Решение № 421 от 21.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 95/2012 г.

Решение № 421 от 21.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 95/2012 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290-293 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Габровския окръжен съд № 117 от 26.04.2011 г., постановено по гр. дело № 75/2011 г., с което е обезсилено като недопустимо решение № 14 от 18.01.2011 г. по гр. дело № 1561/2010 г. на Севлиевския районен съд за признаване за установено по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, че е налице грешка в кадастралният план одобрен със заповед №.../.... г. на [населено място], С. относно имотната граница между следните процесни имоти: У..... пл.№... в кв..... по плана на [населено място], С. с обща площ от 1220 кв. м., а по скица от 1165 кв. м., при съседи: улица, У...... на А. Ф. К., У....... Х. С., У..... собственост на И. А. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], С. и У.... пл.№..... в кв.... с площ от 810 кв. м., собственост на А. Ф. К., ЕГН [ЕГН] от с.с., като действителната граница между двата имота следва да бъде нанесена съобразно местонахождението й по плана от.... г. на [населено място], С., която е очертана с линия от червен цвят по скица от заключение на вещото лице инж.Х., което е неразделна част от решението. Недоволен от въззивното решение е касаторът И. А. К. от [населено място], [община], представляван от адвокат С. К., който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон- чл. 53, ал. 3 ЗКИР, съществено нарушение на съдопроизводствените правила- чл. 2 ГПК и е необосновано, което е отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че за допустимостта на установителния иск за собственост към минал момент, а именно момента на изработването и одобряването на кадастралната основа, не е необходимо да е започнала административна процедура, с която да е отказано да се състави акт за установяване на непълнотата или грешката в кадастъра. Претендира за направените по делото разноски. От ответницата по касация А. Ф. К. от [населено място], [община], представлявана от адвокат С. С., е постъпил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за неоснователност. Претендира за направените разноски за адвокат. Процесуалният представител адвокат С. поддържа оспорването. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото въззивният съд е приел, че за да е налице правен интерес от иска с правна квалификация чл. 53, ал. 2 ЗКИР е следвало да бъде проведена предварително административната процедура по отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта, за което няма доказателства-отказ на административен орган да състави акт за установяването им, което е процесуално условие за разглеждане на спора по исков ред и за това искът е недопустим. С определение № 579 от 16.07.2012 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване поради наличие на противоречива съдебна практика по въпроса "дали предявяването на установителен иск е обусловено от предварително проведена административна процедура за отстраняване на непълноти или грешки в кадастралната карта". Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му е нарушен материалния закон и съществени процесуални правила. Искът с правна квалификация чл. 53, ал. 2 ЗКИР е иск за установяване право на собственост към момента на влизане в сила на кадастралния план върху спорната площ, за която се твърди, че е неправилно заснета. Предпоставка за допустимостта му е наличието на спор за материалното право на собственост върху неправилно заснетата площ. Когато този спор не е свързан със спор за правото на собственост върху площ, грешката може да се поправи по административен ред съгласно чл. 53, ал. 3 ЗКИР, но в случая няма съгласие на съседа, поради което административната процедура се явява невъзможна. Тъй като спорният имот се намира в територия с действуващ регулационен план, за да може да се проведе успешно установителен или осъдителен иск за собственост на част от парцел, която е заснета погрешно в кадастралния план като част от друг съседен парцел, е необходимо предварително да се проведе успешно специалния иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Разпоредбата на чл. 53, ал. 3 ЗКИР, която предвижда съставяне на акт за непълноти и грешки от службата по геодезия, картография и кадастър, не е предпоставка за предявяване на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, който е свързан с наличие на спор за материално право и за този спор законът изисква да бъде решен по съдебен ред. Към този ред препраща и чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, уреждащ предпоставките за изменение на влезли в сила кадастрални планове или кадастрални карти в случаите на спор за имуществено право при непълнота и грешка в същите, поради което и становището на въззивния съд е неправилно. Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан от съдилищата по същество. Жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а решението-отменено, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК като делото се върне на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I-во гражданско отделение