Решение № 12116 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11164/2010 г.

Решение № 12116 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11164/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Стоян Димитров Богов, заместен в процеса от наследниците му Димитър Стоянов Богов, Добринка Стоянова Фучеджиева и Недялка Иванова Богова, против решение № 770 от 30.06.2010 г., постановено по адм. дело № 222/2009 г., по описа на Административен съд - Бургас, ХI състав, с което е отхвърлена жалбата против решение № 271 от 05.02.2009 г. на кмета на община Бургас, за отказ за отмяна на отчуждаването на описания в отказа имот по плана на гр. Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, изградени в противоречие с установените от доказателствата факти по делото, от които се установява собствеността върху имота, съответно поради неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на постановеното решение и присъждане на разноски. Ответникът - кметът на община Бургас не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че решението е правилно, постановено при съобразени процесуални правила и материален закон. Обоснован е изводът за недоказаност на искането за отмяна отчуждение по чл. 31, ал. 1 от ЗОС при установените разпоредителни сделки с имота, според приетото заключение на експерта. Поддържаното твърдение на лицето за липса на надлежно отчуждаване следва да се предяви по друг ред. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил и е приел, че имотът за който е предявена претенцията по чл. 31, ал. 1 от ЗОС - 98 кв. м., идеални части от бивш парцел VI, в бивш кв. 392 по плана на ж. к. "Лазур" гр. Бургас, не е собственост на заявителите, тъй като Стоян Богов се е разпоредил с притежаваните от него идеални части. Мотивите за отказа на административния орган са, че искането за отмяна на отчуждаването следва да бъде заявено от всички съсобственици на отчуждения имот, а и отчуждителното мероприятие е изпълнено. При тези данни, съдът е приел, че оспорения административен акт е законосъобразен, тъй като не са налице основанията на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Искането не е направено от бивш собственик. По тези съображения е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е правилно като краен резултат. Към изложените от съда мотиви, които се споделят от настоящата инстанция, следва да се добави, че съгласно тълкувателно решение № 1 от 7.02.2011 г., постановено по тълкувателно дело № 5/2010 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, не може на основание чл. 31 от ЗОС да се иска отмяна на отчуждаване, извършено по реда на други закони, преди влизането в сила на Закона за общинската собственост. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС съдържа самостоятелни основания за отмяна на отчуждаването, приложими само за отчуждавания, извършени по реда на ЗОС и не може да релевира основание за отмяна на отчуждаване извършено преди неговото приемане при друга нормативна уредба - в случая приключило правоотношение по ЗТСУ (отм.) За отчуждаванията, извършени преди влизане в сила на ЗОС, по реда на други закони, е приложима уредбата според реституционните закони, приети след 1991 г., чиито хипотези и материални предпоставки са различни от тези, уредени в чл. 31, ал. 1 ЗОС. Подобни мотиви се съдържат в оспорения акт, като същите не са обсъдени от първоинстанционния съд, но посоченото не се е отразило на правилността на съдебния акт, тъй като макар и по други съображения, съдът е стигнал до правилен правен резултат. Освен това тълкувателното решение, което е задължително, е прието след постановяване на обжалваното решение, поради което не е съобразено от първата инстанция. Следва да се отбележи, че правната прецизност налага обезсилване на съдебното решение, като постановено по недопустима жалба, но с оглед еднаквия краен правен резултат същото следва да бъде потвърдено. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,