Решение № 5579 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1252/2011 г.

Решение № 5579 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1252/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на адв. Красимир Маринова Иванов, служебен защитник на Митко Михайлов Кръстев, срещу решение № 534 от 6.12.2010 г. по адм. д. № 651/2010 г. на Административен съд - Велико Търново, V състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и затова следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалните си представители, депозира писмен отговор, че касационната жалба е неоснователна и затова следва да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че не са налице касационни основания и затова оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК, е отхвърлен предявения от Митко Михайлов Кръстев иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", като юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо надзор върху местата за лишаване от свобода, за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на сумата 20000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба за периода от 24.11.2005 г. до 15.07.2006 г., при престоя му в Следствения арест - Велико Търново. Със същото решение е осъден Митко Михайлов Кръстев да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" сумата 820 лева, направени разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е събрал относимите доказателства, които е анализирал подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка, е направил обоснован и законосъобразен извод, че поради неустановяване на незаконосъобразни действия и бездействия на органи на администрацията, от които да са последвали вреди за ищеца, претенцията му следва да бъде отхвърлена. С оглед създадените условия и въведена организация, претенцията за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в унижение и накърняване на човешкото достойнство на ищеца, произтичащи от липсата на санитарни възли във всяка килия и свързаните с това ограничения извън установяването на графици за задоволяване на естествените нужди и за поддържане на личната хигиена, е неоснователна и недоказана. Недоказани са и твърденията на ищеца за липсата на обособени помещения за пушачи и непушачи, което да е довело до увреждане на здравето му. От многобройните писмени и гласни доказателства е установено, че на ищеца са били предоставяни системно адекватни медицински услуги. Администрацията в следствения арест е осигурила и организирала всичките поискани от ищеца прегледи, включително и сумарното му пребиваване от около месец и половина в лечебни заведения. Не е установено и наличието на следващото претендирано нарушение, че аспирационната система не е работела и въздухът е бил оскъден и тежък за дишане. Твърдението за липса на достатъчна светлина е неоснователно и недоказано. Изискването по чл. 173, т. 4 от ППЗИН за настаняване на задържаните лица на площ 4 кв. м. е спазено. По време на престоя си в следствения арест ищецът многократно е получавал хранителни пратки и вещи. Администрацията му е осигурила самостоятелно легло и спални принадлежности, като бельото е изпирано ежеседмично. Не е доказано твърдението за постоянен контрол и цензура в кореспонденцията и телефонните разговори в нарушение на чл. 8 от ЕК. Условията, в които е бил поставен Митко Кръстев в следствения арест не надхвърлят един минимален предел, над който може де се определи, че те са нечовешки. Твърдението, че в ареста е преживял значителни неудобства, изразяващи се в "болка, стрес, чувство за безизходица и тревога" не е доказано. При тези данни, поради неустановяване на незаконосъобразни действия и бездействия на органи на администрацията - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието, от които да са последвали вреди за касатора, съдът правилно е приел, че искът по чл. 1 от ЗОДОВ е неоснователен и недоказан. Доводът в касационната жалба, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е уважено искането за допускане на медицинска експертиза и извършване оглед на следствения арест във Велико Търново, не се споделя от настоящата инстанция. Съгласно чл. 171, ал. 2 от АПК, съдът може, но не е обвързан със задължение да назначи поискана от страната експертиза или да извърши оглед. Преценката за необходимостта от оглед, от експертно заключение и дали за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания, е право на съда. При наличието на гласни и писмени доказателства, които установяват пълно фактите по делото, не е допуснато от съда нарушение на разпоредбата на чл. 10 от ГПК, субсидиарно приложим. Фактите, свързани със здравословното състояние на касатора преди и по време на задържането му, са установени с медицинска документация. Искането за оглед на условията в ареста към момент, временно отдалечен от процесния период, би установил факти, които нямат значение за решаване на делото, поради което правилно и в съответствие с чл. 159, ал. 1 от ГПК е било отхвърлено от съда. Преценката на доказателствата е направена в съответствие с изискванията на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Несъгласието с тази преценка не обуславя извода за наличие на касационно основание по чл. 209 от АПК. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника за тази инстанция не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение