Решение № 7456 от 17.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6454/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Е. П. П. от гр. София, чрез адв. Д. Колев, против Решение 2134/31.03.2023 г., поставено по адм. дело 8127/2020 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед РИВ16-РД-09-19/15.01.2016 г. на кмета на Столична община район Изгрев. В касационната жалба е формулирано искане за отмяна на решението на първоинстанционния съд и прогласяване нищожността на административния акт. След образуване на настоящето производство, на 11.08.2023 г., касационният жалбоподател е починал. Наследниците му по закон В. Г. П., М. Е. П. и Ю. Е. П., представлявани от адв. Д. Колев, с молба до Върховния административен съд, шесто отделение, са изявили желание да бъдат конституирани като страни и да продължат производството. С допълнителна молба от 27.05.2024 г. са посочили, че поддържат подадената с мотиви за нищожност касационна жалба и претендират присъждане на направените в производството разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Конституирани са надлежно в производството. Ответникът кметът на СО район Изгрев, чрез процесуален представител юрисконсулт П. Петкова, в писмен отговор, развива подробни съображения за липсата на основания за прогласяване нищожността на Заповед РИВ16-РД-09-19/15.01.2016 г. и за правилност на първоинстанционното решение. Моли за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София- град е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател за обявяване нищожност на Заповед РИВ16-РД-09-19/15.01.2016 г. на кмета на Столична община район Изгрев, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 11 и т. 12, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 46, ал. 5 и ал. 6 и чл. 47, ал. 1 от Наредба на Столичния общински съвет за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистота на територията на Столична община (НУОПОЧТСО), е наредено да се извърши принудително преместване на ИУМПС, марка СИ Ауди А, цвят син металик, рег. [рег. номер], собственост на Е. П., паркирано върху имот общинска собственост на адрес гр. София, [улица] да бъде транспортирано до Център за разкомплектоване на ИУМПС Макметал Холдинг АД (завод Монтел индустриална зона Кремиковци), находящ се в гр. София, кв. Кремиковци, притежаващ разрешително, съгласно чл. 35 от Закона за управление на отпадъците, с което Столична община има сключен договор за сметка на собственика. В мотивната част на заповедта е посочено, че същата е издадена предвид Констативен протокол 006144/16.10.2014 г. по чл. 46 от НУОПОЧТСО на постоянно действаща комисия по чл. 46 от цитираната наредба, съставена в изпълнение на Заповед РД09-251/19.12.2013 г. на кмета на СО район Изгрев, както и обстоятелството, че излязлото от употреба моторно превозно средство марка Ауди А, цвят син металик, рег. [рег. номер], със собственик Е. П. П., в срока по чл. 46, ал. 3 от НУОПОЧТСО не е преместено от терен общинска собственост. Видно от представения протокол от 16.10.2014 г., комисията по чл. 46 от НУОПОЧТСО е съставила протокол за техническо състояние на процесния лек автомобил, като е констатирано, че има всички необходими компоненти и части, с добро състояние на купето и каросерията. Комисията е дала становище, че МПС следва да бъде преместено от общински терен и е отразено поставяне на стикер на предното стъкло. По административната преписка е представена Заповед СО15-РД-09-961/28.07.2017 г. на кмета на Столична община на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и т. 9 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, в изпълнение на чл. 46, ал. 5 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община, кметове на райони са упълномощени да издават заповеди за принудително преместване на излезли от употреба моторни превозни средства на площадки за временно съхранение или в центрове за разкомплектоване на ИУМПС. При така изяснената фактическа обстановка и на основание чл. . 46, ал. 1, т. 11 и т. 12, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 46, ал. 5 и ал. 6 и чл. 47, ал. 1 от НУОПОЧТСО, кметът на Столична община район Изгрев е издал процесната заповед, с която е наредено да се извърши принудително преместване на ИУМПС, марка Ауди А, цвят син металик, рег. [рег. номер], собственост на Е. П.. Съдът е анализирал доказателствата съобразно наведените твърдения за нищожност на административния акт и е приел, че оспорения административен акт е валиден, издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Решението е правилно. Правилно АССГ е преценил, че съдебната практика определя като критерии за нищожност на акта липсата на компетентност на административния орган и неспазване на изискването за форма на акта, тъй като тези два порока водят на практика до липса на волеизявление на компетентния орган. Останалите, посочени в чл. 146 от АПК пороци на акта- нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закони и неспазване на целта на закона се преценяват като основание за нищожност или унищожаемост на акта според тежестта на порока за всеки конкретен случай. Единствено пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание. В конкретния случай волеизявлението на административния орган е облечено в надлежна писмена форма, посочени са фактическите и правни основания за издаването му и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. По отношение компетентността на органа, настоящият състав споделя извода на административния съд, че актът е издаден от компетентен орган. Значението на компетентността е основополагащо за всеки административен орган. Няма орган без компетентност и само когато органът действа в рамките на предоставената му компетентност- по материя /ratione materiae/, по място /ratione loci/, по степен / ratione personae/ и по време /ratione temporis/, само тогава той ще е упражнил предоставената му от държавата власт съобразно закона. В настоящия случай обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган кмета на СО, район Изгрев, на основание чл. 46, ал. 5 от НУОПОЧТСО и във връзка с представената Заповед СО15-РД-09-961/28.07.2015 г., издадена от кмета на Столична община, на когото законът възлага правомощия да издава административен акт от вида на процесния. Следва да се посочи, че оплакванията против съдебното решение на Административен съд София- град, направени от касационния жалбоподател в касационната жалба са общи, неконкретизирани и повтарят основанията за нищожност на заповедта, наведени пред административния съд. Във връзка със служебната проверка за съответствие на решението в материалния закон, съобразно чл. 218, ал.2 от АПК, настоящата инстанция намира, че съдът е постановил решението изцяло в съответствие с обсъдената правна регламентация, при изяснена и добре очертана фактическа обстановка. Административният орган е изложил ясно и достатъчно конкретно фактическите и правни основания за издаване на акта, които се подкрепят от представените по делото писмени доказателства. При това положение не е налице нищожност на акта поради липса на компетентност или липса на форма, която може да се приравни на липса на волеизявление. Спазени са и административнопроизводствените правила. Административното производство, като всяко производство, е динамичен фактически състав, съвкупност от обвързани и обусловени, визирани в правната норма действия на решаващия орган и на страните, които, осъществявани при спазване на установените в кодекса принципи и условия, следва да обезпечат постигането на управленските цели на органа, т.е. да доведат до издаването на законосъобразен акт. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло/или е могло да повлияе/ върху съдържанието на акта, когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на въпроса. Само тогава процедурата няма да е изиграла значението си на средство за осигуряване на материалноправната норма, т.е. на средство, чрез което да се установят визираните в хипотезата й юридически факти. По делото не са налице данни за такива нарушения. Преди да издаде процесния административен акт, кметът на СО район Изгрев е съобразил констативния протокол за техническо състояние на МПС, по чл. 46, ал. 3 от Наредбата, правилно е преценил изтичането на 3 месечни срок от поставяне на стикер предписание по чл. 46, ал. 1 от нормативния акт и в хипотезата на чл. 46, ал. 5 е издал административния акт. Правилно първоинстанционният съд не е изследвал наведените от жалбоподателя основание за незаконосъобразност на акта, тъй като предмет на делото е единствено проверка за основания, водещи до нищожност. Изводите на съда почиват върху фактите, установени както в хода на административното производство, така и в хода на съдебното обжалване. Същите не са били оспорени и оборени с надлежно доказване от страна на жалбоподателя. По изложените съображения, обжалваното решение на Административен съд София- град следва да се остави в сила като правилно, постановено в съответствие с приложимия материален закон, при липса на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и обосновано. С оглед изхода на спора, на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, настоящият състав определя в размер на 100 лева. Водим от изложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,