Решение № 10701 от 24.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Районна здравно осигурителна каса Стара Загора против решение 161 от 15.04.2022г. на Административен съд Стара Загора по адм. дело 759/2021г. С него се отменя по жалба на представляващия МБАЛ ТРАКИЯ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора Заповед РД-19-897 от 24.11.2021г. на Директора на РЗОК гр. Стара Загора, с която на основание чл. 414, ал. 3 от НРД 2020-2022г. на болничното заведение са наложени санкции Финансова неустойка в общ размер на 550 лева. С касационната жалба се иска отмяна на решението с доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът, МБАЛ Тракия ЕООД, чрез управител и пълномощник юрисконсулт, взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба , обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на представляващия дружеството срещу цитираната заповед за налагане на санкции. С нея на основание чл. 76, ал. 3 ЗЗО за две нарушения на чл. 282 от НРД 2020-2022г. за МД и по чл. 293, ал. 1, т. 1 от НРД за 2020-2022г. за МД са наложени две санкции Финансови неустойки съответно 350 лева и 200 лева. Възраженията са за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата и я приел за изцяло основателна и отменил заповедта. Приел, че в административното производство са допуснати нарушения на административно производствените правила. На първо място, проверяващата комисия не е била в адекватен състав с оглед на предмета на проверката като само един член е бил с адекватна образователна степен- на второ място е прието, че има нарушение, изразяващо се в това, че липсва подпис на един от членовете на назначената комисия, което приел за съществен пропуск, водещ до отмяна на административния акт, в мотивите на който административният орган се е позовал изцяло на констатациите в протокола. На трето място приел, че има нарушение с оглед предмета на проверката свързан с времевите рамки, като е променен периода и при липса на конкретика в дейността на комисията не може да се определи, кои действия са в рамките на периода и кои не. При тези констатации и след съобразяване на характера на производството по чл. 76 ЗЗО съдът е приел, че няма валидно установени нарушения поради което отменил заповедта. Решението е правилно. Производството по чл. 76 от ЗЗО е санкционно и поради тази характеристика следва общите характеристики на санкционните производства. Тези характеристики са, че нарушението е законово регламентирано, санкцията е регламентирана, установяването на нарушението се извършва по изрично уредени правила, в определена форма и доказателства, и от конкретно овластени лица за да се постигне резултата-установяване на нарушение. Признаците на нарушението следва да се установят от обективна и субективна страна, или обвинението в извършване на нарушение следва да е фактически и юридически формулирано. Съществена характеристика на този административно наказателен процес е осигуряване в пълен обем на правото на защита на сочения за нарушител представляващия юридическо или физическо лице. Отклонението в този процес и нарушаване на някоя от характеристиките му винаги го опорочава в съществена степен вследствие на което актовете в това производство подлежат на отмяна като незаконосъобразни. В настоящият случай правилно съдът е извел фактически и правен извод за наличието на съществени нарушения, водещи до отмяна на акта, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 100 лева, юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и §1, т. 6 от ДР на АПК. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение