Решение № 1041 от 30.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3690/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, една от които с характер на частна жалба, подадени от Н. Неделчев срещу решение 7576/12.12.2022 г., постановено по адм. д. 7952/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ) и срещу определение 69/04.01.2023 г., постановено по същото дело. С касационната жалба се обжалва съдебното решение като се твърди, че то е недопустимо поради допуснати съществени нарушения относно призоваването на Н. Неделчев, неосигуряването на правна помощ и липса на произнасяне относно направени от него доказателствени искания за разпит на свидетели, които не са допуснати и при условията на служебно начало. Същите оплаквания са наведени и като основания по чл. 209, т. 3 от АПК като са развити допълнителни съображения за нищожност, алтернативно недопустимост на атакуваното пред първата инстанция решение на инспектор от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) като основания за твърденията, че АССГ е отхвърлил жалбата в противоречие с материалния закон. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено съдебното решение и да се реши спора по същество като се обяви нищожността на решението на ИВСС или се обезсили, а делото да се изпрати като преписка на Комисията за защита на личните данни по компетентност. Изрично са наведени доводи и против частта от съдебното решение относно разноските. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Не се претендират разноски. С втората касационна жалба, която има характер на частна жалба, се атакува определение на АССГ, постановено по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с доводи, че в конкретния случай Н. Неделчев не следва да бъде осъждан да заплати държавна такса за производството, от чието внасяне е освободен със стабилен съдебен акт. Иска се отмяна на определението и да бъде изменено съдебното решение като се премахне осъждането за 10 лв. на жалбоподателя. Не се претендират разноски. Ответникът инспектор към Инспектората към Висшия съдебен съвет оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Окръжен съд-Хасково (ОС-Хасково), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище. Не претендира разноски. Ответникът Районен съд Хасково (РС-Хасково), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Районен съд Димитровград (РС-Димитровград), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и не взема отношение към частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че двете жалби са подадени от лице, което е конституирано като страна от първата инстанция, в срок, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба е неоснователна, а частната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 7576/12.12.2022 г., постановено по адм. д. 7952/2022 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Н. Неделчев против Решение ЛДЖ-22-5/14.07.2022 г. на инспектор към ИВСС, с което на основание чл. 38в, ал. 4 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е отхвърлена жалбата му с вх. 3222/30.03.2022 г. срещу действията на РС-Хасково, РС-Димитровград и ОС-Хасково като администратори на лични данни при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, подадено от Н. Неделчев на 06.07.2021 г. пред РС-Димитровград. Административният съд е приел, че атакуваното пред него решение е издадено от компетентен орган, в установената писмена форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие със закона и неговата цел, поради което е обосновал извод за неоснователност на жалбата на Н. Неделчев и го е осъдил да заплати държавна такса в размер на 10 лв. С атакуваното определение е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на съдебното решение в частта относно разноските като са изложени мотиви, че те са определени правилно с оглед изхода на спора. Така постановените съдебни актове са валидни и допустими, а съдебното решение е и правилно, но определението противоречи на закона. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба, която е разгледана по предвидения в закона ред, предвиден за случаите обжалване акт, за който в специален закон е предвидено препращане към АПК. Оплакванията в касационната жалба с твърдения, че обуславят недопустимост на съдебното решение, са относими към основанията по чл. 209, ал. 3 от АПК, но не и по тези по чл. 209, т. 2 от АПК така както са дефинирани в съдебната практика и правната теория. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се нередовното призоваване на Н. Неделчев. Пред първата инстанция е проведено едно открито съдебно заседание на 02.11.2023 г., за което жалбоподателят е призован редовно с призовка (л. 9 от адм.д. 7952/2022 г. по описа на АССГ), получена лично от него на 05.09.2023 г. на посочения в жалбата адрес: гр. Варна, [жк], [адрес]. На същия адрес тази страна е уведомявана и за други съдебни актове, включително обжалваното съдебно решение, като няма данни и твърдения, че е променян по време на производството или други обстоятелства са представлявали пречка за получаване на съобщения от съда. Доводите за допуснато нарушение, изразяващо се в непредоставяне на правна помощ не са съобразени с обстоятелството, че този въпрос е бил предмет на разглеждане и от Върховният административен съд, който с определение 8174/27.09.2022 г., постановено по адм.д. 8487/2022 г. оставя в сила определение 2344/08.8.2022 г., постановено по адм.д. 1659/2022 г. по описа на АС-Варна за отказ да бъде предоставена правна помощ на Н. Неделчев. Пъровинстанционният съд се е произнесъл по искането за предоставяне на правна помощ и отказът му е потвърден при инстанционен контрол, поради което не е възможно да се приеме, че липсата на правна помощ за процесуално представителство за жалбоподателя съставлява съществено процесуално нарушение. Неоснователно е и другото оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в несъбиране на доказателства, поискани от страната или служебно по почин на съда. Действително с жалбата до АССГ Н. Неделчев е заявил желание конкретни лица да бъдат призовани като свидетели по делото, за да им бъдат зададени конкретни въпроси, но тези въпроси са по повод поведението на тези лица и причините, поради които те са го предприели, а не се твърди, че чрез показанията им могат да се установят факти от правно значение за действителността и законосъобразността на решението на инспектора на ИВВС. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. В случая М. Кичюков е дал писмени сведения пред инспектора към ИВСС, поради което решаващият съд не е допуснал процесуално нарушение като не е намерил за необходимо да го изслуша и непосредствено, за да даде показания по същите отправени към него въпроси. Според чл. 171, ал. 2 от АПК по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по ГПК. На основание чл. 156, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в доказателственото си искане страната посочва фактите и средствата, чрез които те ще бъдат доказани като при искане за допускане разпит на свидетел трябва да конкретизира за кои факти ще бъде разпитван, трите му имена и адреса, когато иска призоваването му. В случая е посочен адреса само на едно от лицата, които се иска да бъдат призовани, а въобще не са заявени точни факти, които ще бъдат доказвани чрез исканите свидетелски показания. В този смисъл за съдът не е възникнало задължение да събира по свой почин доказателства за релевантни за спора факти, които са останали недоказани поради бездействие на страните по спора и най-вече при лиса на категорични твърдения за осъществени факти от обективната действителност, а не само за съмнения и предположения за такива. По изложените съображения се налага извод, че Н. Неделчев не е формулирал доказателствени искания по предвидения за това процесуален ред, поради което и липсата на разпит на посочените от него лица като свидетели, не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не се е отразило върху изясняване на спора от фактическа страна. При правилно установена фактическата обстановка по спора, решаващият съд е обосновал законосъобразни правни изводи. В съответствие с установените с писмени доказателства факти АССГ е приел, че инспекторът към ИВСС се е произнесъл по жалба, която е адресирана до ИВСС с оплаквания за извършено нарушение при обработването на личните данни на Н. Неделчев от органи на съдебната власт (районни и окръжен съд) при образуване и движение на конкретно съдебно производство. На основание чл. 38б от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон при обработване на лични данни от съда при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт и от прокуратурата и следствените органи при изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, субектът на данни има право да подаде жалба до инспектората в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. В съответствие с тази разпоредба АССГ е обосновал законосъобразен правен извод, че инспекторът към ИВСС е компетентен да разгледа подадената до ИВСС жалба, респективно издаденото от него решение е действително и допустимо. Независимо от промененото становище на жалбоподателя относно предполагаемия от него механизъм за извършване на твърдяното нарушение, оплакванията му са свързани с дейности по образуване, движение и администриране на конкретно съдебно производство, които фактически се извършват както от съдии, така и от съдебни служители. При съобразяване оплакванията на Н. Неделчев в конкретния случай правилно жалбата му е приета за разглеждане от инспектора към ИВСС, защото те са изключително и само обусловени от ситуация, която се твърди, че е породена от съдебна дейност. Следователно приложим е чл. 38б от ЗЗЛД, а не общото правило на чл. 38 от ЗЗЛД, респективно компетентен е ИВСС, а не КЗЛД. В съответствие с приложимия закон АССГ е обосновал извод за действителност на оспореното пред него решение на инспектора на ИВСС. Законосъобразни и обосновани са и изводите на първата инстанция за липса на основания за отмяна на решението на инспектора на ИВСС. В производството пред ИВСС са събрани всички относими доказателства, от които е установено спазване на изискванията за обработване на личните данни на Н. Неделчев като страна по гражданско дело, инициирано от него. Липсват каквито и да е доказателства, че личните данни на Н. Неделчев са обработвани неправомерно и е позволен достъп до тях на лица, които нямат право на това. Изрично следва да бъде посочено, че жалбоподателят не е представил никакви доказателства за множеството си различни твърдения относно получаването на информация относно това, че трети лица са узнали за образуваното по негово искане гражданско дело. Изцяло в сферата на предположението остават и твърденията относно възможните начини за изтичане на информация за делото, при които освен, че е напълно неясно дали действително има разпространение на данни от висящото дело, не е изключена възможността, ако то съществува, да е резултат от комуникация в социалните мрежи на самия жалбоподател. По изложените съображения и в изпълнение на задължението по чл. 218, ал. 2 от АПК и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила (с изключение на частта относно разноските) като бъдат споделени и всички негови мотиви при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК без да бъдат развивани и от настоящата инстанция изрично и подробно. В частта относно разноските АССГ е допуснал нарушение на чл. 78, ал. 6 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. С определение 2344/08.08.2022 г., постановено по адм.д. 1659/2022 г. по описа на АС-Варна Н. Неделчев е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, а в последствие делото е изпратено за разглеждане на АССГ. С обжалваното решение 7576/12.12.2022 г., постановено по адм. д. 7952/2022 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Н. Неделчев и той е осъден да заплати държавна такса в размер на 10 лв., от която е бил освободен с цитираното определение на АС-Варна. Съгласно чл. 78, ал. 6 от АПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. В случая делото не е решено в полза на освободеното от държавна такса лице, поради което не е налице основание за възлагането им в тежест на страна по делото. Тълкуването на закона, направено от първата инстанция, противоречи на закона и на практика променя съдържанието на института за освобождаване от заплащане на държавна такса, защото в случаите на неоснователност на претенцията на лицето, което е освободено от подобни разноски, последиците биха се изразили само в отпадане на задължението за предварителното им заплащане, а не за освобождаване изцяло от това задължение. Целта на установената в закона възможност за освобождаване от такси е да се гарантира достъпа до съд на всички лица независимо от имотното им състояние, а съществуването на вероятност да се наложи последващо заплащане на разноски, от които лицето вече е освободено, би ограничило ефективното й постигане. По изложените съображения атакуваното определение трябва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се измени съдебното решение в частта относно разноските като бъде отменено присъждането им в тежест на жалбоподателя. Страните по делото не претендират заплащане на разноски, поради което такива за настоящото производство не се налага да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение