Решение № 6305 от 11.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4629/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационната жалба на М. К. К., гражданин на Сирия, чрез назначения по реда на ЗПП процесуален представител адв. Стаматова, срещу Решение 2152/10.03.2025 г., постановено по адм. д. 297/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на сирийския гражданин срещу Решение 787/21.01.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя, роден на [дата]. в Сирия, гр. Хасака. С твърдения, обосноваващи наличието на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, чието осъществяване се аргументира с постановяването му в разрез с принципа на истинност по чл. 7, ал. 2 и ал. 3 АПК, се претендира отмяна на решението, отмяна на административния акт и връщане на преписката на органа за ново произнасяне по искането за предоставяне на международна закрила на касатора. Ответникът по касационната жалба, председателят на ДАБ при МС, се представлява от юрк. Хичовски, който оспорва нейната основателност с позоваване на актуална справка за ситуацията в Сирия и иска оставяне в сила на решението. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното пред първостепенния съд Решение 787/21.01.2025 г. на председателя на ДАБ при МС е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя, роден на [дата]. в Сирия, гр. Хасака. Според фактическите установявания на Административен съд Хасково началото на закрилното производство е поставено с молба от 20.08.2024 г., въз основа на която касаторът е регистриран с имената М. (собствено) К. (бащино) К. (фамилия), гражданин на Сирия, роден на [дата]. в Сирия, гр. Хасака, етническа принадлежност [етническа принадлежност], религия [вероизповедание], общ работник, с основно образование, женен. В рамките на интервю от 05.11.2024 г. чужденецът заявил, че е роден в Хасака. Когато станал на 3 години, семейството се преместило в Дамаск, където по-късно станал общ работник. През 2010 г. започнала военната му служба, продължила 1 година. През 2018 г. заедно със семейството си търсещият закрила заминал за Турция, там останал 6 години до началото на м. юли 2024 г., когато турските власти го върнали в Сирия. В края на месец юли 2024 г. отново заминал за Турция, но не останал там, а на 14.08.2024 г. влязъл не по установения ред в България заедно с още 20 души. След като преминали на българска територия, били задържани от полицията. Сирийският гражданин споделил, че причините да напусне родината си са войната и свързаните с нея действия на редовната и свободната армия, както и лошото икономическо положение, липсата на елементарни условия за живот. Заявявил, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава, че не е имал проблеми заради етническата си принадлежност, нито във връзка с изповядваната от него религия. Отрекъл участие в религиозна организация, общност или секта, членуване в политическа партия или организация, както и отправяни заплахи директно към него, оказване на насилие. Не е бил свидетел на сражения в неговия район, той и неговото семейство не били пострадали вследствие на военни действия, както и че нямал информация някой да го е търсил, за да отслужи военната си служба, но счита, че ако се завърне в район, контролиран от редовната армия, че бъде отведен, за да се присъедини. Кандидатът за закрила обобщава, че би се завърнал в Сирия, ако войната приключи. При така заявената бежанска история при отсъствието на данни спрямо касатора да е осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, АС Хасково е възприел като правилен извода на административния орган за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и е заключил, че мотивите за напускане страната му по произход не са релевантни за придобиване на бежански статут. След анализ на материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, инстанцията по същество приема, че заявителят е бил принуден да напусне страната си на произход, но не поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание. Решението е правилно. Решаващият съд е събрал относимите и необходими за преценката на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ доказателства, които е анализирал поотделно и в съвкупност. Мотивите на обжалваното решение се основават на възприетите факти, обсъдени са всички доводи на търсещия закрила. Съдържанието му е съобразено с чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно административният съд е съобразил бежанската история на чужденеца и въз основа на подробен анализ на писмените доказателства е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. К. К.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения за събития, които да се ценят като преследване, дефинирано в чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Причините, поради които е напуснал държавата по произход и отказва да се върне в нея, са войната, бедността и трудният живот в Сирия. Касаторът се определя като мирен човек, който не обича войната. Целта му е да живее спокойно със семейството си. Заявил е, че не е бил арестуван и осъждан в Сирия. Нямал проблеми с етническата си принадлежност и религия. Не членувал в политически партии, не участвал във въоръжена групировка, не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи към него или семейството му. Изложеното обосновава извод, че в разглеждания случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си на произход в търсене на по-добри условия за живот и реализация. Споделят се изводите, че лицето не е било обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, което обуславя правилност на извода на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Обосновани са изводите на АС - Хасково и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Касаторът не твърди да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен анализ на бежанската история на чужденеца и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело С-465/07 по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Съдебният акт включва задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Административен съд Хасково е разгледал данните по справка с вх. МД-02-77/03.02.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, като е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него и е формирал обоснован извод, че не се установява понастоящем конфликтът в страната да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият касатор не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. АС Хасково е съобразил основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на кандидата се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Данните за ситуацията в Сирия понастоящем не обосновават съществуване на насилие с такава характеристика. Неоснователен е и касационният довод за наличие на обстоятелствата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. От постоянната съдебна практика следва, че под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната (реш. по адм. д. 3703/2025 г. на ВАС и цитираната в него практика). Такива причини не се установяват по отношение на чужденеца. Отказът на председателя на ДАБ да предостави на касатора международна закрила е законосъобразен, а съдебният акт, отхвърлящ оспорването срещу административното решение правилен. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение