Решение № 6270 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7301/2016 г.

Решение № 6270 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7301/2016 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., подадена чрез упълномощен юрисконсулт Захариева, против решение № 780 от 21.04.2016 г., постановено от Административен съд - Б., IV състав, по адм. д. № 2017/2014 г. С жалбата и с писмено становище се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател обжалваният съдебен акт е недопустим, тъй като с факта на представяне на доказателства за оторизация на сумата в размер на 2480, 48 лв. е отпаднал правният интерес за оспорващия, за която положителна предпоставка съдът следи служебно. В условия на алтернативност касаторът се позовава на неправилност на решението, като твърди, че процесното уведомително писмо е мотивирано и законосъобразно постановено. М. В. административен съд да отмени, съответно да обезсили обжалваното решение и претендира присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Н. г." ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Б., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото за да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства, изяснил е релевантните факти, обсъдил е доказателствата, възраженията, относимата и приложимата правна уредба, като за приетото фактически и правно се е обосновал. Участващият по делото прокурор споделя мотивирания извод на съда за незаконосъобразност на атакуваното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, в частта, с която е извършено прихващане на суми в размер на 2475,19 лв от общо оторизираните суми за 2013 г., защото липсват фактически и правни основания за промяна извода на съда и в производството пред първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 780 от 21.04.2016 г. е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. с изх. № 02- 020- 2600/5342 от 12.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта, с която е извършено прихващане на суми в размер на 2 475,19 лв., от общо оторизираните суми за 2013 г. и ДФ "Земеделие" е осъден да заплати на "Н. г." ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул. "Ц. С." №... направените по делото разноски в размер на 50 лв. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Б. е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентния за това административен орган, съобразно изискванията на чл. 20а във връзка с чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", като процесният отказ е постановен в кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона форма. Първоинстанционният съд е счел, че атакуваното уведомително писмо, в оспорваната му част за удържаната сума от 2 475,19 лв., е постановено при пълна липса на мотиви, тъй като в него не са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Освен това в съдебното решение е отразено, че представеното по делото уведомително писмо, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. с изх. № 02- 020- 2600/6183 от 31.07.2013 г., подписано от директора на ДФ "Земеделие", което евентуално е послужило като основание за извършеното прихващане, е било оспорено по съдебен ред, във връзка с което пред Административен съд С. - град е образувано адм. дело № 9887/2012 г. по описа на 25 състав, което в хода на производството, е приключило със съдебен акт, който е влязъл в сила. Оттук е изведено заключение, че вземането на ДФ"Земеделие" от наложената на жалбоподателя санкция за бъдещ период, към момента на издаване на процесното уведомително писмо, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. с изх. № 02- 020- 2600/5342 от 12.08.2014 г. не е било ликвидно и изискуемо, поради което с него не може да бъде извършена законна компенсация. Първостепенният съд е изложил подробни мотиви по отношение на извършеното прихващане от оторизираната субсидия, че същото по същество представлява предварително изпълнение на предходното уведомително писмо № 02- 020- 2600/6183 от 31.07.2013 г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2012 г., който акт не е бил влязъл в сила и по принцип не е изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 1 АПК. Относно представеното от административния орган доказателство, че сумата, представляваща наложена санкция, след влизане в сила на решението по адм. дело № 9887/2013 г. по описа на АССГ, е била оторизирана за плащане на жалбоподателя, първостепенният съд е счел, че наличието на правен интерес се преценява към момента на реализиране на оспорването и съдебният контрол за законосъобразност на оспорения административен акт се извършва към този момент. С оглед на това първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице хипотезата на отпаднал правен интерес от търсената защита. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо постановено. В касационната жалба е релевирано възражение за недопустимост на съдебния акт, като касационният жалбоподател развива тезата, че за земеделския производител е отпаднал правния интерес от обжалване, поради оторизиране и съответно плащане на сумата 2 480,48 лв., както е отразено в представено и прието като доказателство извлечение от банков документ за извършени плащания. Съдът не възприема това становище, защото от горепосоченото извлечение, от което е видно, че в т. 6 е отразена като платена на "Н. г." ООД сумата 2 480,48 лв., но в него не е посочено за коя година/кампания се отнася посоченото плащане, а само в заглавната част от него е вписано "Дата на изпълнение: 16.10.2012 г. - 19.05.2015 г." Следователно чрез извлечението, на което се позовава касационния жалбоподател не може да докаже, че посочената по- горе сума касае процесния отказ, обективиран в обжалваното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. с изх. № 02- 020- 2600/5342 от 12.08.2014 г., в частта, с която е извършено прихващане на суми в размер на 2 475,19 лв., от общо оторизираните суми за 2013 г. или се отнася за предходния постановен отказ за финансово подпомагане за 2012 г. От съществено значение е обстоятелството, че посоченото по-горе банково извлечение е представено заедно с уведомително писмо изх. № 01-2600/1303 от 25.02.2015 г. за извършена оторизация за 2012 г., в което изрично е вписано, че по Схемата за единно плащане на площ, за декларираните в заявлението за подпомагане за кампания 2012 площи по СЕПП е поискана сумата 2 480,48 лв. и е оторизирана сума по схемата в размер на 2 480,48 лв. При тези данни настоящият съдебен състав счита, че касационният жалбоподател не е направил изрично волеизявление за отмяна на процесното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., в частта му за постановения отказ. От приетите като доказателства банково извлечение и уведомително писмо изх. № 01-2600/1303 от 25.02.2015 г. се установява, че се отнасят до кампания 2012 г., по отношение на която година е издадено друго уведомително писмо, което е отменено с влязъл в сила съдебен акт - решение № 6638 от 5.11.2014 г. на АССГ, което е цитирано в уведомително писмо изх. № 01-2600/1303 от 25.02.2015 г. Тоест атакуваното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. с изх. № 02- 020- 2600/5342 от 12.08.2014 г., в частта, с която е извършено прихващане на суми в размер на 2 475,19 лв., от общо оторизираните суми за 2013 г., което е предмет на настоящото дело, не е изрично отменено, не е изменено с нов административен акт и по отношение на него няма данни и за заплащане на спорната сума от 2 475,19 лв., доколкото уведомително писмо изх. № 01-2600/1303 от 25.02.2015 г. за извършена оторизация е издадено по заявлението на "Н. г." ООД за подпомагане за кампания 2012 г., която не е процесната година по настоящото дело. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, тъй като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, кото следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на съдебното решение точно е констатирано, че процесното уведомително писмо, в оспорваната му част за удържаната сума от 2 475,19 лв., е постановено при липса на посочени фактическите и правните основания за издаването му, тъй като от неговия текст не може да се направи заключение на кое от трите основания, посочени в Таблица № 2 е извършено прихващането: а) дали поради наложени санкции от предходни периоди; б) поради недължимо оторизирани суми или в) поради наличие на изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. В процесния административен акт няма данни за това дали са налагани на "Н. г." ООД санкции от предходни периоди, с какъв акт, влязъл ли е той в сила, дали той подлежи на предварително изпълнение и на какво основание; има ли жалбоподателят изискуеми задължения към ДФЗ, в какъв размер са тези задължения, кога са възникнали, по кои конкретни схеми и мерки са и кога са станали изискуеми; оторизирани ли са на "Н. г." ООД суми, за които в последствие е установено, че са недължимо платени с влязъл в сила АУПДВ. В конкретната хипотеза първостепенният съд е успял за извлече от всички приети по делото писмени доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, че процесната сума е удържана на основание на предходно уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. с изх. № 02- 020- 2600/6183 от 31.07.2013 г., с което е наложена санкция на дружеството за бъдещи периоди общо в размер на 2 475,19 лв. По делото е безспорно установено, че визираното уведомително писмо е своевременно обжалвано пред Административен съд С. - град, 25 състав, който се е произнесъл с решение № 6638 от 5.11.2014 г., постановено по адм. дело № 9887/2012 г., което е влязло в сила на дата 2.12.2014 г. С това съдебно решение е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. с изх. № 02- 020- 2600/6183 от 31.07.2013 г., с което е постановен отказ за финансово подпомагане и е наложена санкция на "Н. г." ООД за бъдещ период в размер на 2 475,19 лв. От тук първостепенният съд е извел верен и обоснован извод, че вземането на ДФ "Земеделие" от наложената санкция за бъдещ период, към момента на издаване на атакуваното уведомително писмо от 12.08.2014 г. досежно кампания 2013 г., не е било ликвидно и изискуемо и с него незаконосъобразно е извършено прихващане. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че в случая не е допуснато предварително изпълнение на уведомително писмо № 02- 020- 2600/6183 от 31.07.2013 г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2012 г., който акт не е бил влязъл в сила. По силата на чл. 90, ал. 1 от АПК, административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест - до решаването на спора от съответния орган. В ал. 2 на чл. 90 законодателят е посочил хипотезите, при които административният акт подлежи на предварително изпълнение: 1/ по искане на всички заинтересовани страни; 2/ когато законът или изрично разпореждане на органа - издател на акта, предвиждат предварително изпълнение. Съобразена е и нормата на чл. 166, ал. 1 от АПК, в която също изрично е регламентирано, че оспорването спира изпълнението на административния акт. Разгледана е и хипотезата на чл. 167, ал. 1 от АПК, според която при всяко положение на делото по искане на страна съдът може да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган. Правилно е преценено в мотивите на обжалваното решение, че в конкретния случай не са осъществени нито една от хипотезите, визирани в АПК, които предвиждат възможност за предварително изпълнение на предходния административен акт - уведомително писмо № 02- 020- 2600/6183 от 31.07.2013 г. Първостепенният съд точно е констатирал, че в разпоредбата на чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията, която определя начинът, по който се уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, не е предвидено това да става чрез предварително изпълнение на задължение, което не е установено по основание и размер. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се оставя без уважение. Ответникът по касационната жалба няма искане за разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,