Решение № 4508 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8347/2018 г.

Решение № 4508 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8347/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Ей Си Ем Консулт" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от изпълнителния директор, против решение № 3524 от 28.05.2018 г., постановено по адм. д. № 8613/2017 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу писмо изх. № 53-00-4563/26.06.2017 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/ за отказ да бъде преиздадено разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение. Според касатора решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че отказът е издаден от компетентен орган. Повторно излага доводите си за незаконосъобразност на атакувания пред първоинстанционния съд административен акт. Иска отмяна на решението. Ответникът - председателят на Управителния съвет на "Агенция пътна инфраструктура", чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери допустимостта на съдебното решение, приема следното: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Ей Си Ем Консулт" ЕООД срещу писмо изх. № 53-00-4563/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ, обективиращ отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 589/07.10.2003 г. в обхвата на път № АМ2 /Хемус/, км. 421+320-дясно, по разрешение за СПП на км. 419+320 дясно/с площ без стойките 12 кв. м. Приел е, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалноправните норми. За да приеме, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съдът, след анализ на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 и ал. 2 и пар. 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за пътищата (ЗП), е посочил, че компетентен орган за издаване, респективно отказ за издаване на разрешение за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение е УС на АПИ или упълномощено от него длъжностно лице. Според съда, след като по протокол от заседание на УС на АПИ е взето решение за отказ да се преиздаде исканото от дружеството разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, то и отказът на председателя на УС е издаден от компетентен орган. Касационният съдебен състав приема, че обжалваното решение е недопустимо. Първоинстанционният съд неправилно е определил индивидуалния административен акт, предмет на оспорване, респ. и съдебното производство е проведено при участието на ненадлежен ответник. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗП разрешенията за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение, респективно отказ за издаване на разрешение, се издават от Управителния съвет на Агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от Агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища. С решение по т. 2. 10 по протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г. на УС на АПИ е постановен отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, находящо се на автомагистрала Хемус при км. 380+870-дясно. Именно това е актът, предмет на оспорване в първоинстанционното производство, а не, както неправилно е приел първоинстанционният съд, писмо изх. № 53-00-4563/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ. В т. 2. 235 от същия протокол единствено е възложено на председателя на УС на АПИ да подпише такова писмо, но липсва волеизявление за делегиране на правомощия на последния за издаване на конкретния индивидуален административен акт. Действително, в това писмо е посочено, че последното представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, като това изявление е въвело в заблуждение както жалбоподателя, така и съда, постановил обжалваното съдебно решение. Писмо изх. № 53-00-4563/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ има единствено уведомителен характер. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който при новото разглеждане на делото, след като изясни валидното волеизявление, респ. наличието или не на решение на компетентния орган - УС на АПИ, както и волята на оспорващия, следва да конституира правилния ответник. Производството по първоинстанционното дело е по реда на АПК, ето защо с оглед разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК като страна следва да се конституира органът, издател на акта. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното, Върховният административен съд,