Решение № 17482 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4999/2019 г.

Решение № 17482 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4999/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на В. Таскова от [населено място], Д. Ненчева от [населено място] (двете в качеството им на наследници на първоначалния жалбоподател З. Казалъков, поч. на 28.02.2019 г.) и Н. Казалъкова от [населено място] против решение № 33/14.02.2019 г., постановено по адм. дело № 615/2018 г. по описа на Административен съд-Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата им срещу отказ на кмета на Община Горна Оряховица за учредяване на право на преминаване по чл. 192, ал. 2 ЗУТ, постановен по заявление № 9400-1442/14.06.2018 г. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорения отказ, евентуално делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответниците кмет на Община Горна Оряховица и Църковното настоятелство при храм "Света Троица" гр. Горна Оряховица оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорения отказ за изцяло законосъобразен, поради липсата на предпоставките по чл. 192, ал. 2 ЗУТ за учредяване от кмета на общината на право на преминаване през чужд поземлен имот. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд, въз основа на всички събрани по делото доказателства и заключение на вещо лице, е направил установявания по всички правнозначими факти и е обосновал верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и към които се препраща по реда на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Съгласно чл. 170, ал. 2 АПК, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. Правилата за тежестта на доказване са обърнати и административният орган не дължи установяване на съществуването на фактическите основания за издаване на акта и изпълнението на законовите изисквания за това, а оспорващият следва да докаже наличието на условията за издаване на поискания акт. По делото не се установява от оспорващите наличието на предпоставките по чл. 192, ал. 2 ЗУТ за учредяване от кмета на общината на право на преминаване по заявлението на З. и Н. Казалъкови през чужд недвижим имот- УПИ I-за църква, гр. Горна Оряховица. Установено по делото е, че имотът на заявителите с № 1368 е урегулиран заедно с ПИ 1367 в съсобствен УПИ IX-1367, 1368, който има 15, 5 м лице към ул. "Янко Боянов". ПИ № 1368 има югоизточна граница /към улицата/ с дължина 3 м., където е изграден магазин. Наличието на лице към улица в размер по-голям от минималния нормативно установен предполага възможност за достъп до разположените в имота сгради откъм улицата. Изграждането на регулационната линия на огради, сгради и др. п. не може да обоснове липса на достъп да имота и необходимост от учредяване на право на преминаване през чужд имот. Намесата на административния орган по реда на чл. 192, ал. 2 ЗУТ е допустима само при липса на друг подходящ начин за достъп до господстващия имот, както и икономическа нецелесъобразност на друго техническо решение, както правилно приема и решаващият съд. В случая е налице начин за достъп до имота на заявителите чрез улицата, към която има лице и това изключва учредяването на право на преминаване през чужд имот по административен ред. По тези съображения обжалваното решение се явява правилно и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по събиране и оценка на доказателствата. Изводите са обосновани от тях и са верни, поради което решението следва да остане в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,