Решение № 1270 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12624/2015 г.

Решение № 1270 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12624/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. М. С. против решение № 4936/13.07.2015 г., постановено по адм. д. № 10410/2014 г. по описа на Административен съд-С.-град (АССГ). Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 4936/13.07.2015 г., постановено по адм. д. № 10410/2014 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на К. М. С. против заповед рег. № з-17627/30.09.2014 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 228, т. 3, чл. 224, ал. 2, т. 1, предл. първо и т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм.), чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11, пр. първо от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР, отм.) му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. За да постанови този резултат административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са спазени материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Така постановеното съдебно решение е правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от ЗМВР (отм.) орган. Законосъобразно е и заключението, че заповедта е постановена и при спазване на изискванията за форма - същата е писмена, посочено е правното основание за налагане на наказанието и нарушената разпоредба на подзаконов нормативен акт, с който К. С. е запознат срещу подпис и не е изпълнил свое служебно задължение, съдържащо се в специфичната длъжностна характеристика на длъжността "полицай-старши полицай" в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към РУП-СДВР, с която също е запознат срещу подпис. Ф. основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя са изложени подробно и обстоятелствено в оспорената заповед и в цитираното в нея становище с рег. № я-53759/10.09.2014 г. Поради това аргументирано е преценено, че изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) са изпълнени и заповедта съдържа изброените в текста реквизити. Правилно е заключението, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.), след приемане на писмените обяснения на служителя, събиране на доказателства и отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР (отм.). Взети са предвид периодите от време, през които К. С. е бил в отпуск за временна неработоспособност, отпуск за обучение и платен отпуск по молба на служителя и е съобразен момента, в който съгласно чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР нарушението се счита за открито, за да се установи правилно, че са спазени сроковете за образуване и провеждане на дисциплинарното производство. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение в процедурата, с което е нарушен чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и е накърнено правото на защита на жалбоподателя. По делото са представени обяснения от К. С. по случая. В ЗМВР (отм.) за разлика от Закона за държавния служител не е предвиден етап, в който следва да бъдат поискани и представени писмени обяснения от служителя. В съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ППЗМВР (отм.) за санкциониране на К. С. са изпълнени. Първият от цитираните текстове квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнението на неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители и неизпълнение на служебни задължения, а вторият предвижда, че за неизпълнение на служебните задължения и заповеди се налага дисциплинарно наказание "порицание". В конкретния случай е установено, че на 15.09.2013 г. жалбоподателят, държавен служител, назначен като ППГ 250 за времето от 19 часа на 14.09.2013 г. до 07 часа на 15.09.2013 г., не е докладвал в момента на установяването за увреждане на униформеното му облекло, както се изисква съгласно чл. 60, ал. 1 от Инструкция рег. № Iз-633/25.03.2013 г. за патрулно-постовата дейност и представлява неизпълнение на разпоредби на подзаконов нормативен акт и неизпълнение на служебно задължение. При тези факти аргументирано и при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че поведението на служителя правилно е квалифицирано като нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и на т. 2 от ЗМВР (отм.), обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание порицание съгласно чл. 227, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ППЗМВР (отм.), в какъвто смисъл е издадената заповед. Като е достигнал до същия извод за материална законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение в съответствие с нормативната уредба. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че описанието в оспорената заповед на служебните задължения, които не са изпълнение не е достатъчно ясно и че служителят е наказан за две нарушения. В случая с бездействието си - недокладване за повреждане на униформеното си облекло, служителят едновременно е допуснал нарушение на подзаконов нормативен акт и на служебно задължение, установено в специфичната длъжностна характеристика за длъжността му. Обжалваното съдебно решение е съобразено със съдебната практика, а използваните изрази за обосноваване законосъобразността на оспорения административен акт не променят правното основание, на което се е позовал издателя на акта и чието наличие е проверено от решаващият съд. Неоснователни са и доводите за липса на пълно описание на допуснатото нарушение поради използването на неясни термини (своевременно) и описание на субективната страна на деянието. От събраните по делото доказателства се установява, че след приключване на наряда не е изготвен доклад, включващ описание на повреждането на униформеното облекло на служителя. Субективното отношение на дееца се извлича от обективното поведение, което се проявява с извършване на нарушението и е подробно описано както в оспорената заповед, така и в обжалваното съдебно решение. Изрично следва да бъде посочено, че наложеното наказание е най-лекото, предвидено в закона, за нарушение с такъв характер. Същото е съобразено с императивната норма на чл. 227, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ППЗМВР (отм.), която предвижда неизпълнението на служебните задължения да се санкционира с "порицание". Следователно тежестта на нарушението е отчетена в нормативния акт. Решението на АССГ е постановено в съответствие със събраните доказателства. Изводите на съдебния състав за неизпълнение на служебните задължения от страна на жалбоподателя се основават на събраните по делото доказателства. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните са дадени указания за фактите и обстоятелствата, за които следва да ангажират доказателства. Представените в хода на административното производство и пред съда доказателства са подробно обсъдени, като са изложени конкретни аргументи в подкрепа на направените изводи. Решението е постановено след анализ и съвкупна преценка на ангажираните доказателства, като в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК са изложени мотиви в подкрепа на направените заключения. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски, но с оглед изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 226 от АПК има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,