при наличието на които може да се приеме, че е е налице "вътрешна закрила".