Решение № 6408 от 16.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 814/2009 г.

Решение № 6408 от 16.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 814/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Софийска РДНСК срещу решение № 617/30.10.08 г. по адм. д. № 705/07 г. по описа на Административен съд София-област с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Христо Василев Димитров чрез пълномощника си, адв. Радойнов, подвържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: Със Заповед № ДК-02-Сф-94/30.10.07 г. началникът на Софийска РДНСК на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредил премахването на незаконен строеж "Външна тоалетна", изпълнен от Христо Василев Димитров в НУПИ, находящ се в ОСП на махала "Янева лъка" в землището на с. Реброво, община Своге. С оспореното решение състав на Административен съд София- област е обявил заповедта за нищожна, по съображения, че към административната преписка не е приложена цитираната в административния акт Заповед № РД-13-182/29.05.07 г. на началника на ДНСК-София, както и че тази заповед не е представена по делото въпреки изричното указание на съда, надлежно съобщено на административния орган. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е основателна. Съгласно чл. 225, ал. 1 ЗУТ компетентен да издаде заповед от категорията на процесната е началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице. Оспорената заповед на началника на Софийска РДНСК съдържа изрично позоваване на Заповед № РД-13-182/29.05.07 г. на началника на ДНСК за предоставяне на правомощията по чл. 225, ал. 1 вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, предвид което, констатирайки липсата на последната по преписката, съдът е следвало да задължи административния орган да я представи, конкретизирайки я, така както е посочена в обжалваната заповед. Видно от текста на разпореждане № 126/04.02.08 г., указанието в тази насока е общо формулирано. Наред с това следва да се има предвид, че Заповед № РД -13-182/2905.07 г. представлява част от административната преписка, при което съдът е следвало да я изиска по делото, тъй като прилагането на преписката по издаване на обжалвания административен акт му е вменено в задължение с разпоредба на чл. 152, ал. 4 АПК. Предвид императивния характер на тази разпоредба, тя представлява съществено съдопроизводствено правило, нарушението на което обективира наличието на касационното основание чл. 209 т. 3, предл. 2 АПК. С оглед горното оспореното решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, тъй като доколкото в текста на решението се съдържа извод за законосъобразност на оспорената заповед, липсата на конкретни мотиви препятства проверката на неговата правилност. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение