Решение № 10038 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3131/2017 г.

Решение № 10038 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3131/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Д. Т." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., чрез управителя С. В., против решение № 666 от 03.02.2017 г. по адм. дело № 11780/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 895 от 13.10.2016 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). В жалбата си касаторът излага подробни оплаквания, от които се извежда довод за неправилност и необоснованост на съдебния акт, поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Стоименов, който поддържа касационната жалба. Представя писмено доказателство решение от 16.12.2016 г. на Районен съд - С. З. Възразява относно размера на присъденото юрисконсулско възнаграждение с първоинстанционното решение. Ответникът по касационната жалба - Председателя на КЗП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ахмед, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира разноски, за които представя списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Д. Т." ЕООД срещу заповед № 895 от 13.10.2016 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), е забранено на "Д. Т." ЕООД при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика, а именно: търговецът да предоставя чрез рекламни надписи (вкл. надпис 3 стотинки ксерокс) невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите копирни услуги. При проверката е установено, че за копиране на текст от потребителя се заплаща по-висока от обявената от рекламния надпис цена. Административното производство е образувано по сигнал на Р. И. Д., заведен с вх. № П-03-946 от 20.05.2016 г. За проверка на соченото, ответникът е извършил проверка в търговски обект - офис, находящ се в гр. С. Загора, на ул. "О." ..№..., стопанисван и управляван от жалбоподателя. За резултатите от проверката проверяващите съставили Констативен протокол (КП) № К-0211380/8.06.2016 г. и Протокол за проверка на документи (ППД) № К-0096999/13.06.2016 г. В хода на проверката се установило, че в обекта се предлагат услугите - копиране, цветно и черно-бяло, подвързване и ламиниране. За предлаганите услуги имало ценоразписи в обекта с предварително обозначени цени в български лева, като за едностранно копиране за формат А4 цената е 0,04 ст., а за двустранно - 0,03 ст. на стр., а според другия - копиране на документи формат А5/А4 е 5 ст. на страница. На вх...да на обекта от външната страна имало поставен голям надпис с рекламен текст: "3 ст. ксерокс" без да се уточнява за какъв формат е тази цена и за едностранно или двустранно копие се касае. Към протокола са приложени снимки на рекламния надпис и на ценоразписите в обекта. При извършената в КЗП на 13.06.2016 г. документална проверка /ППД/ търговецът представил писмено становище, с което декларирал, че цената за двустранно копиране на учебни материали е 3 ст. на страница, а цената на едностранното копие е 4 ст. на страница, освен ако не се касае за официални документи, когато е 5 ст. на страница. Б. заявено, че клиентите не могат да бъдат заблудени от рекламните табели на вратата на търговския обект, тъй като вътре в него на видно място ясно са посочени цените на всички предлагани услуги. С Протокол № 20 от 16.08.2016 г., въз основа на констатираното при проверката по случая Комисията е решила, че "Д. Т." ЕООД използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП, тъй като предоставяната информация чрез рекламни надписи "3 ст. ксерокс" относно цената на предлагани услуги е невярна и подвеждаща - установено е, че за копиране на текст от потребителя се заплаща по-висока от обявената на рекламния надпис цена. Въз основа на Протокол № 20 е била издадена оспорената заповед, съобщена на управителя на дружеството на 04.11.2016 г. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган по чл. 68л от ЗЗП при спазване на процедурните правила и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Съдът е направил извод за осъществено нарушение, изразяващо се в предоставяне на подвеждаща информация на вх...да на търговския обект, несъответстваща на информацията в ценоразписите вътре в търговския обект - нарушение по смисъла на чл. 68в във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Рекламата на входа на търговския обект, посочваща цена за ксерокс в размер на 3 стотинки се отнася само за част от услугите по копиране, извършвани от търговеца. Цената на услугата "копиране" на стр. формат А4 е различна в зависимост от това какво се копира и как се копира - двустранно или едностранно. Тази разлика обаче става ясна за потребителя едва след като влезе в търговския обект и прочете ценоразписа, но дори и в него не е посочено, че цената от 3 стотинки е относно двустранно копиране на учебни материали. В ценоразписа липсва уточнението, че се отнася само до учебни материали. Първоинстанционният съд е посочил, че потребителят, който е привлечен от рекламния надпис, може да вземе решение да закупи услугата от жалбоподателя и едва впоследствие да открие, че цената, която дължи за същата услуга е различна от тази, посочена в рекламния надпис. К. доказателство е и извършената от проверяващите контролна покупка, където копирането на текст е таксувано по 5 стотинки на страница, т. е. не по 3 стотинки, както пише на рекламния надпис на вратата на обекта, и не по 4 стотинки, както пише в ценоразписа. Крайният извод на съда е, че жалбата срещу административния акт е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора, на ответника са присъдени разноски. Решението е правилно. Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к от ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговската практика. В съответствие с § 13, т. 31 от ДР на ЗЗП, търговско решение е всяко решение, взето от потребител за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да предприеме действие или не. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. При преглед на относимата нормативна уредба следва да се направи извода, че фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1). Да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2). Тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3). Тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. В настоящия казус, както правилно е приел и първоинстанционният съд, е налице осъществена от дружеството нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗП. При действието на нормативната забрана за нелоялни търговски практики и при данните за предоставяне на невярна и следователно подвеждаща информация, председателят на КЗП обосновано е счел, че посредством установеното пазарно поведение търговецът е упражнил заблуждаваща търговска практика по смисъла на цитираната законова разпоредба. За наличието на такава е необходимо предлагането на невярна информация, която е подвеждаща за средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което в противен случай потребителят не би взел. Няма спор, че на фасадата на търговския обект е положен надпис 3 ст. ксерокс (л. 45), а в ценоразписа е посочена цена за едностранно копиране 4 ст. на страница, за двустранно 3 ст. на страница. Отделна цена от 5 ст. е сложена за копиране на документи на страница (л. 51). Никъде в цитираните ценови определения в търговския обект не е упоменато, че цената от 3 ст. за двустранно копиране е само и единствено за учебни материали. Така представената информация за 3 ст. копиране е подвеждаща и е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговската практика. Потребител привлечен от рекламния надпис, може да вземе решение да закупи услугата копиране и едва в последствие да открие, че цената която дължи е различна от посочената на рекламния надпис. Т. се доказва и с извършената контролна покупка от проверяващите, при която копирането на текст е таксувано по 5 ст. на страница, т. е. не 3 ст. както е посочено на рекламния надпис, нито пък 4 ст. посочената цена на услугата в ценоразписа. Следователно изводът за използването на нелоялна търговска практика - предоставяне чрез рекламни надписи на невярна информация, която е подвеждаща и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговската практика, се подкрепя от доказателствата по делото и коректно установените въз основа на тях релевантни за спора юридически факти. Позоваването на решение от 16.12.2016 г. на Районен съд - С. З., влязло в законна сила на 15.02.2017 г. е неоснователно и няма отношение към предмета на делото. Посоченото решение е постановено в производство по обжалване на наказателно постановление, издадено след провеждане на административнонаказателно производство за налагане на имуществена санкция на "Д. Т." ЕООД. Процесната заповед на председателя на КЗП е индивидуален административен акт, издаден след проведено самостоятелно административно производство за прилагане на преустановителна принудителна административна мярка, поради което отмяната на наказателното постановление не може да обоснове отмяна на процесната заповед. Двете производства са различни и самостоятелни и не сме изправени пред хипотезата, в която за едно и също нарушение е наложено повече от едно наказание, в каквато насока са доводите на касатора. По отношение възражението на дружеството за присъдените в първоинстанционното производство разноски следва да се вземе предвид следното: изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК с ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г. е влязло в сила три дни след обнародването му, т. е. след датата на приключване на устните състезания пред АССГ, поради което правилно съдът е определил размера на разноските в съответствие с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По делото е депозирано подробно писмено становище от процесуалния представител на ответника, като разноските са присъдени в съответствие с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. и Решение № 10/2016 г. по КД № 3/2016 г. на Конституционния съд, в което изрично е посочено, че при правна защита, осъществена от юрисконсулт, страната не следва да доказва пряко направения разход. Предвид изложеното, не е налице соченото в касационната жалба нарушение на приложимия закон, изразяващо се в липса на материалноправно основание за издаване на обжалваната заповед. Фактическите изводи на решаващия съд се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е правилен и обоснован. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Проверяваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение