Решение № 578 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4622/2008 г.

Решение № 578 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4622/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 303, и сл. ГПК, образувано по молбата на В. Т. П. от гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение от 09.10.2003 г. по гр. дело № 1827/2003 г. на Софийски районен съд. Молителката твърди, че постановеното решение е в нарушение на множество процесуални норми, както и на материалния закон, подробно аргументирани, затова настоява за отмяната му. Ответникът по молбата за отмяна "К" Е., със седалище гр. С., изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение. Молбата за отмяна е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 306 ГПК и затова следва да се разгледа в открито съдебно заседание, съгласно чл. 307 ГПК, но по същество е неоснователна, по следните съображения: Срещу молителката В. П. е постановено решение, по иска на "К" ЕАД - София, на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и е осъдена да заплати сумата 6 198,09 лева, ведно с мораторна лихва и законна лихва. В хода на процеса и на основание чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.) е бил назначен представител - адв. И от САК, който е представлявал страната. Твърденията на молителката, относно бързината на проведения съдебен процес в нейно отсъствие, както и допуснатите множество процесуални нарушения при събирането и обсъждането на доказателствата по делото не представляват основания за отмяна на влязлото в сила решение, а биха били предмет на обсъждане от въззивната инстанция, по пътя на съдебния контрол. В конкретния случай първоинстанционното решение не е било обжалвано от страните и е влязло в сила за молителката на 14.11.2003 г. Обстоятелството, че по време на процеса, включително и до 13.05.2008 г. молителката е била извън РБ, установила се за този период да живее в И., и след завръщането си научила за постановеното решение от призовка на съдебния изпълнител, по повод принудителното събиране на паричното й задължение е относимо към изискуемия се срок по чл. 305 ГПК, през който молбата за отмяна може да се подаде, но е неотносимо към нито едно от регламентираните основания за отмяна, по чл. 303, ал. 1, т. 1-6 ГПК, с оглед на оплакванията й за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, II-ро г. о. намира за неоснователна молбата за отмяна, която остави без уважение, затова