Решение № 10816 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9983/2018 г.

Решение № 10816 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9983/2018 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт Й. Тренчева и от кмета на община Симитли, против решение № 932/17.05.2018 г. постановено по адм. дело № 137/2018 г. на Административен съд-Благоевград. С последното, по жалбата на община Симитли частично е отменено като незаконосъобразно решение № 29/19/1/0.0.0089/3/01/301, изх. № 01-0800/1785/10.10.2017 г. за изплащане на финансова помощ и налагане на финансова корекция по раздел II, в частта, с която на общината е отказано изплащането на финансова помощ за дейност "Закупуване на офис консумативи и канцеларски материали" в размер на 900 лв; по дейност "Извършване на разходи за командировки" – 370. 52 лв и 0. 05 лв, представляващи математически закръгления и жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, е отхвърлена в останалата й част. В касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ са релевирани оплаквания за неправилност на решението в отменителната му част като необосновано и издадено в противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост, по които се претендира отмяната му в тази част, както и да бъде отхвърлена изцяло жалбата, по която е образувано делото пред АС-Благоевград, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба на община Симитли е подадена срещу решението в частта, в която жалбата е отхвърлена, с твърдения за нищожност на решението за изплащане на финансова помощ и налагане на финансова корекция, алтернативно за незаконосъобразност на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба на община Симитли, както и за частична основателност на подадената от изпълнителния директор на ДФЗ. Върховният административен съд, четвърто отделение приема двете касационни жалби за допустими, като подадени от легитимирани лица, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество - за неоснователни, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на община Симитли, против решение 29/19/1/0.0.0089/3/01/301, изх. № 01-0800/1785/10.10.2017 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за изплащане на финансова помощ и налагане на финансова корекция в частта й по раздел II, с което на общината е наложена финансова корекция в общ размер от 15 260. 40 лв, на посочено основание чл. 47, ал. 8 от Наредба № 16/30.07.2015 г. за прилагане на подмярка 19. 1 "Помощ за подготвителни дейности" на мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. и чл. 70, ал. 1, т. 6 и т. 7, във вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. В съответствие с представените доказателства е установено, че между община Симитли, Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд "Земеделие" е сключен договор № РД 50-105/17.08.2016 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 19. 1 "Помощ за подготвителни дейности" на мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" от ПРСР 2014-2020 г. на стойност 48 895. 75 лв за срок от 6 месеца. След приключване на договора община Симитли е подала заявка за окончателно плащане и доклад за извършените дейности за сумата от 45 208. 97 лв. След извършени административни проверки и проверка на място, с писмо изх. № 01-0800/1785/24.08.2017 г. изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил община Симитли за откриване на производство по налагане на финансови корекции, поради неспазване на чл. 15, т. 1 от договор № РД 50-105/17.08.2016 г., както и на чл. 48, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 14 и чл. 15, ал. 1, т. 6 от Наредба № 16/2015 г. В процесното решение са обсъдени възраженията на бенефициера, като с раздел I е одобрено изплащане на финансова помощ в размер на 29 948. 57 лв за подготвителни дейности на МИГ, прилагали подхода ЛИДЕР, а с раздел II е отказано частично изплащане на финансова помощ в размер общо на 15 260. 40 лв, както следва: 210 лв – представляващи недопустими разходи по дейност "Изготвяне и разпространение на информационни материали за информиране на местното население", тъй като е надвишено, одобреното по договора количество от 6 бр. публикации в регионални медии; 370. 52 лв - по дейност "Извършване на разходи за командировки" – констатирано е дублиране на командировъчни заповеди; 900 лв - по дейност "Закупуване на офис консумативи и канцеларски материали", тъй като количеството от 20 бр. тонер-касети не кореспондирало с нуждите на проекта и надвишава "оптималното разумно потребление"; 6 149. 63 лв – представляващи недопустими разходи за данък добавена стойност; 0. 05 лв - представляващи математически закръгления и 7 630. 20 лв - административна санкция във връзка с чл. 63 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 809/2014 г. на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие. За да отмени частично решението за налагане на финансова корекция Административен съд-Благоевград е приел, че издаденият акт е немотивиран, издаден в нарушение на предвидената в закона форма. Посочил е, че липсата на яснота как и по кои обективни критерии административният орган е преценил, че 20 броя тонер-касети "надвишава оптималното разумно потребление" е пречка да бъде проверена от съда дейността на органа. Приел е, че математическото закръгление от 0. 05 лв е немотивирано, доколкото не е ясно от къде произтича, между какви математически знаци или цифри е получено, по коя част от заявката за плащане е, и как е установено. Приел е за немотивирано и решението на органа в частта му по отношение на констатираното дублиране на командировъчни заповеди, тъй като не е посочено конкретно за кои дати или периоди се касае. За останалата част от раздел II на решението за налагане на финансова корекция съдът е приел, че е мотивирана, съобразена с приложимите материалноправни норми и съответно с целта на закона. По отношение на отказа от изплащане на финансова помощ от 210 лв за информационни материали съдът е приел, че от приобщените доказателства – обяснение от кмета на община Симитли, се доказва, че бенефициерът е извършил и заплатил повече от заявените по договор публикации. По отношение на недопустимите разходи за ДДС съдът е посочил, че съгласно чл. 4, ал 4 от Наредбата стойността на допустимите разходи е без включен ДДС за кандидати, които са регистрирани по ДДС, каквато е община Симитли. Съдът е посочил, че финансирането на разходи за ДДС по одобрени за подпомагане проекти на общини по ПРСР се извършва по реда на ПМС № 146/21.07.2017 г. за одобряване на допълнителни разходи за 2017 г. по бюджета на ДФЗ, поради което е следвало общината да подаде искане за финансиране на разходи за ДДС в отдел "Регионална разплащателна агенция" на областните дирекции на ДФЗ по място на извършване на инвестицията. По отношение на санкцията по чл. 63 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 809/2014 г. съдът е приел, че е законосъобразно определена и мотивирана. Постановеното решение е правилно. По касационната жалба на община Симитли: Административният орган неправилно се е позовавал на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. По аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ /в редакцията му, обн. в ДВ, бр. 58 от 18.07.2017 г./, ЗУСЕСИФ е приложим, доколкото друго не е предвидено Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по одобряване и отказване на финансова помощ е по Наредба № 16/2015 г., която е издадена на основание чл. 9а ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Ето защо не се налага обсъждането на доводите в касационната жалба относно приложимостта на ЗУСЕСИФ, тъй като не се основават на относими нормативни разпоредби предвид § 4, ал. 3 ДР на ЗУСЕСИФ. Едва с изменението и допълнението на ЗПЗП, обн., в ДВ, бр. 2/03.01.2018 г. е създадена нова ал. 5 на чл. 20а, в която е посочено, че изпълнителният директор издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Но въпреки изложеното, решението на първоинстанционния съд е съобразено изцяло със събраните по делото доказателства и с Наредба № 16/2015 г. Неоснователно е твърдението на община Симитли, че решението за изплащане на финансова помощ и налагане на финансова корекция е нищожно, като издадено от некомпетентен орган – изпълнителния директор на ДФЗ, а не от управляващия орган – МЗХ /понастоящем Министерство на земеделието, храните и горите/. В чл. 20а ЗПЗП е записано, че изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, като организира и ръководи дейността й. Съгласно чл. 7, § 1 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, държавите членки акредитират като разплащателни агенции отдели или органи, които разполагат с административна организация и система за вътрешен контрол, предоставящи достатъчно гаранции, че плащанията са законни и редовни и че са надлежно отчетени. ДФЗ е акредитиран за единствена разплащателна агенция на Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС /чл. 11а ЗПЗП/, като тя е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз /§ 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП/. Правомощията на изпълнителния директор на фонда са разписани в чл. 20 ЗПЗП, като именно той организира и ръководи дейността и е компетентен да издава административни актове, свързани с прилагане на Общата селскостопанска политика. Безспорно е, че община Симитли е подписала тристранен договор с МЗХГ и ДФЗ на основание чл. 29, ал. 1 от Наредба № 16/2015 г., като в Глава четвърта от Наредбата е разписана процедурата за предоставяне на финансова помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 заявленията, които са преминали проверката за административно съответствие и допустимост по чл. 24, се оценяват от комисия, определена със заповед на министъра на земеделието и храните или оправомощено от него лице и се назначава в тридневен срок след приключване на проверката, като за членове на комисията се определят служители на МЗХФ и на ДФЗ /ал. 2/, поради което е неоснователно възражението в жалбата, че ДФЗ няма отношение към одобряване на проекта. Редът за изплащане на финансовата помощ е регламентира в Глава шеста от Наредбата, като съгласно чл. 46, ал. 3 заявката за окончателно плащане се подава от бенефициера в съответната областна дирекция на ДФЗ по седалище на МИГ или адреса на водещия партньор; ДФЗ я разглежда в срок до 90 дни /чл. 47, ал. 2 и одобрява или мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ със заповед на изпълнителния директор на ДФЗ /чл. 47, ал. 3, т. 3/, като в чл. 48 от Наредбата са разписани основанията, при които се постановява пълен или частичен отказ. В ЗПЗП и Наредбата са разписани правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ, който се явява компетентния орган да издаде заповед за одобрение или отказ от предоставяне на финансова помощ, поради което твърдението на касатора за нищожност на решението е неоснователно. Неоснователно е и твърдението за допуснато нарушение на чл. 59, ал 2, т. 8 АПК – липсата на дата на издаване на акта. Както правилно е приел съдът, оспореният акт представлява решение за изплащане на финансова помощ и налагане на финансова корекция, който има уникален № 29/19/1/0.0.0083/3/01/301, както дата и изходящ номер по описа на ДФЗ, а именно 1-0800/1785/10.10.2017 г., която се приема за датата на издаване на акта и не е в нарушение на процесуалните правила. По отношение на доводите за липсата на фактически и правни основания на акта по чл. 70, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУСЕСИФ съдът вече изложи мотиви, че ЗУСЕСИФ е неотносим към отказа за предоставяне на финансовата помощ, поради което не следва да ги обсъжда. Касационната жалба срещу решението в частта му, с която е отказано финансиране за дейност "Изготвяне и разпространение на информационни материали за информиране на местното население"; недопустими разходи за данък добавена стойност и административна санкция по чл. 63 от Регламент /ЕС/ № 809/2014 г. е неоснователна, като в него са изложени фактически и правни основания по Наредба № 16/2015 г. За отказа от изплащане на разходи за данък добавена стойност /ДДС/ административният орган е посочил, ч е същият е недопустим на основание чл. 15, ал. 1, т. 6 от Наредбата. Съгласно чл. 4, ал. 1 от нея финансовата помощ е безвъзмездна, предоставя се в рамките на определения бюджет за подмярката в ПРСР 2014-2020 г. и е в размер 100 на сто от общите допустими разходи за дейности, посочени в чл. 3, като стойността е с включен данък добавена стойност /ДДС/ за кандидати, които не са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, и без ДДС – за кандидати, регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност. Административният орган е установил, че община Симитли е регистрирана в Националната агенция по приходите по ЗДДС, поради което стойността на проекта е без ДДС и е недопустим разход съобразно чл. 15, ал. 1, т. 6 от Наредбата. Правилно Административен съд- Благоевград е посочил, че съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от ПМС № 189/28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014- 2020 г. разходите за възстановим ДДС е недопустим за съфинансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В административния акт изрично е посочено, че редът за плащане на разходи за ДДС се извършва по реда на ПМС № 146/21.07.2017 г. за одобряване на допълнителни разходи за 2017 г. по бюджета на ДФЗ за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност по одобрени за подпомагане проекти на общини по ПРСР през 2007-2013 г. и 2014-2020 г. При така разписаните правила е определен изричен ред за възстановяване на разходи за ДДС, от който община Симитли не се е възползвала. Още повече, че в чл. 15, ал. 1, т. 6 от Наредбата изрично е записано, че разходите за възстановим ДДС са недопустими. По отношение на отказаната финансова помощ за позиция "Изготвяне и разпространение на информационни материали за информиране на местното население", дейност "Публикуване на информация по проекта в регионални медии" и за административната санкция по чл. 63 от Регламент /ЕС/ № 809/2014 г. няма наведени касационни доводи в жалбата, но следва да се отбележи, че съдът правилно е приел, че актът на административния орган е мотивиран и издаден при спазване на материалния закон. От преписката безспорно се установява, че в одобреното заявление за изразяване на интерес, неразделна част от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, бенефициерът е заявил 6 броя публикации, като надвишаващото ги количество правилно е прието за недопустим разход на основание чл. 14 от Наредбата, според който допустими са разходи, включени в бюджета от заявлението за изразяване на интерес. Във връзка с установените недопустими разходи е приложена разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 5 от подзаконовия акт, която предвижда, че изпълнителният директор на ДФЗ отказва със заповед изплащането на част или на цялата финансова помощ, когато са налице условията по чл. 63 от Регламент № 809/2014 г., а именно – плащанията се изчисляват въз основа на суми, за които е установено, че са допустими по време на административните проверки и в случай, че сумата, заявена от бенефициера надвишава сумата, установена като допустима с повече от 10%, за окончателен размер на субсидията се прилага административна санкция, чийто размер се равнява на разликата между двете суми. В случая разликата между допустимите и одобрените разходи надхвърля 10%, поради което е наложена санкция в размер на 7 630. 20 лв. Като е съобразил представените доказателства, правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод за законосъобразност на решението на административния орган, поради което е отхвърлил жалбата в горепосочената част. По касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ: Неоснователно е твърдението, че Административен съд-Благоевград неправилно е приел, че решението за изплащане на финансова помощ и налагане на финансова корекция е немотивирано по отношение на разходите по дейност "Извършване на разходи за командировки" - 370. 52 лв, "Закупуване на офис консумативи и канцеларски материали" - 900 лв и математически закръгления – 0. 05 лв. От заявлението за изразяване на интерес е видно, че за закупуване на офис консумативи, тонери, хартия и други е заложен бюджет от 1 200 лв. Административният орган е изискал от община Симитли обяснение относно необходимостта от закупуването на 20 тонера, тъй като е счел, че количеството не отговаря на нуждите на проекта. Изложените доводи не са приети от органа, поради което като неодобрени разходи са останали 900 лв. Правилно съдът е посочил, че органът не е изложил мотиви как и по кои обективни критерии е преценил, че бройката от 20 тонера "надвишава оптималното разумно потребление". От друга страна няма изложени фактически основания защо е одобрил разходи само за 5 броя тонери, а останалите 15 броя са прието като недопустим разход. Посоченото математическо закръгление в размер на 0. 05 лв също е немотивирано, тъй като не става ясно от къде произлиза и какво отразява. Неоснователна е и жалбата по отношение на неодобрените разходи за командировки. В административния акт липсва посочване кои командировъчни заповеди се дублират и за кои дати се отнасят. Представянето на копия на документите пред съда не може да доведе до извеждане на изводи от съда относно законосъобразността на акта. Посочените в касационната жалба дати и номера на командировъчни заповеди не могат да заместят едва в касационното производство мотивите на органа за отказ от изплащането на финансова помощ. Като е приел, че решението в тази му част е немотивирано, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и неоснователността на двете касационни жалби, съдът не присъжда разноски с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение