Решение № 16004 от 14.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12094/2012 г.

Решение № 16004 от 14.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12094/2012 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт Ива Зарева, против решение № 4217 от 20.07.2012 г., постановено от Административен съд София - град, II отделение, 22 състав, по адм. д. № 129/2012 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва извода на съда за съответствие на заявлението за подпомагане на "Тера Арт 2008" ЕООД с изискванията на чл. 8, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът - "Тера Арт 2008" ЕООД, с. Орешак, община Троян, област Ловеч, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Пенкова, която с писмен отговор и в съдебно заседание пледира за оставяне в сила съдебното решение, защото съдът правилно е съобразил изменението на нормативната уредба, а административният орган се е позовал на нова редакция на приложимата Наредба, която не може с обратна сила да преурежда отношенията. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като законосъобразно е прието в решението, че "Тера Арт 2008" ЕООД към дата 21.11.2011 г. е отговаряло на нормативно заложените критерии, за да бъде одобрено подаденото от него заявление за подпомагане през 2009 г. и органът не е имал основание по смисъла на чл. 29, ал. 1, т. 2 от Наредба № 29/2008 г. да отказва отпускането на поисканата финансова помощ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 4217 от 20.07.2012 г. е отменена по жалба на "Тера Арт 2008" ЕООД, заповед № 03-РД-2730/21.11.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания в мотивираната част на съдебния акт в 30 - дневен срок от влизането му в сила. За да достигне до този резултат Административният съд София - град е приел, че заявеният обект на инвестицията е "Хотел и ресторант" и стойността му възлиза на 775 738.42 лева, с което е изпълнено условието на чл. 8, ал. 2 и 4 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., като заявителят изцяло е отговарял на условията, посочени в чл. 27, ал. 3 от горепосочената Наредба. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимите материалноправни норми. При постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъбразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото процесното заявление за подпомагане е подадено на дата 14.09.2009 г., към който момент действа нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., в редакцията й в ДВ, бр. 76/2008 г. По делото не е имало спор относно фактите, че в тримесечния срок, регламентиран в чл. 27, ал. 1 от визираната наредба административният орган не се е произнесъл по искането за финансово подпомагане, след което в ДВ, бр. 37/2010 г. разпоредбата на приложимия чл. 8, ал. 2 от Наредбата е изменена, като с изменения подзаконов нормативен акт не са уредени случаите, по които все още липсва произнасяне от страна на ДФ "Земеделие". Административният орган е постановил процесната заповед на 21.11.2011 г. и с нея е отказал претендираната финансова помощ със стойност на проекта 659161.99 лв., поради това, че стойността на сградата възлиза на 893829.79 лв. и същата надвишава левовата равностойност от 400000 евро, посочена в чл. 8, ал. 2 от Наредбата. При тези прецизно установени обстоятелства, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че визираната сума 893829.79 лв. съставлява отчетната стойност на придобиване на цялата сграда, включваща хотел, ресторант и магазин, която сграда съобразно приетото като доказателство и неоспорено от касатора удостоверение за въвеждане в експлоатация № 23 от 6.04.2011 г., издадено от община Троян, се състои от два самостоятелни подобекта - 1./ хотел и ресторант; 2./ магазин. В мотивите на обжалваното решение правилно е отразено, че предмет на заявлението за субсидиране е била само инвестицията за изграждане на хотел и ресторант, която е със заявена стойност 659161.99 лв. Първоинстанционният съд точно е преценил, че към посочената от заявителя сума следва да се добавят и инвестиционните разходи, вписани в Таблица 1А, които в случая възлизат на 116575,43 лв. Оттук е изведен верен и обоснован извод, че общата стойност на инвестицията за изграждане на хотел и ресторант е 775738.42 лв., която сума не надвишава левовата равностойност на 400000 евро. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционният съд, че както към датата на подаване на заявлението - 14.09.2009 г., когато то е счетено за допустимо за подпомагане, така и към момента на произнасянето от касационния жалбоподател - 21.11.2011 г., са били осъществени всички изискуеми условия за претендираното подпомагане, защото то е съответствало на нормативно регламентираните изисквания и критерии, поради което отказът на изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е издаден в противоречие с нормата на чл. 29, ал. 1, т. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба направените в настоящата инстанция разноски в размер на 1920 лв. - внесено адвокатско възнаграждение, съобразно приложена по делото фактура № 145/22.09.2012 г. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение