Решение № 4918 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11049/2013 г.

Решение № 4918 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11049/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА против решение № 3717 от 3.06.2013 г., постановено по адм. д. № 9221/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо изх. № 02-170-6500/4911 от 21.07.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" РА, с което е отказана оторизация и финансово подпомагане по подаденото заявление с УИН 17/150611/62185 за сумата от 12406.64 лв. и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 7267.97 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът претендира решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отменен административният акт. Ответникът по касационната жалба - Сали Мехмед Сали чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна. Първоинстанционният съд в протеклото производство е установил, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия, като при издаването на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е обсъдил поотделно четирите етапа от административното производство по разглеждане на подадените заявления от земеделските производители, независимо от схемите и мерките, по които кандидатстват: 1. Подаване на заявление за подпомагане от кандидата; 2. Разглеждане на заявлението и извършване на проверки от Разплащателната агенция, които проверки могат да бъдат административни и на място; 3. Изчисляване на полагаемата се субсидия въз основа на размера на допустимите площи за подпомагане и 4. Произнасяне по заявлението за подпомагане и уведомяване на кандидата. Констатирал е че процесният административен акт е постановен без да са изложени конкретни фактически и правни основания и като цяло е постановен без да са налице мотиви, което представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно. В писмото са посочени правните основания за неговото издаване за мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2011 г., както и словесно са описани причините, поради което не е одобрена претендираната сума по подаденото от Сали Мехмед Сали заявление за подпомагане 2011 с УИН 17/150611/62185. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони - 14 на брой. Отделно са приложени и Таблица № 1 - Оторизирани суми (в лева) и Таблица № 2 - Извършени плащания (в лева). Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло и затова може да се приеме, че в административния акт се съдържат и правни и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както неправилно е приел първоинстанционният съд. В този ред на мисли неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо не са посочени конкретни обстоятелства и като цяло липсват мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им (макар и не съвсем обстоятелствено - номера, дати и т. н.), с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. Според регламентите и техническите документи на Европейската комисия използваните ортофотоизображения трябва да бъдат като цяло не по-стари от 5 години от момента на първото им използване. Същото условие е залегнало и в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Според нея "Министърът на земеделието и горите организира актуализирането на цифровата ортофотокарта за територията на цялата страна в период от 5 години." По подаденото от Сали Мехмед Сали общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. с УИН 17/150611/62185, е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП. Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на ответника са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. Основателно се явява релевираното в касационната жалба възражение, че недопустимата за подпомагане площ е изчислена правилно от административния орган и бенефициентът Сали Мехмед Сали не е неправомерно ощетен. Видно и от назначената по делото съдебно техническа експертиза недопустимата за подпомагане площ по подаденото от ответника по касационната жалба заявление с УИН 17/150611/62185 възлиза на 24.61 ха, като процентът на наддеклариране спрямо установената площ правилно е изчислен на 100 %. Правна последица от така констатирания процент недопустимост съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 е санкциониране на цялата заявена площ от страна на административния орган и налагане на санкция за бъдещ период в размер на 7267.97 лева. Видно от гореизложеното, фактическата обстановка по делото е изяснена и поради това спора може да бъде решен от настоящата инстанция при полагащата се отмяна на съдебното решение, още повече, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че административният акт е немотивиран по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В тази връзка следва да се посочи, че за преценката на правните и фактическите основания (мотивите) на административния акт следва да се съобрази, че ако има такива, те да позволяват да се упражни ефективен правораздавателен контрол на формираното властническо волеизявление. По изложените съображения съдебното решение, с което оспореното уведомително писмо е отменено, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон и необосновано. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на Сали Мехмед Сали срещу отказ на директора на ДФ "Земеделие" да оторизира финансово подпомагане по подаденото заявление с УИН 17/150611/62185 за сумата от 12406.64 лв. и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 7267.97 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение