Решение № 7458 от 17.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2215/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. М. К. и Е. Ф. К., чрез проц. им представител адв. В. Ройнов, против решение 578/18 януари 2024 г., постановено по адм. д. 2575/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Б. М. К. и Е. Ф. К., против отказ с изх. 94-Е-441-6 от 07 януари 2022 г. на главния архитект на Община Асеновград за издаване на удостоверение за търпимост на сграда с идентификатор 00702.521.180.3 по КККР на гр. Асеновград, намираща се в УПИ VII-2593, кв. 244, по ЗРП на гр. Асеновград. Съдът е постановил решението си съобразно указанията на ВАС, дадени с решение 9518/11 октомври 2023 г. на ВАС, второ отделение, постановено по адм. д. 4270/2023 г., с което делото е върнато за ново произнасяне от друг състав на същия съд. При второто разглеждане АС Пловдив е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещите лица по назначените и приети, неоспорени СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. За да обоснове решението си АС Пловдив е обсъдил и анализирал всички писмени доказателства, събрани по преписката и заключенията на СТЕ (първоначална и допълнителна), с оглед необходимостта от специални знания и видно от данните по делото експертизите са били приети, без оспорване и кредитирани като обективни. Изхождайки от заключенията на експертизите, които не са били оспорени по чл. 193 от ГПК и от отговорите на назначените вещи лица в с.з. с оглед на конкретно поставени задачи по същността на спора, АС Пловдив обосновано е приел, че процесният строеж не попада в приложното поле на §16 ДР ЗУТ, тъй като не е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и не е бил деклариран от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. Съдът е посочил приложимите правни норми към датата на изграждане на строежа, като конкретно е обсъдил регламентираните с тях възможности за строеж и правилно е приел, че те не допускат процесното изграждане. С оглед изложеното административният съд е достигнал до верния извод, че строежът е изграден в противоречие с правилата и нормите, действали по време на изграждането му, а също и по сега действащите правила и нормативи, поради което не е търпим. С оглед неговото разположение, процесният строеж се е намирал на недопустимо по закон отстояние от страничните регулационни линии, както и е недопустим по предвижданията на действащия застроителен план. Следва да се спомене, че и съгласно сега действащите строителни правила и норми, сграда на основното застрояване при ниско жилищно застрояване следва да отстои най-малко на 3 метра до страничните регулационни граници и най-малко 5 метра до границата към дъното на урегулирания поземлен имот, в който смисъл е разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата и приета СТЕ тези изисквания безспорно не са налице, тъй като източната фасада съвпада със страничната регулационна линия, а западната е отдръпната от оста на оградата по регулационната линия на разстояния от 72 см. и 94 см. От гореизложеното следва извод, че строежът не е допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, установени от ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Община Асеновград следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., съгласно представени договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав