Решение № 2722 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14982/2012 г.

Решение № 2722 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14982/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Велур" АД, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. "Хан Кубрат" № 3, представлявано от изпълнителния директор Георги Петров Панайотов, чрез процесуален представител, против решение № 146 от 02.11.2012 г., постановено по адм. дело № 12/2012 г. на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци (АУЗТБО) с № 104 от 19.10.2011 г., издаден от длъжностно лице, в качеството му на орган на приходите при Дирекция "Местни данъци и такси" ("МДТ") при Община Ловеч. С обжалвания в първоинстанционното производство АУЗТБО е установен размерът на задълженията и лихвите към тях за такса битови отпадъци (ТБО), за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г., върху данъчна оценка на недвижими имоти, находящи се в гр. Ловеч, ул. "Хан Кубрат" № 3, собственост на "Велур" АД, в размер на 34 348,08 лв. От изложените в касационната жалба оплаквания се извежда довод за неправилност на съдебния акт поради допуснато при постановяването му нарушение на приложимия материален закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Претендира се отмяна на решението и отмяна на оспорения АУЗТБО и алтернативно да бъде отменен обжалвания административен акт в частта "Чистота" за сумата над 1861.38 лв., както и да бъде отменен изцяло акта по отношение на установените с него лихви. Ответникът - директорът на Дирекция "МДТ" при община Ловеч не взема отношение по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, по отношение на която постановеното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - Ловеч е отхвърлил жалбата на "Велур" АД против АУЗТБО с № 104 от 19.10.2011 г., издаден от длъжностно лице, в качеството му на орган на приходите при Дирекция "МДТ" на Община Ловеч, с който е установен размерът на задълженията и лихвите към тях за ТБО, за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г. върху данъчна оценка на недвижими имоти, находящи се в гр. Ловеч, ул. "Хан Кубрат" № 3, собственост на "Велур" АД в размер на 34 348,08 лв. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с декларация вх. № 01050413/22.02.2001 г. по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ (л. 39-42), "Велур" АД е декларирал недвижими имоти земя и сгради с обща отчетна стойност 2 629 128,55 лв. (два милиона шестстотин двадесет и девет хиляди и сто двадесет и осем лв. и 55 ст.), находящи се в гр. Ловеч, ул. "Кубрат" № 3, кв. 6, § 9 по КП на гр. Ловеч, одобрен 1966 г. Към декларацията е приложен и акт за държавна собственост (л. 43 - 44). Със следваща декларация вх. № 1103000145/02.03.2004 г. (л. 35) предходната декларация е коригирана, като отчетната стойност е посочена в размер на 2 656 083,83 лв. (два милиона шестстотин петдесет и шест хиляди и осемдесет и три лева и 83 ст.). На 21.12.2005 г. "Велур" АД е подало декларация, че през 2006 г. няма да ползва услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" за недвижимите си имоти на ул. "Хан Кубрат" № 3 в гр. Ловеч (л. 34). По делото няма данни задължението за ТБО за 2006 г. за посочения недвижим имот да е заплащано от жалбоподателя до края на 2006 г. и дори до датата на издаване на акта - 19.10.2011 г. При така установените релевантни за спорното право юридически факти, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният АУЗТБО е издаден от компетентен орган по чл. 9б, ал. 2 Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма, както и че установеното задължение съответства на посочената от касатора отчетна стойност на имотите, съобразно нормите на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ловеч (приета с решение № 652 от 30.01.2003 г. по протокол № 52/30.01.2003 г. на Общински съвет (ОбС) - Ловеч, наричана по-долу за краткост Наредбата). Установено е, че е предоставяна услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и не е налице условието по чл. 71, т. 2 ЗМДТ за освобождаване на касатора от заплащането й. Съдът е обосновал извода, че всички имоти, във връзка с които е определена ТБО са разположени в границите на районите, в които съгласно Заповед № 1682/31.10.2005 г. на кмета на Община Ловеч се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на депа за битови отпадъци за 2006 г. Приел е също, че от представените писмени доказателствата по делото, включително и от заключението на СИЕ безспорно се установява, че услугата по поддържане чистота на териториите за обществено ползване е предоставяна. Въз основа на съображения в посочения смисъл съдът е формирал краен извод за законосъобразност на оспорения АУЗТБО. Решението е правилно. По делото е безспорно, че "Велур" АД - гр. Ловеч е собственик на недвижими имоти - земя и сгради, находящи се в гр. Ловеч, ул. "Кубрат" № 3, кв. 6, § 9, с отчетна стойност 2 629 128, 55 лв., която впоследствие е коригирана (с декларация № 145/2004 г.) на 2 656 083,83 лв. По делото не съществува спор относно декларираната отчетна стойност на имотите. Безспорно е също така, че за сметосъбиране и сметоизвозване не са начислени задължения на търговското дружество. Съгласно чл. 67, ал. 4 ЗМДТ таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. По делото е приложено Решение № 598/26.01.2006 г. на ОбС - Ловеч, с което се определят основите за определяне размера на ТБО. Съгласно т. 3 от Решението (л. 97), размерът на ТБО за нежилищните имоти на предприятия се определя в промили върху отчетната стойност на имотите. А в т. 6 от решението ОбС е приел данъчната оценка на недвижимите имоти като основа за определяне на таксата по чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ за почистване на териториите, предназначени за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 (изм.) ЗМДТ, действаща към 26.01.2006 г., данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност. Т. е. през процесния период е налице идентичност в размера на данъчната оценка и отчетната стойност на недвижимите имоти на предприятията за целите на определянето на размера на ТБО. В решение № 564/01.12.2005 г. на ОбС - гр. Ловеч е одобрена план-сметката по чл. 66, ал. 1 и е определен размера на всяка от таксите за отделните видове услуги по категории и местонахождение на имотите на граждани и юридически лица. От това решение и приложената заповед № 1682/31.10.2005 г. на кмета на община Ловеч по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ е безспорно какви услуги се предоставят в района, в който се намира имотите на търговското дружество - жалбоподател. Според разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 с. з. за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. В случая спорът е относно определените в процесния акт такса "обезвреждане на битови отпадъци в депо" и такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Тези две компоненти на ТБО са дължими винаги, изключения допуска само разпоредбата на чл. 71, т. 2 и 3 ЗМДТ - и то при строго определени условия. Не се събира такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване само, когато услугата не се предоставя от общината, като е без значение обстоятелството дали недвижимият имот се ползва или не. За обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не се събира такса само, когато няма такива, като заплащането не е обвързано от използването му, а от наличието на депо. Видно от данните по делото, обезвреждането на битови отпадъци от територията на цялата община се извършва в градско депо Ловеч. Съгласно чл. 71, т. 3 ЗМДТ таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци не се дължи, когато няма такива. В случая не е налице визираната хипотеза, т. к. от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага извод, че на територията на община Ловеч съществува депо за битови отпадъци, което е функциониращо. С оглед изричната разпоредба на чл. 71 ЗМДТ решаващият съд е счел, че не може да намери приложение разпоредбата на чл. 71, т. 3 ЗМДТ. Въз основа това е направил правилен правен извод, че таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депо или други съоръжения се дължи. Относно таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, според законовото предписание на чл. 71, т. 2 ЗМДТ от съществено значение за преценката относно дължимостта на тази компонента от ТБО е дали услугата реално се предоставя. Самото й естество е такова, че не зависи от това дали даден имот генерира или не отпадъци. По делото е установено, че имотът на жалбоподателя попада в район, в който услугата се предоставя, при което е правилен изводът, че ТБО за календарната 2006 г. за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" се дължи, т. к. имотите се намират в район, за който такава такса се събира и не се твърди от собственика на имотите, че въобще в границите на гр. Ловеч услугата не се извършва за съответната година. За изпълнението на дейностите, включени в услугата "чистота на териториите за обществено ползване", като почистване на уличните платна, снегопочистване, обработване на уличната настилка, са представени отчетни протоколи и документи, наименовани договори, сключени между Община Ловеч и "ЕКО" ЕАД (действащи за процесната 2006 г.), в които са описани извършените дейности, включващи и такива по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Във връзка с възражението на касатора, че дейностите не са извършвани на територията на неговите имоти, следва да се отбележи, че таксата за услугата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на предприятието или в непосредствена близост до него, т. к. самият характер на въпросните територии предполага ползването им от всички лица, които са собственици или ползватели на недвижими имоти в съответното населено място. Първоинстанционният съд, след като е обсъдил събраните по делото доказателства обосновано е приел, че услугата е предоставяна от Общината. Доводът за качеството на предоставяната услуга не е относим към релевираното касационно основание за отмяна на решението. Материалният закон не предоставя възможност за индивидуализиране размера на дължимата ТБО в различни стойности от тези, които са установени от ОбС. Да се възприеме обратното означава да се наруши разпоредбата на чл. 68 ЗМДТ, съгласно която не се допускат изменения в приетите от общинския съвет начин на определяне и размер на ТБО в течение на годината. Недължимост на услугата, както вече бе отбелязано, може да произтече единствено в хипотезата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, която в случая не е налице. При това положение Административен съд - Ловеч правилно е отхвърлил жалбата против акта, като е приел, че услугата е реално предоставена и размерът на дължимата такса е определен в съответствие с декларираната отчетна стойност на имота, съобразно параметрите, определени с решение на ОбС за процесната година. Въз основа на изложеното решаващият правен извод на Административния съд, че касационният жалбоподател дължи такса за предоставените услуги по чл. 62 ЗМДТ, в размера в който са определени в АУЗТБО е законосъобразен, с оглед на което оспореното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение