Решение № 1742 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10044/2011 г.

Решение № 1742 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10044/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по жалба на Христина Стефанова Баева и Мара Кирилова Стефанова - двете като наследници на Стефан Димитров Стефанов, чрез адв. Топалова, против Решение № 536 на Министерския съвет на Република България от 15.07.2011 г., обн. в ДВ, бр. 57 от 26.07.2011 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Марица" Оризово - Капитан Андреево от км 114+000 до км 117+345.10 и реконструкция на ел. кабел 20 кV, кабел САХкТ и реконструкция на водопроводи на територията на община Свиленград, област Хасково". Жалбоподателите обжалват административното решение в частта относно определеното обезщетение за недвижим имот с № 31031, ЕКАТТЕ 36110, намиращ се в землището на с. Капитан Андреево, местност "Кючук чеир", с обща площ 4996 кв. м, от които отчуждени 1661 кв. м, като поддържат, че определената цена като обезщетение за отчуждената част от наследствения им имот е занижена и не съответства на пазарните цени. Ответната страна - Министерският съвет на Република България, и заинтересованите лица - министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура", оспорват жалбата като неоснователна. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения: Спорът по делото е относно размера на определеното с административния акт на отчуждаването парично обезщетение. Независимият експерт-оценител на административния орган е предложил същото да бъде определено в размер на 571 лв. за отчуждаваните 1661 кв. м от имота. С оглед направените възражения за незаконосъобразност на оценката в съдебното производство е приета еднолична експертиза, която дава заключение за размер на обезщетението от 664 лв. за отчуждената площ. Експертизата е изготвена въз основа на последните петнадесет сделки, взети предвид от вещото лице, които са вписани в Службата по вписванията - Свиленград. При тази фактическа установеност жалбата е основателна и следва да се уважи. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. По § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС пазарни цени са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота, и ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. При спазване на правната норма вещото лице е определило оценката на обезщетението от общо 664 лв. за отчуждената част от имота, която съответства и на целта на закона - собственикът да получи такова обезщетение, което той би получил като цена на имота, ако го продава на свободния и конкурентен пазар при добра информираност за пазарни цени и липсата на принуда да извършва продажбата. Вещото лице изяснява, че е преценило всички пазарни свидетелства, представени в хода на процеса, и са изследвани 15 пазарни свидетелства с оглед установяване на точната пазарна цена. Настоящият състав намира, че не следва да се възприеме вторият вариант от експертизата, посочен в т. 2 от "Забележки" към заключителната част, тъй като това би означавало нарушаване на разпоредбата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. С жалбата е поискано присъждане на направени разноски по делото - за експертиза и за адвокатски хонорар. Видно от внесения депозит за вещо лице в размер на 200 лв. и от приложените пълномощно и договор за правна помощ, по силата на който са платени и 300 лв. възнаграждение, същите следва да се присъдят като действително направени по делото. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - III отделение,