Решение № 5985 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3371/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Д. И., от гр. Балчик, с [ЕГН], чрез процесуалния му представител адв. М. Галева, против Решение № 333 от 10.02.2026 г., постановено по адм. дело № 382/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на И. срещу Решение № 19/19.06.2025 г., издадено от директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) – гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане [номер]/26.02.2025 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ („ПО“) при ТП на НОИ – гр. Добрич, с което на И. е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение. По същество касаторът поддържа, че съдът неправилно е приел, че със заявлението си И. Д. И. е поискал отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а не пенсия за военна инвалидност по чл. 85 от КСО. В тази връзка се оспорват и изводите за липса на минимален осигурителен стаж, какъвто при заявената според него пенсия за военна инвалидност не се изисква. В подкрепа на доводите си излага, че всички представени при подаване на заявлението документи (ТЕЛК решения) удостоверяват, че е военен инвалид вследствие на заболяване, придобито по време на отбиване на наборна военна служба. В заключение моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС – Добрич. Претендира присъждане на разноски съгласно списък с разноските. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – гр. Добрич, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по основателността на касационната жалба на И. Д. И.. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Добрич е била законосъобразността на Решение № 19/19.06.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – гр. Добрич, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане [номер]/26.02.2025 г., издадено от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – гр. Добрич, с което на И. е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване Административен съд - Добрич е приел от фактическа страна, че със Заявление образец УП-1 с вх. № 2112-24-856/15.10.2024 г. до директора на ТП на НОИ – гр. Добрич И. Д. И. е поискал отпускане на лична пенсия „по болест за инвалидност“, като е представил документи за осигурителен стаж, осигурителен доход, военна книжка, Експертно решение (ЕР) на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) № 94730/01.11.2024 г. (л. 27 от първоинстанционното дело), издадено от Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) - гр. Добрич, с което на И. е определена 50 % трайно намалена работоспособност поради общо заболяване с дата на инвалидизиране - 30.09.2024 г. със срок до 01.10.2026 г. (две години). Установено е, че с разпореждане [номер]/26.02.2025 г., издадено от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – гр. Добрич, определен съгласно Заповед № 1015-24-113 от 13.09.2024 г. на Директора ТП НОИ – гр. Добрич, на заявителя е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с мотиви, че съгласно представените документи И. няма изискуемия по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО осигурителен стаж от 5 г., придобит до датата на инвалидизирането. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директор ТП на НОИ - гр. Добрич, като към жалбата са представени експертни решения на ТЕЛК (л. 41 – л. 44 от първоинстанционното дело), въз основа на които на И. е била отпусната и изплащана пенсия за военна инвалидност като инвалид – трета група поради наличие на [заличен текст], възникнало през задължителната му военна служба, като след 09.10.1995 г., когато последното му освидетелстване е изтекло – не е имало последващо такова по отношение трудоспособността на заявителя с констатации за наличие на военна инвалидност. На основание чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО е постановено оспореното в първоинстанционното производство Решение № 19/19.06.2025 г., с което жалбата на И. срещу разпореждане [номер]/26.02.2025 г. е отхвърлена като неоснователна. За изясняване на спора от фактическа страна съдът служебно е изискал административната преписка по издаване на разпореждане [номер]/26.07.2025 г., издадено от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – гр. Добрич (л. 80 – л. 90 от първоинстанционното дело), с което по Заявление за отпускане на пенсия Обр. УП-1 с вх. № 2111-24-1/03.07.2025 г., отбелязана в съответната графа от формуляра като „военно инвалидна“, на основание чл. 97 от КСО на И. Д. И. е постановено възстановяване на личната пенсия за военна инвалидност за 54 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане с начална дата на инвалидизация 25.10.1989 г. и със срок на инвалидността до 01.06.2026 г. За да отхвърли жалбата на И. Д. И. срещу оспореното решение на директора на ТП на НОИ – гр. Добрич, АС - Добрич е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидените от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. На първо място, съдът е приел, че спорът между страните се свежда до въпроса дали към момента на заявлението на И. са били налице предпоставките за отпускане на лична пенсия, респективно - за определяне на датата, от която следва да бъде отпусната или възстановена пенсията за инвалидност по чл. 85 от КСО. Съдът е посочил, че съгласно чл. 74, ал. 1 КСО осигурените лица придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, какъвто е настоящия случай. В тази връзка е прието, че доколкото към момента на инвалидизирането му, установено с приложеното ЕР № 94730/01.11.2024 г. на МБАЛ - гр. Добрич, към заявлението И. не е имал изискуемия стаж по чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО от 5 години, правилно е бил постановен отказ за отпускането на пенсия, като липсвали твърдения и данни за приложение разпоредбата на чл. 74, ал. 3 КСО. Според съда административният орган е бил сезиран със заявление по образец, в което изрично е било посочено че заявителят желае отпускане на лична пенсия „за инвалидност поради болест“, като за първи път е заявил, че жалае отпускане на лична пенсия поради военна инвалидност едва с жалбата си срещу разпореждане [номер]/26.02.2025 г. до директора на ТП на НОИ – гр. Добрич. Прието е, че към този момент, обаче, не са били налице данни за установена с ЕР на ТЕЛК военна инвалидност, с актуални към датата на заявлението трайно намалена работоспособност (ТНР) и срок. Наред с това съдът е съобразил, че в представеното със заявлението ЕР № 94730/01.11.2024 г. на ТЕЛК при МБАЛ - гр. Добрич недвусмислено се сочело, че на заявителя е определена 50 % трайно намалена работоспособност поради общо заболяване с дата на инвалидизиране - 30.09.2024 г. със срок до 01.10.2026 г. (две години), а не поради военна инвалидност. Наред с това е прието, че не са налични твърдения и данни към 15.10.2024 г. И. да е имал изискуемия съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО осигурителен стаж, като освен това е взето предвид, че по делото е останало недоказано към същата дата да е разполагал с актуално освидетелстване за военна инвалидност. В тази връзка предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК – обстоятелството, че с ЕР № 91229/30.06.2025 г. на ТЕЛК при „МБАЛ Света Анна - Варна“ АД е установено наличие на военна инвалидност с ТНР от 54% с начална дата на инвалидизация 25.10.1989 г., е ирелевантно за законосъобразността на оспореното решение. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – гр. Добрич и неоснователност на жалбата. Обжалваното решение на АС – Добрич е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на установената фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал правилен и обоснован извод за законосъобразност на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. Добрич. Правилен и обоснован е изводът на съда, че към момента на подаване на Заявление образец УП-1 с вх. № 2112-24-856/15.10.2024 г., подадено от И. Д. И., не са били налице предпоставките както за отпускане на лична пенсия поради общо заболяване, така и за възстановяне на пенсията за инвалидност по чл. 85 от КСО. На първо място следва да бъде посочено, че в противовес с изложеното в касационната жалба по делото е безспорно установено, че в Заявление образец УП-1 с вх. № 2112-24-856/15.10.2024 г. И. Д. И. изрично е посочил желания вид пенсия, а именно – „за инвалидност поради болест“. Освен това съгласно представеното със заявлението ЕР № 94730/01.11.2024 г. на ТЕЛК при МБАЛ - гр. Добрич на И. е определена 50,00% ТНР поради общо заболяване с дата на инвалидизиране - 30.09.2024 г. със срок до 01.10.2026 г., а не поради военна инвалидност. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че едва в производството по обжалване на разпореждане [номер]/26.02.2025 г. по административен ред, с жалба с вх. № 1012-24-34/21.05.2025 г. И. е направил изрично искане за отпускане на лична пенсия поради военна инвалидност, като е приложил, обаче, експертни решения с изтекъл срок на освидетелстване, поради което същите не са взети предвид от административния орган. Наред с това обосновано съдът е преценил за ирелевантно обстоятелството, че чак след издаденото от ТЕЛК при „МБАЛ Света Анна-Варна“ АД ЕР № 91229/30.06.2025 г. е установено наличие на военна инвалидност с ТНР от 54 % с начална дата на инвалидизация 25.10.1989 г., като впоследствие с издаване на разпореждане [номер]/25.07.2025 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – гр. Добрич по Заявление за отпускане на пенсия Обр. УП-1 с вх. № 2111-24-1/03.07.2025 г., изрично отбелязана в съответната графа от формуляра като „военно инвалидна“, е постановено възстановяване на основание чл. 97 от КСО на личната му пенсия за военна инвалидност с 54 % ТНР, с начална дата на инвалидизация 25.10.1989 г. и със срок на инвалидността до 01.06.2026 г. На следващо място според императивната разпоредба на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО „Осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, над 30-годишна възраст - 5 години“. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно, за да се достигне до посочения в нормата правен резултат - отпускане на лична пенсия за инвалидност. Следва да се посочи, че административният орган не е длъжен да изследва всяка една законова хипотеза, а да изясни относимите за казуса факти и обстоятелства и да ги отнесе към съответната правна норма, както е направено в настоящия случай. В тази връзка доколкото от страна на И. не са ангажирани доказателства и/или доказателствени искания, въпреки указанията на съда с Определение № 1672/26.08.2025 г. по адм. дело № 382/2025 по описа на АС - Добрич, то правилно решаващият съд е достигнал до извода, че не е изпълнено нормативно определеното изискване за придобит 5-годишен осигурителен стаж към датата на настъпване на осигурения риск „инвалидност“ като кумулативно необходима предпоставка за възникване на правото на претендираната от него пенсия. След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – гр. Добрич и е отхвърлил жалбата срещу същия, Административен съд - Добрич е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, неоснователна е претенцията на касатора за разноски, а такива не следва да се присъждат и на ответника по касация, поради липса на направено искане за присъждането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,