Решение № 92 от 26.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 231/2019 г.

Решение № 92 от 26.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 231/2019 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ЕТ "ВАИК – В. К. " против решение № 2220/20.08.2018 г. по т. д. № 5113/2016 г. на Софийски апелативен съд, съответно: 1/ в частта му с която, след отмяна на решение № 2090/30.12.2015 г. по гр. д. № 3020/2012 г. на Софийски градски съд, е уважен предявеният от В. А. установителен иск, за нарушение на авторските му права, като сценарист на филма "Момчето пред прозореца" /с продължителност 54 мин./, от ЕТ "ВАИК – В. К.", с правно основание чл. 95б ал. 1, т. 1 ЗАПСП; 2/ в частта му, с която, след отмяна на първоинстанционното решение, е уважен предявения от В. А. осъдителен иск, с правно основание чл. 95б ал. 1, т. 2 ЗАПСП, за преустановяване от ЕТ "ВАИК – В. К." използването на филма "Момчето пред прозореца" с продължителност 54 мин., без съгласието на В. А., в качеството на сценарист – съавтор на филма; 3/ в частта му, с която ЕТ " ВАИК – В. К. " е осъден да заплати на В. А. обезщетения за претърпени от нарушението неимуществени и имуществени вреди, на основание чл. 95 ЗАПСП. Касаторът твърди, че постановеното въззивно решение е в противоречие с материалния закон. Според него, въззивният съд не е съобразил същността на сключените договори, вкл. този от ищеца, като сценарист – "за отстъпване на авторските права върху режисьорския сценарий ", изготвян въз основа на съществуващия вече литературен текст / литературния сценарий/, приспособявайки го към възложената продължителност от 54 мин.. Касаторът оспорва правилността на извода за изправност на ищеца по сключения "договор за сценарий", доколкото и за последния е важало същественото /прието от въззивния съд като такова/ условие за осигуряване продължителност на аудиовизуалното произведение от 54 минути. Касаторът твърди, че "режисьорският сценарий", за разлика от "литературния", се изготвя постепенно в процеса на създаване на аудиовизуалното произведение и се счита за завършен едва със завършването на филма, като за него е приложим чл. 63 ЗАПСП, докато за литературния – чл. 42 ЗАПСП. Твърди се, че договорът за възлагане на литературния сценарий, различен от процесния – за режисьорски сценарий / който пък е различен от сключения от ищеца договор като режисьор, производството по исковете въз основа на който е приключило с влязло в сила въззивно решение /, е бил представен и приет като доказателство, но понастоящем липсва в кориците на делото, поради което е приложен към касационната жалба /договор от 16.04.2009 г./. Съответно се твърди, че сценаристът по чл. 63 ЗАПСП е "различна правна фигура" от сценариста по чл. 42 ЗАПСП, макар в процесния случай двете качества да съвпадат в едно и също физическо лице. Според касатора, въззивният съд би следвало да познава тази специфика, а ако не - да изиска отговор от компетентни за това лица, като касаторът не е могъл да знае за тази му "съществена липса на познания", за да предприеме действия по попълването й. С последното се обосновава въвеждането на този довод за пръв път с касационната жалба на страната. Въззивният съд не е отчел, че създадения от ищеца "режисьорски сценарий" е за филм с различна от възложената продължителност, а режисьорски сценарий за филм с възложената такава изобщо не е изготвен, за да би бил одобрен от продуцента. Следователно, ищецът е неизправна страна и по този договор и не е могъл да го развали, отделно от неправилно несъобразеното от съда обстоятелство, че ответникът пръв е упражнил притежаваното от него потестативно право за разваляне, предвид неизправността на ищеца. Независимо от всичко посочено, касаторът счита, че всеки от двата режисьорски сценария се ползва със закрилата на чл. 63, ал. 3 ЗАПСП, в полза на продуцента. Неправилно, според касатора, не е отчетена характеристиката на сключените договори, като такива с продължително изпълнение, чието разваляне е само с действие за в бъдеще. С определение № 142/06.03.2020 г. касационното обжалване е допуснато по въпроса: Има ли ограничение правото на носител на авторско право върху аудиовизуално произведение по чл. 62, ал. 1 ЗАПСП, да развали сключен с продуцент договор за създаване и използване на аудиовизуално произведение, поради неизпълнение на последния и доколко общите правила на чл. 87 – чл. 88 ЗЗД се прилагат аналогично, независимо от спецификата на договорите, вкл. предвиденото в чл. 63, ал. 3 вр. с ал. 1 ЗАПСП ? Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховен касационен съд, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 291 ГПК, за да се произнесе съобрази следното: По исковете на ищеца В. А. въззивният съд е приел, че с "договора за сценарий " ищецът е отстъпил на ответното дружество "изключителното авторско право върху филма във връзка със сценария" /очевидно визирайки литературния сценарий /, вкл. правото да използва произведението по всички възможни начини. Въззивният съд изхожда от съображението, че сценарият е готов авторски продукт към момента на сключване на договора и уговореното възнаграждение е за отстъпените авторски права за използване на произведението, създадено въз основа на готовия сценарий. Договореното с ищеца, като сценарист - съавтор на филма, възнаграждение за предоставянето на изключително право за използване на филма в полза на продуцента /извън дължимо отделно възнаграждение за всеки вид и всяко поредно от съответния вид използване на филма/ съдът е приел, че не е изплатено изцяло от последния. Приел е, че неплатеното /3 572 лева от дължими 8 930 лева към датата на втората нотариална покана от 08.02.2012 г./ е съществена част от договореното възнаграждение и като изправна страна по този договор за ищеца е възникнало потестативно право за развалянето му, което надлежно е упражнил, с връчването на нотариалната покана от 27.07.2011 г. /при връчена и последваща на 08.02.2012 г./. Развалянето е прието за настъпило с обратно действие и следователно ответникът не притежава изключителното право да използва по смисъла на чл. 90а ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 2 ЗАПСП аудиовизуалното произведение, поради липса на предоставено му такова от съавтора – сценарист на филма " Момчето пред прозореца" с продължителност 54 минути. Последното е обусловило: 1/ уважаването на иска за установяване нарушението на ответника на авторското право на ищеца, като сценарист, с публичното представяне на произведението - заявяване филма с идентично заглавие, с продължителност 54 мин., за участие във филмови фестивали, на основание чл. 95б ал. 1, т. 1 ЗАПСП; 2/ осъждане ответника да преустанови, на основание чл. 95б ал. 1, т. 2 ЗАПСП, неправомерното използване, без съгласието на ищеца, като автор на сценария, на филма "Момчето пред прозореца ", с режисьори В. А. и П. П. и продуцент ЕТ "ВАИК – В. К. ", с продължителност 54 мин.; 3/ уважаване на осъдителните искове за обезщетяване на пропуснати ползи – 2 500 лева и за обезщетяване на неимуществени вреди от това нарушение - на авторското право на ищеца, като сценарист на филма, предвид развалянето на договора с продуцента, за отстъпване на изключително право на използване на филма. Същевременно съдът приема, че с "договора за режисура" ищецът се е задължил да предостави на ответника творчески услуги за създаването /режисирането/ на филм, въз основа на сценария, авторските права върху който са отстъпени с предходно посочения договор, при изрична договореност за продължителност на филма до 54 минути. С договора ищецът, в качеството на режисьор – съавтор на филма, отстъпва на ответника – продуцент изключително право на използването на филма. Аналогично на "договора за сценарий" е уговорено възнаграждение за създаването и предоставянето на изключителното право на използване на филма, по чл. 63, ал. 2 ЗАПСП, като изрично е предвидено допълнително договаряне на възнаграждение за всеки вид и всяко последващо от съответния вид използване, в допълнително споразумение. Съдът е споделил, че по принцип "авторският договор" между режисьора и продуцента има за предмет само авторските права на режисьора и дължимото за тях възнаграждение. Извън предмета на този договор са отношенията между страните по повод фактическото създаване на аудиовизуалното произведение, които могат да са предмет на отделен договор за изработка, с отделно дължимо възнаграждение. Въззивният съд е приел, че процесният договор за режисура в случая комбинира в един материален носител двата договора: за режисирането на филма, в качеството на договор за изработка /условно наречена част първа/ и договор за отстъпване авторските права върху режисурата, срещу възнаграждение, съобразно приходите от използването на филма /част втора/. Съдът е приел, че договорената продължителност на филма е съществена характеристика на възложеното и несъобразяването с това изискване съставлява виновно неизпълнение на поетите от ищеца задължения по договора за изработка – режисиране на филм с продължителност 54 минути. Поради това и като неизправна страна по същия, ищецът не е притежавал потестативното право да развали "договора за режисура", независимо от неразплатено докрай възнаграждение по същия от страна на ответника – продуцент. При безспорния отказ на ищеца да представи окончателна версия на филма с договорената продължителност, съдът е приел, че в полза на ответника, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАПСП, е възникнало правото да ангажира друг режисьор за довършване на произведението, което е и сторил. Поради това, въззивният съд е приел, че последващите действия на ответника – по завършване на произведението /монажно-озвучителен период/ и публичното му представяне - не представляват нарушения на авторското право на ищеца, като режисьор на филма, предвид отстъпено от него на ответника, с действащ договор, изключително право на ползване на филма с продължителност 54 минути, което обуславя и отхвърлянето на всички искове, основани на това авторско право, въззивното решение в която му част не е допуснато до касационно обжалване и съответно е влязло в сила. Въззивното решение по насрещните искове на ответника също не е предмет на настоящото производство по чл. 290 ГПК. Като резултат от уважаването им, на ищеца В. А. е запретено използването по смисъла на чл. 18, ал. 2 ЗАПСП, на филма "Момчето пред прозореца", но с продължителност от 102 минути, създаден въз основа на същите сценарий и режисура /изключая режисурата в монтажно-озвучителния период, която за филма с продължителност 54 минути е осъществена от друг режисьор/. Така на практика, нито ответника притежава правото да използва, по смисъла на чл. 90а, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 2 ЗАПСП филма "Момчето пред прозореца", с договорената и приета от въззивния съд за дължима, като съществено условие на договора за режисура, продължителност от 54 минути, нито ищецът – правото да използва по-дългата - 104 минутна - версия, въз основа на същия сценарий и частично режисура. Видно е, че за уважаването на част от исковете на ищеца – с предмет предоставеното от същия, в качеството му на сценарист – съавтор, използване на филма от ответника - продуцент, в която единствено част е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е решаващ извода за развалянето от сценариста – съавтор на филма - на договора, сключен с продуцента, за предоставяне на изключително право на използване на аудиовизуалното произведение / филм /, създадено по сценарий на ищеца, независимо от отреченото разваляне на договора за режисиране на аудиовизуално произведение, въз основа на същия този сценарий и запазени от продуцента изключителни права за използване на филма, с така осъществената режисура, по силата на сключения между ищеца, в качеството на режисьор и ответника – продуцент договор по чл. 63, ал. 1 ЗАПСП. По правния въпрос: Съгласно чл. 62, ал. 1 ЗАПСП, автори на аудиовизуалното произведение са физическите лица, в резултат на чиято творческа дейност то е създадено, посочени изчерпателно в разпоредбата / предл. първо / - сценарист, режисьор, оператор / при анимационните филми - и художник – постановчик /, а продуцентът, като организиращ създаването и осигуряващ финансирането на аудио-визуалното произведение, е носител на сродно на авторското право върху оригиналния запис на филма и копията от същия – чл. 62, ал. 3 ЗАПСП. С обективирането на филма възникват както авторските права на сценарист, режисьор и оператор върху същия, в качеството му на творчески продукт, различен от овеществената му форма, в условията на съавторство по смисъла на чл. 8 ЗАПСП, така и сродното на авторското право на продуцента върху оригиналния запис и копията от същия, като материален носител на творческия резултат, въз основа на сключените със съавторите договори за създаване и използване на произведението, по чл. 63, ал. 1 ЗАПСП. Под "създаване" чл. 63 ЗАПСП не визира създаване на сценарий или режисиране на сценарий, респективно снимачна дейност обективираща и режисурата – сами за себе си, а създаване на филм, въз основа на сценария, режисурата и операторската дейност на съответните лица - съавтори. Създаването следва да се отнесе към очаквания творчески резултат от съвместната дейност на всеки от авторите, а това е самото аудиовизуално произведение, поради което е налице и съавторство. Неотделим, в този смисъл, а не факултативен, предмет на тези договори е предоставянето на продуцента на, по презумпция изключително, право на използване на аудиовизуалното произведение. Продуцентът няма самостоятелен интерес от възлагане създаването на филм, въз основа на творческия труд на сценариста, респ. режисьора и оператора и участие в организирането и финансирането на творческата им дейност, извън последващото му използване, с оглед реализация на приходи. Съавторите на филма също нямат самостоятелен интерес от сключване с продуцент на договор за създаване на аудиовизуално произведение, въз основа на творческия им труд като сценарист, режисьор и оператор, извън реализирането на приходи от използването му. Практически, отделно възлагане на режисирането и заснемането на филм, като самостоятелен творчески резултат, е обективно невъзможно извън създаването на самото аудиовизуално произведение, поради което и съавторството на режисьор и оператор се квалифицира като неделимо / приносът им в създаването му не може да се използва отделно /, за разлика от съавторството на сценариста, доколкото сценарият има и самостоятелно правно битие. Предвид така възприетото съдържание на договора по чл. 63, ал. 1 ЗАПСП, отделните предмети в рамките на същия – създаване на аудиовизуалното произведение и предоставяне на имуществени права за използването му - са подчинени на едно и също основание – използването на филма с цел извличане на приходи, вкл. извън договореното възнаграждение по чл. 63, ал. 1 ЗАПСП, въз основа сключените от продуцента с вторични ползватели договори за предоставяне права за използване на филма. Самостоятелното възлагане от продуцента създаването на сценарий за филм, макар да поражда права и задължения като по договор за изработка, не поражда за никоя от страните права, защитими по реда на Глава VІІ, раздел V от ЗАПСП. Затова и чл. 63, ал. 2 пр. второ ЗАПСП изрично изключва приложението на чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 2 ЗАПСП, к о г а т о съответното, макар създадено по поръчка произведение – в частност сценария – е използвано за създаването на филм. Недопустимо е липсата на изрична уговорка, за забрана или ограничаване на използването, в договора за възлагане написването на сценария, да изключва, по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗАПСП, правото на автора му да разреши или не използването на аудиовизуалното произведение, създадено въз основа на този сценарий, тъй като се касае за договори /за изработка, респ. такъв по чл. 63, ал. 1 ЗАПСП/ с различен предмет. Договор за възлагане написването на сценарий, без съпътстващо предоставяне на право на използване на аудиовизуалното произведение, създадено въз основа на същия, не е част от договора по чл. 63, ал. 1 ЗАПСП, съгласно предходно изложените съображения, макар че може да го съпътства. Поради това е без значение дали сценарият за филма е изготвен по предварително възлагане от продуцента или е съществувал самостоятелно, като обект на самостоятелно авторско право. Именно тази обвързаност с целта – създаване на филм и използването му за извличане на приходи - позволява подчиняването на всеки от договорите по чл. 63, ал. 1 ЗАПСП на определени изисквания, с оглед интереса на продуцента и във връзка с очакваните характеристики на филма, каквото в настоящия случай въззивният съд е приел, че е въведено в сключения с ищеца, но в качеството му на режисьор, договор – продължителност на филма от 54 минути. Вида на договорите се обуславя от характера на престациите по тях. Всяка от страните по договора по чл. 63, ал. 1 ЗАПСП, обаче, дължи повече от една престации и с различна характеристика в периода до създаване на аудиовизуалното произведение и след това. Така съавторите дължат предоставяне резултата от творческия си труд по създаване сценария, респ. режисирането и заснемането на филма, но също, с оглед предоставените на продуцента изключителни права за използване на произведението, дължат отрицателната престация, след създаването му да не използват същото по начина, за срока и на територията, уговорени в договора, нито да отстъпват това право на трети лица /чл. 36, ал. 2 ЗАПСП/. Продуцентът дължи организирането и финансирането на филма, както и отрицателната престация да не използва аудиовизуалното произведение, след създаването му, в разрив със съдържанието на отстъпените му имуществени права, доколкото всеки от съавторите би могъл да му отстъпи не целия обхват имуществени права по чл. 18, ал. 2 ЗАПСП или да ги отстъпи с различно времетраене или териториална ограниченост, както и да не използва произведението по начин, накърняващ неимуществените права на съавторите. Това поведение продуцентът дължи на съавторите именно на основание сключените с тях договори по чл. 63, ал. 1 ЗАПСП, квалифицирани като първични, спрямо последващо сключваните от него с вторични ползватели. Следователно, до създаването на аудиовизуалното произведение, дължимите престации, макар практически осъществими в продължителен период от време, като значими с обективирането на резултата – аудиовизуалното произведение, кореспондират на договор с еднократно изпълнение. С обективирането на филма възниква съавторството на лицата по чл. 62, ал. 1 ЗАПСП и настъпва прехвърлителното действие на договора по втория му, макар неразривно свързан с първия, предмет – предоставянето на права за използването на филма. Същото предпоставя продължителни във времето, повтарящи се, вкл. отрицателни престации на всяка от страните, коментирани по-горе, които винаги обуславят характеристика на договора като такъв с продължително изпълнение. Съгласно чл. 88, ал. 1 предл. първо ЗЗД развалянето на договорите с продължително изпълнение е единствено за в бъдеще. Следователно, договорите по чл. 63, ал. 1 ЗАПСП съдържат специфика в съдържанието на кумулативно дължимите престации на страните, разграничима във времево отношение на две части: до и след създаване на аудиовизуалното произведение. Развалянето на договора поради неизпълнение на страна по същия до създаването на аудиовизуалното произведение има за правни последици развалянето му с обратно действие, а след създаването му, в периода на използване на аудиовизуалното произведение /извън хипотезата на чл. 39 ЗАПСП – 2 годишен период на бездействие на продуцента в упражняване на предоставените му права на използване/ – развалянето е само за в бъдеще. Това, обаче, не означава, че доколкото, преди упражняване потестативното право на разваляне от съавтор, по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗАПСП, вече е било създадено изцяло или отчасти аудиовизуалното произведение, то развалянето не рефлектира върху правата на продуцента за използване на създаденото произведение. Развалянето за в бъдеще, при неизправност на продуцента и изправност на съпритежателя на авторско право, предприел същото, има за последица липсващо съгласие на един от съавторите, по смисъла на чл. 8, ал. 2 пр. първо ЗАПСП, което е незаместимо с решение на съда, съгласно чл. 8, ал. 2 пр. второ ЗАПСП, тъй като е последица от виновно неизпълнение на насрещната страна – продуцента. Спорната съдебна администрация, предвидена в чл. 8, ал. 2 пр. второ ЗАПСП, няма за предмет разрешаване на спор за материални права между насрещните страни в едно правоотношение. С нея се замества разрешение, принципно дължимо по общата воля на субектите, страни в правоотношението, но не с насрещни права и задължения. По смисъла на чл. 90в ЗАПСП "съответното" прилагане на чл. 8, ал. 2 пр. първо ЗАПСП, спрямо правата на съавторите на филм, предпоставя намесата на съда, в качеството на спорна съдебна администрация, едва след възникването на филма като аудиовизуално произведение, създадено в съавторство, а последното предпоставя вече предоставени по договор с продуцента – организиращ и финансиращ създаването на филма - права. Само за хипотезите на последващо несъгласие между съавторите относно използването на филма от продуцента, съобразно предоставените от всеки от тях видове използване на произведението, но не поради виновно неизпълнение на продуцента, следва да намери приложение чл. 8, ал. 2 предл. второ ЗАПСП. Извън тази специфика на договорите по чл. 63, ал. 1 ЗАПСП, неизводима, вкл. по аналогия на закона и правото, е невъзможност на съавтор по чл. 62, ал. 1 ЗАПСП да развали договора, в случай на виновно неизпълнение на насрещната страна, независимо дали произведението е създадено, въпреки че с последното възникват и правата на останалите съавтори, спрямо които насрещната страна би могла и да не е във виновно неизпълнение. Противното не може да се изведе от чл. 63, ал. 3 ЗАПСП, на която разпоредба се позовава ответника и поради което същата фигурира в правния въпрос, обосновал допускане на касационното обжалване.