Решение № 8252 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6836/2016 г.
ВАСVI отделение28.06.2017 г.докладчик т Румяна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 708 от 31.03.2016 г., постановено по адм. д. № 2062 по описа за 2015 г. на Административен съд – Варна. ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] да заплати на Районната здравноосигурителна каса, [населено място], юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8252 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6836/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] срещу решение № 708 от 31.03.2016 г. по адм. д. № 2062 по описа за 2015 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу писмена покана № 29-05-3797 от 10.06.2015 г. на Oиректора на РЗОК Варна. Изложените съображения са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК: необоснованост, нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 170 от АПК, неправилно прилагане на административнопроцесуални и материалноправни норми. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, [населено място], е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е писмена покана изх. № 29-05-3797 от 10.06.2015 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), [населено място], на основание чл. 76а от ЗЗО, с която [фирма] - изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) по индивидуален договор (ИД) № 030491 от 19.02.2014 г. - е задължен да възстанови сума с общ размер 10 584.45 лв., от които 4662.45 лв. представляват превишение на стойността на медико-диагностичните дейности (МДД - бл. МЗ-НЗОК № 4) и 5922. 00 лв. – превишение на броя на специализираните медицински дейност (СМД – бл. МЗ-НЗОК № 3), за четвърто тримесечие на 2014 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд – Варна е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите към спора материалноправни разпоредби. След обсъждане на събраните по делото доказателства, сред които заключение на съдебно-медицинска експертиза, съдът обосновано е приел за доказано материалноправното задължение на изпълнителя на ПИМП да възстанови разходите за МДД и СМД, които НЗОК е направила в нарушение на бюджетните правила извън определената финансова рамка. Между страните не е налице спор досежно размера на надвишението по бл. МЗ-НЗОК № 3 и бл. МЗ-НЗОК № 4. В края на четвъртото тримесечие на 2014 г. няма неусвоен резерв от изпълнителя на ПИМП по направления за СМД и МДД, а въпросите във връзка с изпълнението на бюджета на РЗОК - Варна за последното тримесечие на 2014 г. и за цялата 2014 г. са неотносими към конкретния спорен предмет за отговорността на изпълнителя на ПИМП съгласно сключения индивидуален договор с НЗОК. Вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените регулативни стандарти обезпечава финансовия ред в сферата на здравното осигуряване. Излизането извън договорените рамки е за сметка на изпълнителя на медицинска дейност, защото е надвишил обема на медицинските дейности, които възложителят НЗОК е приел да финансира. Така постановеното решение е обосновано и правилно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно прилагане на административнопроцесуалните норми, уреждащи провеждането на контролното производство. Финансовата проверка е възложена със заповед № РД-09-834 от 14.05.2015 г., издадена от Директора на РЗОК – Варна и при извършването й са спазени правилата по чл. 73 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, редакция – ДВ, бр. ДВ, бр. 107 от 2014 г.). Непосочването на срок за извършване на проверката не представлява съществено административнопроцесуално нарушение, което е повлияло върху фактическите установявания, прилагането на материалния закон и правото на защита на проверяваното лице. Видно от съставения протокол за неоснователно получени суми, определеният финансов инспектор е осъществил контрола върху финансовата дейност на изпълнителя на ПИМП в срок от 14 дни, считано от датата на възлагане на проверката. В подкрепа на констатациите си е приложил събраните в хода на проверката документи: договори, протоколи за определяне на брой СМД и стойност МДД по тримесечия, справка Приложение № 2 за реално изпълнените, отчетени и заплатени средства от РЗОК – Варна по издадените от жалбоподателя направления за СМД и МДД, спецификации и др. Директорът на РЗОК – Варна е издал оспорената писмена покана за възстановяване на суми, след като е приел за доказани фактическите констатации, изложени в протокола за неоснователно получени суми. Административният акт съдържа достатъчно подробно изложение на фактическите и правните основания за издаването му. Не се установява твърдяното нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 170 от АПК. В административната преписка са приложени доказателствата, събрани в хода на финансовата проверка, които установяват фактическите основания, мотивирали административния орган да издаде оспорената писмена покана. Доказателствената стойност на документите не е оспорена, а фактическите констатации не са оборени чрез насрещно доказване. Назначената по делото съдебно – медицинска експертиза е дала две заключения, в които е потвърдила размерите на допуснатите превишения и надвишения на МДД и СМД за четвърто тримесечие на 2014 г. Обосновано първоинстанционният административен съд е приел, че не са събрани доказателства в подкрепа на твърдението на оспорващия, че причинената вреда на бюджета на НЗОК е поправена с последваща икономия. Установен е неусвоен резерв при назначаването на високоспециализирани медицински дейности (ВСМД – бл. МЗ-НЗОК № ЗА), но не и при назначаването на МДД и СМД. В протоколите, които съгласно чл. 24, ал. 4, т. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2014 г. (НРД МД 2014 г. - отм.) представляват неразделна част от годишните договори, е възложена стойност на МДД, брой на СМД и брой на ВСМД. В съответствие с действащата нормативна регулация изпълнителят на ПИМП е поел договорно задължение да назначава медицински дейности по брой и стойност на отделните видове. Всяко лечебно заведение, което сключва договор с НЗОК, се задължава да изразходва предоставените му от бюджета на НЗОК средства в рамките на тримесечните лимити за съответния вид медицинска дейност. Недопустимо е да се извършва компенсация на допуснатия преразход на средства за един вид медицинска дейност с икономията, направена от средствата за друг вид медицинска дейност. Нарушението на финансовото задължение поражда отговорност за изпълнителя на ПИМП да възстанови разходите, надхвърлящи определената финансова рамка за съответния вид дейност (чл. 41, ал. 1 от ИД за 2014 г.). Недължимото изплащане и получаване на суми от бюджета на НЗОК обосновава договорното основание за възстановяването им, като съгласно чл. 41, ал. 3 от ИД за 2014 г. контролът се извършва по реда на чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО. Оспорената писмена покана е издадена при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалноправните клаузи на индивидуалния договор. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Варна е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, което предвид обема на извършените процесуални действия се определя в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,