Решение № 5824 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1782/2011 г.

Решение № 5824 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1782/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 15948 от 27.12.2010 г., постановено по административно дело № 16575/2009 г., тричленен състав от пето отделение на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Николай Трифонов Николов против заповед № РД-15-909 г. на министъра на земеделието и храните. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Николай Трифонов Николов от гр. Ловеч, подадена от пълномощника му адв. Дончева, като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Исканията са то да бъде отменено изцяло, да бъде отменена като незаконосъобразна заповед № РД-15-909 г. на министъра на земеделието и храните, и да се присъдят разноските по делото за двете инстанции. Допълнителни аргументи в подкрепа на исканията са развити от процесуалния представител на касатора в депозирана писмена защита и в пледоарията му в проведеното по делото съдебно заседание. Ответникът по касация министъра на земеделието и храните чрез пълномощника си юрисконсулт Венера Влаевска в писмено становище моли касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено атакуваното с нея решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореният с нея съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен. Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Развитите доводи от касаторовия повереник не опровергават правните изводи на съда. Предмет на съдебната проверка за законосъобразност в производството по реда на чл. 126 и следв. от АПК във връзка с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) пред тричленния състав на Върховния административен съд е оспорената от Николай Трифонов Николов заповед № РД-15-909/13.11.2009 г. на Министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител и Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 265 от 10.11.2009 г. е прекратено служебното му правоотношение като директор на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Ловеч поради съкращаване на длъжността. За да отхвърли жалбата, решаващият съдебен състав от пето отделение на ВАС е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните разпоредби. Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Обжалваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на тричленния състав, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба съдът е приел за установено, че е налице фактическо съкращаване на длъжността директор на Областна дирекция "Земеделие" гр. Ловеч, тъй като след влизане в сила на ПМС № 265/2009 г. правопораждащият факт за заемане на тази длъжност е сключване на трудов договор между министъра и лицето, а не заповед за неговото назначаване. Противно на твърдяното от касаторовия повереник в тази връзка, в случая действително въпросът дали е налице идентичност между функциите и задачите, присъщи на длъжността, заемана от Николов, и тези предвидени за длъжността "директор" на новите специализирани териториални администрации е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед, доколкото липсва правна възможност директорът на областна дирекция "Земеделие" да бъде държавен служител по смисъла на чл. 2 от ЗДСл., в който смисъл е и изложеното в мотивите на проверяваното решение. С цитираното постановление на Министерски съвет № 265 от 10.11.2009 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на земеделието и храните и създаване на областни дирекции "Земеделие" (обн., ДВ, бр. 90 от 13.11.2009 г.) и с издадения от Министъра на земеделието и храните въз основа на делегирането по чл. 2, ал. 2 от това постановление Устройствен правилник на областните дирекции "Земеделие" (обн., ДВ, бр. 7 от 26.01.2010 г., изм., бр. 9 от 2.02.2010 г., изм. и доп., бр. 60 от 3.08.2010 г., изм., бр. 73 от 17.09.2010 г.) е направена съществена реформа в структурата на органите по поземлена собственост, сърцевината на която е превръщането на съществуващите дотогава териториални административни звена областни дирекции "Земеделие" (към Главна дирекция "Земеделие") на Министерството на земеделието и храните в институции (органи по поземлената собственост), а общинските служби по земеделие - от органи на Министерството на земеделието и храните в териториални административни звена в състава на Главна дирекция "Аграрно развитие" на всяка областна дирекция. § 13, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 62 от 10.08.2010 г.) изменя чл. 33, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и също обявява областните дирекции "Земеделие" за специализирана териториална администрация към министъра на земеделието и храните, а общинските служби по земеделие - за териториални звена на областните дирекции "Земеделие". В чл. 3, ал. 1 от Постановление № 265 на Министерски съвет от 10.11.2009 г. е предвидено, че областните дирекции "Земеделие" се ръководят и представляват от директор, който е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията (ЗА). Същият се назначава с договор, който се сключва, изменя и прекратява от министъра на земеделието и храните - чл. 3, ал. 2 от цитираното ПМС. Правният анализ на посочените разпоредби от постановлението налага извода, че в новосъздадената областна дирекция "Земеделие" не се предвижда длъжност "директор", която да се заема от държавен служител, а ръководството й се осъществява от директор, който е орган на изпълнителната власт. § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Постановление № 265 на Министерски съвет от 10.11.2009 г. съдържа уредба за трудовите и служебните правоотношения на служителите в областните дирекции "Земеделие" и в общинските служби по земеделие в структурата на Главна дирекция "Земеделие" на Министерството на земеделието и храните в областните дирекции "Земеделие", като разпоредбата препраща към предвидения за това ред по смисъла на чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител. Тази разпоредба обаче е неприложима по отношение на директорите на областните дирекции "Земеделие", тъй като директорът, по силата на постановлението, вече не е на длъжност по служебно правоотношение, а на друго различно основание - като орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията. Според цитираната разпоредба от ЗА, за органи на изпълнителната власт се считат и: ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които притежават функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. В случая, по силата на Постановлението, директорите на областните дирекции "Земеделие" са органи на изпълнителната власт. Предвид цитираната правна уредба, приета с постановлението, както и на основание препращащата разпоредба на чл. 3 от Постановлението към приложимостта на разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията, в случая неотносимо за настоящото производство е обстоятелството досежно наличието на пълна или частична идентичност на длъжностните характеристики за "Директор" на областна дирекция "Земеделие", изготвени преди и след ПМС 265/2009 г., тъй като с влизането в сила на последното, не е налице правна възможност директорът на областна дирекция "Земеделие" да бъде държавен служител по смисъла на чл. 2 от ЗДСл, както и не са налице основанията по чл. 87а от ЗДСл, на които се позовава процесуалният представител на касатора, при наличието на изрична разпоредба в постановлението за определяне на статута на директора като орган на изпълнителната власт по силата на разпоредба от Закона за администрацията. При анализа на относимите за настоящото производство фактически и правни основания, посочени в процесната заповед, се налага извода, че в конкретния случай са налице основанията по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на Николай Николов, заемащ длъжността "директор" в Министерството на земеделието и храните с месторабота Главна дирекция "Земеделие", Областна дирекция "Земеделие" - Ловеч, поради което настоящият състав на Върховния административен съд приема за правилен крайния извод в проверяваното решение за законосъобразност на оспореният административен акт. Прекратяването на служебното правоотношение е извършено след влизане в сила на предприетите с Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните промени и при наличието на утвърдено към 13.11.2009 г. длъжностно разписание. С утвърденото ново длъжностно разписание в Министерството на земеделието и храните длъжността "Директор" на Областна дирекция "Земеделие" - Ловеч, заемана от Николай Николов, не фигурира. Такава длъжност, заемана по служебно правоотношение, е престанала да съществува, считано от влизане в сила на Постановление № 265 от 2009 г. на Министерски съвет от 13.11.2009 г. В случая е налице съкращаване на заеманата длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл при наличието на законовите предпоставки, предвидени в тази разпоредба, а именно: длъжността е отпаднала като нормативно определена позиция и са премахнати функциите, задачите и задълженията на тази длъжност. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже процесуалния представител на касатора, за неправилност на съдебното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него заповед, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна, тричленният съдебен състав е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При установената по-горе неоснователност на главните искания в касационната жалба, неоснователна се явява и акцесорната им претенция за присъждане в полза на касатора на сторените от него деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия,