Решение № 13674 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7727/2024 г.

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните подадена от гл. юрисконсулт К. Петков, срещу решение 4947/04.06.2024г. постановено по адм. дело 2918/2023г. на Административен съд Пловдив. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването на обжалвания административен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса. Представя писмено становище. Представя писмено становище. Ответникът - "Глобал серт" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица]представлявано от управителя Р. Б., чрез процесуалния си представител адв. Н.Вълчев, в представен писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Глобал серт ООД срещу заповед Х-РД-09-848/14.08.2023г. на Министъра на земеделието и храните, с която е отменена предходна заповед РД 09-98/31.01.2023г. и е отнето разрешение, издадено на Глобал сертООД за извършване на контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство. Съдът отменил оспореният административен акт. Осъдил е Министерство на земеделието, храните и горите да заплати на Глобал сертООД разноски по делото в размер на 50 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел че заповедта е издадена от компетентен административен орган. На следващо място съдът е установил, че дружеството първоначално е депозирало заявление рег. 70-2941/30.05.2022 г. за издаване на временно разрешение по реда на чл. 21а, ал. 2 от ЗПООПЗПЕС, във връзка с което е издадена Заповед РД09-854/26.07.2022 г. на министъра на земеделието. В 2-месечния срок преди изтичане срока на разрешението със Заявление рег. АО-2732/07.12.2022 г. до Министерство на земеделието, храните и горите, "Глобал серт" ООД е поискал издаване на разрешение по чл. 18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС). Административния органа е установил несъответствия, във връзка с което на заявителя са дадени указания за отстраняването им съгласно писмо изх. АО-2732/04.01.2023 г. В писмен отговор дружеството е уведомило органа, че е в процедура по първоначална акредитация. В следствие на така извършената процедура е издадена заповед РД09-98 от 31.01.2023 г. на Министъра на земеделието. След извършена годишна надзорна проверка на контролиращото лице ''Глобал серт'' ООД е последвало издаване на оспорената заповед Х-РД-09-848/14.08.2023 година на Министъра на земеделието и храните. Като основание за издаването й са посочени разпоредбите на чл.22, ал.3, т.1 вр. с чл.23, ал.1, т.5 и т.9 от ЗПООПЗПЕС. В случая твърдяното нарушение е описано като предоставяне на неверни данни от страна на ''Глобал Серт'' ООД, при подаване на Заявление рег. АО-2732/07.12.2022 г. за издаване на ново разрешение по чл. 18, ал. 1 от ЗПООПЗПЕС. От една страна административния съд е приел, че в обстоятелствената част на акта, не е конкретизирано действието извършено от заявителя, което да покрива цитирания състав на нарушение. Съдът е установил, че правната квалификация на деянието не е съответна на фактическото описание на нарушението и на посочената като нарушена нормативна разпоредба, като от фактическата формулировка и правна обосновка в заповедта не се следват еднозначни правни изводи за волята на административния орган по фактите и по приложението на закона. А от друга страна административния съд е счел, че административният орган неправилно е приел, че осъществените факти изпълняват фактическия състав на чл.22, ал.3, т.1 от ЗПООПЗПЕС, тъй като за да може да упражни правомощието си по цитираната разпоредба, министърът трябва да установи наличието на фактическите основания в хипотезата на правната норма, а именно представянето на неверни данни. Доказателства в тази насока не са събрани, а дори обратното на 11.01.2023 г. "Глобал серт" ООД е уведомил органа че към посочената дата няма издаден сертификат за акредитация, като обаче са преминати всички етапи от процедурата за първоначална акредитация с писмо с рег. АО-2732/11. 01. 2023 г. От мотивите на оспорената заповед е видно, че административният орган твърди да са осъществени фактическите обстоятелства по чл.23, ал.1, т.5 и т.9 от ЗПООПЗПЕС. Тези обстоятелства обаче не могат да се възприемат като представяне на неверни данни, а като неизпълнение на задължения към държавата в лицето на органа, издател на акта, което неизпълнение съставлява основание за налагане на имуществена санкция по чл.64, ал.3 от същия закон, на не и за отнемане на разрешението. При така установеното съдът е достигнал до извода, че неправилно е прието от административния орган, че допуснатите нарушения са основания за отмяна на разрешението. Обжалваното решението е правилно. На основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, като намира за обосновани неговите изводи. Неоснователни са възраженията на касатора, че обжалваното решение е поставеното в противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Административен съд - Пловдив подробно е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, а формираните правни изводи са обосновани и напълно съответни на приложимите материалноправни разпоредби. Изискването за мотивиране на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е насочено към стриктно посочване на фактическите, и съпоставянето им с правните, основания, от които административният орган черпи правомощието си да го издаде. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Съдът обосновано е приел, че оспорената заповед е издадена при съществен порок по отношение на изискванията за форма. Действително в заповедта подробно и последователно са описани фактите, но същите неправилно са квалифицирани като предоставяне на неверни данни. Предвид което за да бъде материално законосъобразен актът, установените действителни обстоятелства следва да бъде подведено към правилната правна квалификация, тъй като установяването на релевантните факти и подвеждането им към съответната правна норма е елемент на властническото волеизявление на органа и то следва да е надлежно извършено, за да може съдът да осъществи контрол за законосъобразност на акта. В случая изискването за мотивиране не е изпълнено, което води до незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. На следващо място настоящият съдебен състав приема за правилен извода на административния съд, че административния орган неправилно е приел, че е осъществен състава на чл. 22, ал. 3, т. 1 от ЗПООПЗПЕС, което предполага към момента на подаване на заявление за издаване на разрешение по чл. 18 от ЗПООПЗПЕС, дружеството да е декларирало неверни обстоятелства, същото е останало недоказано, поради което изложените от първоинстанционния съд мотиви се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК Върховният административен съд препраща към тях. Обжалваното решение не страда от релевираните пороци, с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора обуславя основателностт на заявената от ответната страна претенция за разноски. Съобразно представения списък по чл.80 от ГПК същите възлизат на 600 лева и представляват адвокатски хонорар. Заплащането на това възнаграждение се доказва изцяло от представените към списъка договор за правна защита и съдействие, поради което претенцията на ответника следва да бъде уважена изцяло. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,