Решение № 1066 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10781/2008 г.

Решение № 1066 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10781/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Индустриални консултации" ЕООД, гр. София, срещу решение № 459/9.05.2008 г. по ахд № 4266/2007 г. на Административен съд - София град, първо отделение, втори състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 3127/22.03.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 861/12.06.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, в частта относно определените данъчни задължения по ЗКПО (отм.) за 2004 г. и за 2005 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на РА и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че на 15.04.2004 г. жалбоподателят като възложител е възложил на "ENIST HOLDINGS LIMITED", Кипър, - изпълнител, изграждането на водноелектрическа централа при договорна цена в размер на 2 490 000 евро. С договор за банков кредит № 678/23.06.2004 г. " Стопанска и инвестиционна банка" АД е предоставила на жалбоподателя кредит в размер на същата сума. С писмо на управителя на "ENIST HOLDINGS LIMITED", Кипър, от 14.06.2004 г. чуждестранното дружество е поискало да му се преведе дължимата по договора сума в размер на 1 090 000 евро, а другата част от сумата по договора в размер на 1 400 000 евро - по сметката на "INVEX MANAGMENT CONSULTING" AG, Швейцария. Сумите са преведени на 23.06.2004 г. независимо от уговорката в чл. 19 на договора от 15.04.04 г., че договорната цена ще бъде заплатена в 10 - дневен срок след предаване на доклада за предпроектно проучване. С оглед разпределението на доказателствената тежест жалбоподателят е следвало да ангажира доказателства за основанията за превеждането на сумите, след като предвид противоречието с чл. 19 от договора, очевидно преводите не са с основание - цитирания договор. Жалбоподателят не твърди и не се установява от събраните в хода на ревизията два договора за поръчка - от 23.06. и от 27.12.2004 г., че преводът на сумата към "INVEX MANAGMENT CONSULTING" AG е свързан с други договорни отношения между него и швейцарското дружество. От протоколите за прекратяване на договорните отношения е видно, че двете дружества се представляват от едно и също лице - Георги Благоев Александров - тоест същите са "свързани лица". През 2004 г. "ENIST HOLDINGS LIMITED" е превел суми на жалбоподателя, съответстващи на плащаните от него суми - лихви по договора със "Стопанска и инвестиционна банка", а през 2005 г. - общо 735 454, 91 лв. Според първоинстанционния съд данъчните органи правилно са приели за 2004 г., че е налице хипотезата на чл. 15, ал. 3, т. 3 от ЗКПО (отм.) по отношение на преведената от жалбоподателя на "INVEX MANAGMENT CONSULTING" AG сума от 1 400 000 евро - а именно, че жалбоподателят е предоставил безлихвен заем - тоест кредит, отличаващ се с с лихвен процент по-малък с повече от 1/4 от законната лихва. Налице са били условията за увеличаване на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.) със сумите, произтичащи от тези сделки - а именно със сумата, която би се получила при 9% годишна лихва (колкото е лихвата по договор за банков кредит от 23.06.2004 г. между "Стопанска и инвестиционна банка" - 123 217, 32 лв. за шестте месеца на 2004 г., през които е бил отпуснат заемът. Данъчните органи обосновано са приели, че жалбоподателят е предоставил кредит в размер на 1 090 000 евро на "ENIST HOLDINGS LIMITED" през 2004 г. с лихвен процент 1, 7133 % на месец и са увеличили на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от ЗКПО) отм. (вр. чл. 15, ал. 2 от ЗКПО) отм. (финансовият резултат на касатора за 2004 г. с 216 715, 77 лв. и за 2005 г. със сумата 1 015 660, 81 лв. По отношение на вида на договорните отношения с двамата съконтрагенти на жалбоподателя, съдът е анализирал представените писмени доказателства - договори, счетоводни документи и обосновано е установил, че паричните преводи не могат да бъдат свързани с уговореното по договорите. Затова е изследвал реално изпълненото и е стигнал до обонования с оглед наличните по делото доказателства извод, че на "INVEX MANAGMENT CONSULTING" е преведна сума, която впоследствие е върната в същия размер, а преведената на "ENIST HOLDINGS LIMITED" сума е върната в значително по-голям размер и основанието за превода на тези суми не е видно от никое от представените по делото от жалбоподателя доказателства. Съдът правилно е разпределил тежесттта на доказване и последиците от нея и е квалифицирал отношенията с първия контрагент като безлихвен заем, а тези с втория - като заем. В мотивите му липсват каквито и да било доводи относно привидност на уговорените сделки, както твърди касатора. От констатираното подписване на протокола за прекратяване на договорните отношения с "INVEX MANAGMENT CONSULTING" AG от едно и също лице за двете страни е направен единственият от значение за данъчното право извод за свързаност на двете юридически лица. Правилна е преценката, че от значение за данъчното право е изпълненото, а не уговореното. Основателно е обаче оплакването на касатора за липса на каквито и да било доводи по оплакванията му, свързани с незаконосъобразността на определения в РА размер на лихвите. Не е обсъдено и приетото по делото заключение на съдебно - икномическа експертиза, което на практика не е кредитирано досежно пета задача относно размера на лихвите по РА, без да се изложат каквито и да било доводи в нарушение на чл. 157, ал. 3 от ГПК (отм.), задължаващ съда да го обсъди заедно с другите доказателства по делото, дори когато не го възприема. Решението като неправилно - постановено при съществено съдопроизводствено нарушение, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По направеното искане за разноски следва да се произнесе вторият първоинстанционен съд на основание чл. 226, ал. 3 от АПК (отм.). По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, вр. с чл. 222 ал. 2 т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение