Решение № 13131 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9888/2025 г.

6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ SA26212 (2011/С) и SA26217 (2011/С), приведена в действие в Република България при замените на горска земя, с който на Н. И. К. и В. Г. К. е установено публично държавно вземане в размер на 59 306 лв., представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване, ведно със лихва за забава. В хода на административното производство е прието, че с Договор за замяна на недвижим имот 205/13.04.2007 г., сключен с Националното управление на горите, Н. К. и В. К. са заменили два свои поземлени имоти в горски територии, а именно: имот с 069007, с площ от 21.399 дка в землището на гр. Белоградчик и имот с 560006, с площ от 70.000 дка в землището на [населено място], оценени към момента на замяната съответно на 32 682,05 лв. и 130 599,43 лв., т.е. общо 163 281,48 лв., срещу два държавни имота в горски територии, находящи се в землището на гр. Ракитово с 235093, с площ от 22.336 дка и имот 238080, с площ от 60.675 дка, оценени към момента на замяната съответно на 42 273,24 лв. и 116 248,77 лв., или общо 158 522,01 лв. Съгласно изложените в оспорения АУПДВ мотиви, с Решение на Европейската комисия С

6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ SA.26212 (2011/C) и SA.26217 (2011/С) е прието, че при извършени в посочения в решението период замени на горски имоти, оценени по Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд , Държавата е предоставила предимство под формата на държавни ресурси на частните субекти в нарушение на чл. 108, параграф 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/. Съгласно чл. 107, параграф 1 от ДФЕС, всяко предимство предоставено от държава-членка, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, като поставя в по-благоприятно положение определени предприятия, поради което е несъвместимо с вътрешния пазар, нарушава конкуренцията в ЕС и представлява неправомерна държавна помощ, която подлежи на възстановяване. Според органът, издал акта, бенефициерът отговаря на понятието предприятие по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, тъй като единственият относим критерии е дали субектът извършва стопанска дейност. В случая е установено, че Н. К. е регистриран земеделски производител и е прието, че заедно със съпругата му В. К. образуват една стопанска единица. С договор 242 / 07. 11. 2017 г., сключен от Изпълнителна агенция по горите с оценителя "Агролеспроект" ЕООД, на дружеството е възложено да извърши пазарна оценка на четирите имота, предмет на горепосочения договор за замяна. Съгласно двата оценителски доклада пазарната оценка на частните имоти е 82 910,22 лв., а на държавните - 137 457.14 лв. Прилагайки формулата за размера на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна, описана в решение на Европейската комисия C

627 final от 05.09.2014 г., относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) и SA. 26217 (2011/C) (разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя държавна собственост и административната цена на този парцел минус стойността на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя частна собственост и административната цена на този парцел), с обжалвания акт е установен размер от 59 306 лв. на неправомерна държавна помощ. Според органа, сделката за замяна представлява държавна помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора, предвид това, че административните цени, използвани за тази сделка, не са отразявали пазарните цени, независимо от обстоятелството, че размерът на помощта, получена от бенефициерите на сделката за замяна, е по-нисък от прага de minimis при условие, че другата страна по съответната сделка е предприятие по смисъла на тази разпоредба. В хода на съдебното производство са проведени две съдебно-оценителни експертизи (СОЕ), като съдът е кредитирал заключението на експерта Г. Попов като обективно и компетентно дадено. Според решаващия състав заключението по приетата съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице И. Иванов, е необосновано. При тази фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и целта на закона. Според решаващия състав административният орган не е извършил преценка дали бенефициерите по замяната са предприятие по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС, а изложените доводи, че двамата адресати образуват една стопанска единица са неоснователни. Посочил е още, че по делото са представени доказателства, че жалбоподателите са се разпоредили с получените в замяна имоти, като са ги продали на други лица, но тази продажба не е търговска и от нея не следва извод, че физическите лица извършват стопанска дейност. Наред с горното съдът е преценил, че от съществено значение за размера на държавната помощ, подлежаща на възстановяване, е определянето на размера на реалните пазарни цени на заменените имоти. Позовал се е на съображение 175 на Комисията, която изрично е отбелязала, че българските органи притежават информация за пазарните цени на всички парцели, засегнати от сделки към момента на замяната съгласно електронна таблица, изпратена на 21 януари 2014 г. в становище 2014/032997. В тази насока е отчел, че в оспорения акт липсват мотиви и по делото не са налице данни, информацията за пазарните цени, предоставена на ЕС в посоченото становище, да е използвана за определяне размера на помощта съобразно изложената методика/формула, респективно съображения за причините, поради които е неприложима. Въз основа на кредитираното заключението на вещото лице Г. Попов., решаващият състав е приел, че цената на държавните имоти е 145 649 лв., а на частните имоти - 149 734 лв., с оглед на което размерът на държавната помощ е само 674 лв. без лихви. Изтъкнал е, че при това експертно заключение са използвани обективни методи - отделна оценка на земята и насажденията по метода на посредственото сравнение по българския държавен стандарт, като се изхожда от местните цени на нивите и се прилага корекционен коефициент. На следващо място съдът е съобразил, че в хода на административното производство пазарните оценки на държавните и частните имоти не са изготвени от независими експерти в изпълнение изискването на съображение 176 от решението на ЕК, тъй като от данните в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на "Агролеспроект" ЕООД е Министерство на земеделието, храните и горите /МЗХГ/. Отбелязал е, че в случая възложител се явява Изпълнителна Агенция по горите, но тя е в структурата на МЗХГ, т.е. не може да се разглежда като независим субект, и следователно оценката по административната преписка е извършена от свързано с възложителя лице. Отчел е, че не е спазен и основният формален принцип по чл. 38, ал. 10 от ЗДП, определящ условието оценката да се възлага и приема от администратора на помощта, като в конкретния случай администратор на твърдяната помощ е МЗХГ, а възложител на оценката е Изпълнителна агенция по горите. В заключение решаващият състав е изтъкнал липсата на доказателства, че предимството, дадено на частната страна в резултат на замяната, е надвишавало прага de minimis от 200 000 евро, с което е допуснато нарушение на т. 154 от решението на ЕК, съобразно която компетентният административен орган е следвало да провери преди издаването на АУПДВ и обстоятелството дали са изпълнени всички други условия, определени в Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията от 18.12.2013 г. относно прилагането на чл. 107 и чл. 108 от ДФЕС към помощта de minimis. Така е достигнал до крайния извод, че преписката следва да бъде върната на административния орган за нова преценка относно наличието на държавна помощ, в съответствие с изложените от съда мотиви. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, в частта, с която е отменен оспорения АУПДВ и неправилно в частта, с която преписката е върната на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Първостепенният съд е обосновал подробно изводите си за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на процедурата по изготвяне и приемане на оценителната експертиза, както и неговата материална незаконосъобразност. Той изрично е обсъдил наличието на посоченото в съображение 125 от Решението на Комисията изискване бенефициерът да притежава качеството предприятие по смисъла на чл.107, § 1 от ДФЕС и правилно е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си да установи този фактически въпрос в конкретния случай. Той е съобразил още, че в постановените от СЕС решения по тълкуване на чл. 107, § 1 ДФЕС това понятие не се обвързва с прякото използване на помощта, като в този смисъл е и Решение на СЕС от 19 октомври 2023 г. по дело С-325/22, според т. 39 от което не може да се приеме, че само лицата, които използват поземлените имоти, придобити чрез засегнатите от решението на ЕК сделки, за целите на икономическата си дейност, са предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС. Съгласно чл. 16, § 3 от Регламент 2015/1589, без това да засяга разпореждане на Съда на Европейския съюз съгласно ДФЕС, възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка при условие, че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията. Следователно спазването на националните правила за издаване на индивидуални административни актове по реда на АПК - ред, към който препраща чл. 38, ал. 3 ЗДП, налага административният орган да изложи мотиви (фактически и правни основания) за издаването на акта, като от особена важност в случая е излагането на такива за това защо се изисква възстановяване на помощта именно от неговия адресат, след като той не е определен като бенефициер на несъвместима помощ с решението на Комисията. Правилна е преценката на съда, че изготвеният в хода на административното производство оценителен доклад не следва да бъде кредитиран, тъй като не е изготвен от независим оценител. Според т. 50 от решението по дело С-325/22 размерът на помощта за възстановяване следва да се определи въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна, посочени в представеното от България становище 2014/032997 или въз основа на сумите, определени от независим експерт оценител, и на документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен след подбор чрез публична тръжна процедура и одобрена от Комисията. Съответни на решението са и разпоредбите от приложимия национален закон - чл. 38, ал. 9 и ал. 10 ЗДП, според които оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по Закона за независимите оценители (ЗНО), който не е в трудово или служебно правоотношение с възложителя и не е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на ДОПК с получателя на помощта. Тя се възлага и приема от администратора на помощта съобразно определените в решението на Европейската комисия условия и срок. Съгласно представеното писмо изх. 5615/07.09.2021 г. от ръководителя на Регистъра на Камарата на независимите оценители в България, оценителят "Агролеспроект" ЕООД не е вписан в Публичния регистър на независимите оценители и няма издаден сертификат по Закона за независимите оценители, т.е. не е изпълнено изискването на чл. 38, ал. 9 ЗДП, залегнало и в условията на обществената поръчка.При тази свързаност е допуснато нарушенение и на принципа за независимост, регламентиран в чл. 4, т. 1 от ЗНО, изискващ необвързаност на регистрирания оценител, включително чрез неговите съдружници/акционери и персонал, с възложителя на оценката, с неговите ръководители или свързани с тях лица. От данните в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на "Агролеспроект" ЕООД е Министерство на земеделието, а оценката не е възложена от администратора на помощта в изпълнение изискването на чл. 38, ал. 10 ЗДП, а от Изпълнителна агенция по горите, която, според чл. 2, ал. 1 от Устройствения й правилник, е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и изпълнителният директор на агенцията е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието. Изложеното безспорно сочи на обвързаност на оценителя с администратора на помощта в противоречие с принципа по чл. 4, т. 1 от ЗНО и на свързаност между администратора на помощта и оценителя по смисъла на § 1, т. 3 ДР ДОПК в противоречие с чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗНО. Ето защо, като е приел, че пазарните оценки на имотите, на които се позовава издателят на акта, не са изготвени от независим оценител и не е спазено изискването на чл. 38, ал. 9 ЗДП, според които оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по ЗНО, решаващият състав правилно не е кредитирал същите. Този извод не се променя от довода на касатора, че публичната тръжна процедура за избор на оценител е одобрена от Комисията, тъй като в представеното писмо от Министъра на земеделието, храните и горите до ЕК от 12.10.2017 г. не се съдържат данни за това, че е налице свързаност между избрания оценител и администратора на помощта. Както бе посочено, съгласно чл. 16, § 3 от Регламент 2015/1589 възстановяването се извършва в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, а контролът от страна на съда на законосъобразността на административния акт, с който се разпорежда възстановяването, включва проверка за спазването на приложимите норми от националното законодателство. Мотивите на първоинстанционното решение за това кои конкретни разпоредби от специалния закон са нарушени при възлагането на оценителните доклади са подробни и ясни, поради което неоснователно касаторът поддържа, че същото е без полезност за администратора на помощта с оглед последващото правилно изпълнение на решението на ЕК. Не би следвало да съществува съмнение относно това, че чл. 38, ал. 9 и ал. 10 ЗДП, както и нормите на ЗНО, регламентиращи изисквания към независимите оценители, които целят да гарантират принципа на независимост, следва да бъдат спазени при постановяването евентуално на нов АУПДВ, а относно критериите за определяне размера на получената държавна помощ административният орган следва да съобрази и Решение на СЕС от 19 октомври 2023 г. по дело С-325/22. Обосновани са доводите в обжалваното първоинстанционно решение за нарушение на специалния закон при възлагането на оценителните доклади. Наред с горното, органът не е изпълнил задължението си по чл. 38, ал. 6 ЗДП да определи размера на помощта при съобразяване с методиката, приета от ЕК в съображение 173 от решението, както и с изискванията на съображение 174. Последното предвижда, че при определяне на пазарните цени на съответните парцели следва изцяло да бъде отразена икономическата стойност на тези земи към момента на замяната. В тези насоки настоящият касационен състав споделя изводите на АССГ, че за определяне на цената на заменените държавни имоти оценителите от Агролеспроект ЕООД са използвали негодни пазарни аналози, тъй като сделки със земеделски имоти не могат да бъдат използвани като аналози за оценка на горски имот.При липсата на доказателства, че предимството, дадено на частната страна в резултат на замяната е надвишавало прага de minimis от 200 000 евро по Регламент (ЕС) 1407/2013 г. на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от ДФЕС към помощта de minimis, правилно АССГ заключава, че органът не е изпълнил задължението да извърши преценка по съображение 171 от решението на ЕК. Ето защо, като е отменил като незаконосъобразен оспореният АУПДВ, първостепенният съд е постановил в тази му част правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В останалата си част, с която преписката е върната на административния орган, решението е неправилно. Правната уредба на помощите de minimis цели да опрости административната тежест за предприятията, комисията и държавите членки, като изхожда от принципа по съображение 3 от Регламент 1407/2013 на Комисията, че помощите в размер, който не надхвърля тавана de minimis, не оказват въздействие върху търговията между държавите членки и не могат да нарушат конкуренцията. С решението на Европейската комисия от 5 септември 2014 г. е прието, че държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 г. - 27 януари 2009 г., е неправомерно приведена в действие от Република България в нарушение на чл. 108, параграф 3 от договора и е несъвместима с вътрешния пазар, държавна помощ. Според т. 154 от същото, когато отделният бенефициер на сделката за замяна е получил предимство, което не превишава праговете, посочени в Регламент ЕС 1407/2013 на Комисията, то това предимство не се счита за държавна помощ и поради това не попада в рамките на забраната по чл. 107, параграф 1 от Договора, ако са изпълнени всички други условия, определени в този регламент. Съобразно т. 155 от решението на Европейската комисия, въз основа на количествените данни, предоставени от българските органи, би изглеждало, че в много от случаите размерът на помощта, получена от бенефициерите на сделката за замяна е по-нисък от прага de minimis от 200 000 евро. Комисията стига до заключението, че сделките за замяна, осъществени от Република България по време на разглеждания период представляват държавна помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от договора, в случаите, в които другата страна по съответната сделка е предприятие по смисъла на тази разпоредба, административните цени, използвани за тази сделка не са отразявали пазарните цени и не са изпълнени условията за помощта de minimis, определени в регламент ЕС 1407/2013. Следва да се подчертае, че когато проверява схема за помощ Европейската комисия може да проучи характеристиките на съответната схема, но не е длъжна да прави анализ на помощите за всеки отделен случай. Едва на етапа на възстановяването на помощите ще е необходимо да се провери на национално равнище какво е индивидуалното положение на всяко засегнато предприятие, както изрично се сочи в Решението от 9 юни 2011 г., Comitato Venezia vuole vivere и др./комисия, С-71/09. Съобразно неговите мотиви, относно програма за помощи, Комисията може просто да проучи характеристиките на разглежданата програма, за да прецени дали в мотивите на решението поради предвидените в тази програма условия последната осигурява съществено предимство на получателите спрямо конкурентите им и дали от нея могат да се ползват главно участващи в търговията между държавите членки предприятия. Комисията не е длъжна да прави анализ на отпуснатите въз основа на тази схема помощи във всеки отделен случай. Всъщност, когато Комисията се произнася общо и абстрактно относно схема за държавни помощи, обявява я за несъвместима с общия пазар и разпорежда получените съгласно тази схема парични суми да бъдат възстановени, държавата членка трябва да провери индивидуалното положение на всяко засегнато предприятие. Именно поради това в т. 171 от решението на Европейската комисия от 5 септември 2014 г. се посочва, че в настоящия случай потенциалните бенефициери на несъвместима държавна помощ са тези физически и юридически лица, които са участвали в 132-те сделки за замяна с българските органи през разглеждания период. От тази група българските органи следва да изключат тези физически и юридически лица, които не отговарят на критериите за предприятия по смисъла на чл. 107, параграф 1 от договора, както и тези лица, които от сделките за замяна, в които са участвали са получили предимство, целият размер на което не надвишава праговете, установени в регламента за минималната помощ dе minimis, стига тези сделки да съответстват и на другите условия, определени в този регламент. Останалите физически и юридически лица, които са участвали в сделки за замяна, следва да се считат за бенефициери на неправомерно приведена в действие държавна помощ, от които българските органи трябва да възстановят полученото в резултат на тези сделки предимство. Следователно Европейската комисия не е била длъжна да провери дали процесната замяна е de minimis, тъй като тази проверка е от компетентността на българските власти. Действително, не е задача на националните органи при изпълнението на решението на Европейската комисия да проверяват във всеки индивидуален случай дали са изпълнени условията за прилагане на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, но все пак тези органи не трябва в този случай да си възстановяват индивидуалните помощи de minimis. В този смисъл е и Решението на Общия съд от 13 май 2020 г. по дело Т-716/17, от което следва пряк извод, че като е обосновал липсата на подобна преценка от страна на органа, която пък се е отразила на законосъобразността на АУПДВ, първоинстанционният съд е следвало да направи съобрази, че образуването на производство по чл. 38, ал. 3 от Закона за държавните помощи въобще не е било дължимо, с оглед на което и преписката не следва да бъде връщане на компетентния административен орган. Като е сторил обратното, АС- Пазарджик е постановил неправилно в тази му част решение, което следва да бъде отменено. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, чийто размер настоящият състав намира, че следва да редуцира до сумата от 8000 лв. Същата, с оглед изричното възражение за прекомерност на касатора, съответства на фактическата и правна сложност на спора, както и на степента на процесуална активност на представляващия и е съобразена с материалния интерес на спора.