Решение № 1430 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6703/2018 г.

Решение № 1430 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6703/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. Радулов, [населено място], [улица] срещу Решение № 170 от 20.03.2018 г. на Административен съд, гр. Монтана, постановено по административно дело № 104/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Радулов срещу отказ, рег. № 180180-1542 от 1.02.2018 г., на началника на Районно управление, гр. Монтана, за издаване на разрешение за закупуване, съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – П. Радулов, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Мотивите на съда счита за нелогични и в противоречие с доказателствата по делото, тъй като съдът приема, че назначената му полицейска охрана от специализирания съд не е доказателство, че животът и здравето му са застрашени. Съдът не е събрал и относими доказателства. За недоказани счита мотивите на органа за постановения отказ, както и тези на съда за липса на основателна причина за искането за издаване на разрешително за оръжие.

Моли съда да отмени обжалваното решение.

2. Ответникът по касационната жалба – началникът на Районно управление, гр. Монтана, не взема становище.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 18.12.2017 г. г-н Радулов подава заявление за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване и пренасяне на късо нарезно огнестрелно оръжие.

а) в заявлението като основателна причина г-н Радулов сочи: "Аз и синът ми имаме роднини и приятели в скандалното с. Галиче, където сме живели. Къщата ни беше опожарена от кмета на селото Ц. Чоков и синът му М. Чоков, но това не е доказано. Тръгнахме за село Галиче при приятели и бяхме преследвани от мини ван и бус в района на с. Борован. Заведена беше и преписка в РУП на МВР Бяла Слатина. Не можем да живеем постоянно в страх. Чоковци са отмъстителни и имат хора навсякъде и в затвора да влязат пак няма да ни оставят на мира."

б) в заявлението е посочен адрес [населено място], [улица] към него са приложени: 1.) свидетелство за съдимост, от което е видно, че не е осъждан; 2.) удостоверение от Окръжна прокуратура – Монтана, че срещу него няма обвинения по неприключени наказателни производства; 3.) карта за предварителен медицински преглед; 4.) служебна бележка от Професионална гимназия по техника и електротехника "Христо Ботев", гр. Монтана; 5.) удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие; 6.) копие от документ за самоличност; 7.) документ за платена държавна такса.

2. На 12.01.2018 г. полицейски орган уведомява началника на Районно управление, гр. Монтана, за резултатите от извършена проверка относно искането на г-н Радулов за издаване на разрешение – в жилището не са създадени условия за съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие, по отношение на лицето не са налице данни за злоупотреби с алкохол и наркотични вещества, за мерки по Закона за защита от домашно насилие, но не е налице обоснована необходимост от издаване на разрешителното.

3. На 15.01.2018 г. полицейски орган уведомява началника на Районно управление – гр. Монтана, за резултатите от извършена проверка относно искането на г-н Радулов за издаване на разрешение – по отношение на него няма заведен заявителски материал, няма криминалистични регистрации, не са събрани данни от проверката по местоживеене за противообществени прояви.

4. На 17.01.2018 г. началникът на Районното управление, гр. Монтана, уведомява г-н Радулов, че не е обосновал искането си за издаване на разрешение за оръжие.

5. На 25.01.2018 г. уведомлението е връчено лично на г-в Радулов.

6. На 30.01.2018 г. г-н Радулов представя обяснение, в което сочи: "Във връзка с изпратеното ми писмо с рег. № 180180 от 17.01.2018 г., което не съм получил за това, че не живея на постоянния адрес, който съм наел като склад и търговия с риба. Регистриран съм по настоящия адрес в [населено място], [улица], където имаме и назначена охрана от Специализирания наказателен съд".

7. На 1.02.2018 г., началникът на Районно управление, гр. Монтана, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), отказва издаването на разрешение за закупуване, съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, рег. № 1808 р-1542 (180800-1542), поради липса на основателна причина.

8. В хода на съдебното производство жалбоподателят представя постановление на Районна прокуратура, гр. Бяла Слатина, за спиране на наказателно производство, образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 14/15.09.2015 г. в с. Галиче е запалил имущество на значителна стойност - къща, собственост на П. Радулов и прави искане за събиране на доказателство от Специализирания наказателен съд – актът, въз основа на който той и синът му – П. Радулов, са охранявани от полицаи от гр. Монтана.

9. В съдебното заседание на 14.03.2018 г. г-н Радулов е дал обяснения на основание чл. 176 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Приема за безспорно по делото, че г-н Радулов е представил исканите документи по чл. 58, ал. 1, т. 1 – 9 ЗОБВВПИ, но не е доказал основателна причина за исканото разрешително.

За недоказани приема изложените в искането факти за назначена на него и на сина му лична охрана от Специализирания наказателен съд. Приема, че не са посочени и доказани други релевантни факти и обстоятелства, които да обосноват нужда от самоотбрана.

Въз основа на това прави извод за законосъобразност на оспорения отказ и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно и допустимо, но неправилно.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е събрал искани и относими доказателства по делото.

Видно от доказателствата по делото – искането на касатора за издаване на разрешение за носене на оръжие и допълнителното му обяснение, основният довод за направеното искане е свързан с твърдяна заплаха от конкретно посочено лице. В тази връзка касаторът твърди, че в качеството си на свидетели по наказателно дело – той и синът му, са били охранявани от полици като именно за доказване на този факт е поискал съдът да изиска от Специализирания наказателен съд актът, въз основа на който е постановено охраняването им.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота или здравето на свидетеля или по отношение на негови роднини, с които се намира в особено близки отношения, съдът или прокурорът могат да вземат мерки за незабавната му защита. Една от формите на защита, съгласно алинея 2 на чл. 123 НПК, е личната физическа охрана от органите на Министерството на вътрешните работи. Осъществяването на защитата на свидетеля става въз основа на нарочен акт на съответния орган, който има съдържанието, визирано в чл. 123, ал. 4 НПК.

С оглед на така съществуващата нормативна уредба твърдяното от касатора, че е обект на защита в качеството му на свидетел по наказателно дело, би могло да обоснове наличието на основание за самоотбрана, с оглед на факта, че самата защита се допуска при възникнала или при възможност да възникне реална опасност за живота и здравето на свидетеля. Първоинстанционният съд, в определението от 20.02.2018 г. и в единственото проведено съдебно заседание – на 14.03.2018 г., е указал на касатора да ангажира доказателства в подкрепа на фактите, от които черпи благоприятни правни последици, но не се е произнесъл по искането му за събирането на доказателства. По този начин съдът е нарушил разпоредбата на чл. 171, ал. 2 АПК като не се е произнесъл по искането на касатора за събиране на допустими по Гражданския процесуален кодекс доказателства с оглед на чл. 192, а и относими с оглед на гореизложеното.

Това се явява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото първо, е на правна норма, която е съществена сама по себе си, тъй като обуславя правилността на съдебното решение - нейното спазване е гаранция за истинността на фактическите констатации на съда. Нарушаването на такава норма накърнява сигурността, че фактическите констатации на съда отговарят на обективната истина, което създава вероятност, че са неистински. И второ, в конкретния случай това нарушение е съществено, тъй като е могло да се отрази на правилността на решението.

Дали действително е наличен твърдяният от касатора акт на Специализирания наказателен съд и какво е неговото реално фактическо значение за законосъобразността на оспорения отказ, е въпрос на преценка на доказателствата, тогава, когато те са събрани и налични по делото. Възможно е да няма такъв акт, възможно е такъв акт да съществува, но той да не обосновава извод за основателност на твърдяното от касатора основание за исканото разрешително. Това е въпрос на преценка на събраните – искани и относими, доказателства по делото.

За правилността на съдебното решение е достатъчен фактът, че поради допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила е налице обективно следваща от функцията на нарушената правна норма – чл. 171, ал. 2 АПК, вероятност, че фактическата констатация на съда за недоказаност на основанието на направеното искане, е неистинска.

Фактът, че касаторът не е намерен на посочения от него адрес, както и на постоянния му адрес, като касационното производство е проведено при редовно призоваване при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, не променя горните изводи.

Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това налага същото да бъде отменено и делото върнато на съда за ново разглеждане от друг състав.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд