Решение № 264 от 26.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 233/2009 г.

Решение № 264 от 26.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 233/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда по н.о.х.д. № 73 от 27.02.2008 г. по н.о.х.д. № 4192/07 г. Районният съд-гр. Плевен осъдил подсъдимия С. Р. А. на основание чл. 343в ал. 1 и чл. 54 НК на 6 месеца лишаване от свобода при първоначален лек режим на изтърпяване на наказанието, а на основание чл. 343г НК го лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 г. Със същата присъда на основание чл. 68, ал. 1 НК ПРС привел в изпълнение наказанието от 3 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, наложено на подс. А. с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1282/07 г. по описа на ПРС. Неоспорена от страните присъдата влязла в сила на 13.03.2008 г. Осъденият А. е направил искане за възобновяване на наказателното производство по реда на чл. 423, ал. 1 НПК, тъй като не е участвувал в последното. Пред ВКС искането се поддържа. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно. Като съобрази доводите на молителя, становището на прокурора и след проверка ВКС I наказателно отделение установи: Искането на осъдения е допустимо. За влязлата в сила присъда, посочена по-горе, А. разбрал на 19.03.2009 г., като упражнил правото си по чл. 423, ал. 1 НПК на 27.03.2009 г., или в рамките на определения от закона шест месечен срок. От друга страна, данните по делото указват, че молителят е осъден задочно - при условията на чл. 269 НПК. Искането е и основателно. Досъдебното производство е образувано на 11.09.2007 г. срещу А. (за деяние извършено на 25.04.2007 г.) и е приключило на 28.11.2007 г. Разследването е протекло при условията на чл. 206 във вр.с чл. 269, ал. 3, т. 3, б. "а" НПК. Установено е, че на 08.08.2007 г., още преди образуване на досъдебното производство, А. е напуснал пределите на страната, като не са били налице данни за завръщането му, при което водещият разследването е приел, че разследването при условията на чл. 206 НПК няма да попречи за разкриване на обективната истина. Данните по делото указват, че до приключване на разследването, обв. А. не е търсен въобще от съответния орган. На 29.11.2007 г. в ПРС е внесен обвинителен акт срещу молителя, послужил, ведно с делото, за образуване на споменатото наказателно общ характер дело. Препис от обвинителния акт ведно с призовка за първото по делото заседание е връчен на братът на подсъдимия на адрес в с. Т., ул. К. № 8, на 20.12.2007 г. Първоинстанционният съд е провел щателно издирване със следните резултати - подсъдимият не е установен в арестите и затворите на страната, не е променил цитирания по-горе адрес, заявен от него като постоянен и настоящ такъв, и е напуснал пределите на страната на 13.11.2007 г., като не са установени данни за завръщането му. При тези констатации ПРС дал ход на делото, като на основание чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК осигурил правна помощ за подсъдимия. Съдът пропуснал да посочи при коя от хипотезите на чл. 269, ал. 3 НПК дава ход на делото. Последното обстоятелство поначало не дава основание за извод за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, стига обаче, данните по делото да очертават наличието на поне една от тях. Посочените дотук констатации налагат следните изводи - процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК е изпълнена формално, тъй като братът на подсъдимия е получил преписи от процесуалните книжа доста време след като А. е напуснал страната ни. В настоящото производство няма как да се изследват обстоятелствата, свързани с изпълнението на задължението за получателя на същите книжа, произтичащо от чл. 180, ал. 2 НПК, а те са пряко свързани с преценката за наличието или отсъствието на уважителна причина по смисъла на чл. 423, ал. 1 НПК; липсват данни молителят да се е укривал от органите на досъдебното производство и съда, както и е налице съмнение за наличието на уважителна причина за неявяване на подс. А. в съдебното заседание, за което е бил призован. Изложеното дотук сочи, че са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на наказателното производство. Водим от изложеното на основание чл. 425, ал. 2 НПК, ВКС, I наказателно отделение