Решение № 7286 от 12.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3493/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на А. И. Р. против решение 2181 от 30.11.2023 г., постановено по адм. д. 213/2022 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на община Кричим, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля иска на А. И. Р., с правно основание чл. 292 АПК, предявен срещу кмета на община Кричим за признаване за установено, че не се дължи изпълнение на влязлата в сила заповед РД-02-09-351/21.09.2017 г. за премахване на незаконен строеж масивна постройка-котелно помещение със сградна инсталация за топлинна енергия, находящ се в УПИ Х-641 и УПИ ХІ-641, по плана на гр. Кричим. За да постанови този резултата съдът приема, че не е налице факт по смисъла на чл. 292 АПК, установяващ основателност на иска твърдените от ищеца факти, че изпълнението на заповедта ще засегне и значително повреди съществуващата жилищна сграда, която не е предмет на заповедта, и същата ще стане негодна за живеене с оглед приложените конструктивни становища, не е факт по смисъла на чл. 292 АПК, тъй като същият е наличен и към момента на издаване на заповедта за премахване на незаконния строеж и влизането й в сила. Позовава се на приетото заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза и констатира, че процесния незаконен строеж не е свързан конструктивно с жилищната сграда, с която е на калкан, а административният орган взема предвид факта, че незаконният строеж е свързан с конструкцията на навеса, поради което е разпоредено разрушаването да се извърши само на елементите оформяща котелното помещение, без да се засягат носещите елементи на навеса. По тези съображения съдът прави извод за неоснователност на предявения иск. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение (изключване или погасяване), разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая ищецът се позовава на изготвени конструктивни становища, които сочат, че при премахване на незаконните строежи в т.ч. и процесния ще се създаде реална опасност от повреждане на съществуващата в съседство жилищна сграда. Тези факти са съществували и към момента на издаване и влизане в сила на заповедта и са от значение за нейната законосъобразността, а не са факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че фактите, установени в конструктивните становища не са съществували към момента на влизане в сила на заповедта. Освен това в случая в производството по изпълнение на влязлата в сила заповед е изготвен План за безопасност и здраве, който е относим за четири незаконни строежа, находящи се в УПИ Х-641 и УПИ ХІ-641, по плана на гр. Кричим. В този план е предписано съществуващите стоманобетонови колони, контактни с основата на жилищната сграда да не се премахват, както и прилежащите фундаменти, за да не се увреди конструкцията на сградата, което сочи, че процесния незаконен строеж ще бъде премахнат частично, което е в съответствие с легалното определение за премахване на незаконен строеж, дадено в § 1 ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, а именно премахване на незаконен строеж представлява разрушаването му до кота терен и/или до състояние негоден за ползване при спазване нормите по противопожарна безопасност, хигиена и безопасност на труда. Следователно сочените от касатора факти са относими към изпълнителните действия, не са нови факти и не обосновават наличие на основание за отпадане на задължението за изпълнение на заповедта. Следва да се отбележи и че в случая чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК е неприложим, тъй като същият е относим към наличието на основания за прекратяване на изпълнителното производство и не може да обоснове извод за основателност на иска, предявен по реда на чл. 292 АПК. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 3 вр. чл. 228 АПК следва да се осъди А. И. Р. да заплати на община Кричим сумата 1000 лв. представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,