Решение № 6699 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3431/2016 г.

Решение № 6699 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3431/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по касационна жалба на "Т. А. - В." ЕООД гр. М. срещу Решение № 22 от 8.02.2016 г., постановено по АХД № 438/2015 г. на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-12-1402110- 091-00/11.3.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с решение № 235/1.06.2015 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с който са определени допълнително задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 09.2010 г., м. 10.2010 г., м. 12.2010 г., м, 1.2011 г. са в размер на 12 717, 64 лева и лихви в размер на 5 426, 13 лева и по ЗКПО за 2010 г. е определен допълнително корпоративен данък в размер на 443, 88 лева и лихви в размер на 179, 31 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като необосновано и издадено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски по делото за всички съдебни инстанции. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба, като твърди, че същата е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Изводът на Административен съд гр. В. Търново, че РА представлява валидно волеизявление е направен при неизяснена фактическа обстановка. По аргумент от чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията за незаконосъобразност, посочени от оспорващия, а е длъжен да извърши цялостна проверка на оспорения акт, на всички посочени в закона основания. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК проверката за законосъобразност на ревизионния акт от съда включва преценка за компетентност на органа - издател, за спазване на предписаната от закона форма, процесуалния и материалния закон при издаването му. В разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК е предвидено, че ревизионният акт се издава в писмена форма и следва да съдържа подписи на органите по приходите, които са го издали. Представеното по делото копие от РА съдържа отбелязване, според което този документ е издаден чрез ИС "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис от Г. П. Т., на длъжност Главен инспектор по приходите и Ц. М. П., на длъжност Началник сектор. Това отбелязване не е подписано нито със саморъчен, нито с електронен подпис, а представлява неподписано информационно извлечение от ИС "Контрол", т. е. неподписан документ, който няма доказателствена стойност и в частност не съставлява доказателство, че представеният РА е електронен документ, подписан с електронни подписи. Следва да се има предвид и това, че не всеки електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) има значението на саморъчен подпис. С. чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Но съгласно чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП само квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. С. чл. 16, ал. 1 ЗЕДЕП квалифициран електронен подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа /в този смисъл определение № 13460 от 9.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10629/2016 г., 5-членен състав/. За спазването на чл. 16, ал. 1 ЗЕДЕП при подписване на РА няма никакви доказателства. Обстоятелството, че положените електронни подписи са квалифицирани, се установява с удостоверение по чл. 24 от ЗЕДЕП издадено от доставчик на удостоверителни услуги - чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗЕДЕП. В представената по делото административна преписка такова удостоверение липсва, поради което въпросът относно надлежното подписване и издаване на ревизионния акт като електронен документ е останал неизяснен по делото. Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на решението и връщане на спора за ново разглеждане от друг състав. При същото следва да се изисква електронно копие на документа и при необходимост, да се пристъпи към проверка по смисъла на чл. 184 ГПК. Следва да се съберат доказателства, които се ползват с материална доказателствена сила по въпроса дали лицата, подписали РА имат електронни подписи, от какъв вид и какъв срок. Следва ответникът да бъде задължен да представи самия електронен документ и удостоверение по чл. 24 във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗЕДЕП, че органите по приходите, подписали РА, притежават квалифициран електронен подпис към датата на евентуалното им подписване като електронен документ. Предвид гореизложеното, касационният съд намира, че са налице сочените от касатора нарушения. Обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като фактическата обстановка по спора е неизяснена, делото следва, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК да бъде върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане, освен посочените по-горе действия във връзка с евентуалната нищожност на РА, следва да бъдат дадени конкретни и подробни указания по доказателствената тежест на страните, включително по всеки относим факт, който съдът счита за недоказан от доказателствата по преписката. Всички доказателства следва да бъдат надлежно обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, включително изслушаната по делото експертиза. Административният съд следва да се произнесе и по разноските пред двете инстанции, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, Осмо отделение,