Решение № 10393 от 16.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Зоров 91 Д. Зоров" срещу решение 1307/01.03.2022г., постановено по адм. дело 11249/2021 г. по описа на Административен съд - София-град. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът Директор на Областна Дирекция по безопасност на храните - Враца взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. С обжалваното решение 1307/01.03.2022г. по адм. д. 11249/21г. на АССГ, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу Акт за установяване на публично държавно вземане 2/11.10.2021г., издаден от директора на Областен дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/-Враца, с който е установено задължение в размер на 10 178, 16лв.- начислена законна лихва за забава на плащането на главниците по издадени фактури от ОДБХ-Враца на едноличния търговец за осъществен ветеринарно-санитарен контрол. За да постанови своето решение административния съд е изложил мотиви, че са налице правните основания посочени в АУПДВ. Безспорно е установено, че за периода м. януари 2016г.-м.май 2021г. ОДБХ-Враца е извършила ветеринарно-санитарен контрол, за което са издадени и фактури. Събрани са доказателства, че фактурите са платени след изтичане на сроковете за доброволно плащане. Касаторът оспорва давностния срок за погасяване на задължението за лихви установен от съда. Претендира приложение на по-кратката 3-годишна давност по чл.111 ЗЗД. В подробни мотиви, които е изложил в съдебното решение, първоинстанционния съд е приел, че извършената от БАБХ дейност е по чл.49, ал.1 от Тарифата за таксите, които се събират от Българската агенция по безопасност на храните, за което на основание чл.14, ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност се събират такси. Таксите са начислени и на основание такси по чл.3, ал.4 ЗБАБХ. Доколкото специалните закони използват понятието такси, то уредбата на лихвите при неплащането им е в ДОПК. Според чл.162, ал.2, т.9, във вр. с т.3 от ДОПК лихвите са публични държавни вземания. На основание чл.166, ал.2 ДОПК се установяват с акт за публично вземане. Предвид разпоредбата на чл. 171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. В този смисъл изводът на първоинстанционния съд, че срокът започва да тече от 01.01.2017г., е правилен. Споделя се и изводът, че давността е прекъсната с издаването на акта за установяване на публично държавно вземане. Относно възражението на касатора, че лихвата върху първите фактури е начислена още през 2016г., същото е неоснователно. Задължението за заплащане на начислената през 2016г. лихва възниква едва на 01.01.2017г. Това възражение би било резонно, ако се дължеше лихви върху лихвите по неплатените фактури от 2016г., но според чл.1, ал.3 от Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,