Решение № 3403 от 31.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Костов против решение 880 от 20.05.2022 г., постановено по административно дело 1159/2021 г. от Административен съд Благоевград в частта му, с която отхвърлил предявените от него искове за обезщетение по чл. 104, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за разликата над уважения размер от 7540 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяването му 01.12.2021 г. до окончателното й изплащане до пълният му предявен размер от 12768 лв. и за заплащане на обезщетение по чл. 122, ал.3 ЗДСл за разликата над уважения му размер от 203,85 лв.,ведно със законната лихва от датата на предявяването му 01.12.2021 г. до окончателното й изплащане до пълният му предявен размер от 31920 лв. По наведени доводи за неправилност на решението, като незаконосъобразно се иска отмяната му в обжалваната му част и постановяване на ново по съществото на спора, с което ответникът бъде осъден да му заплати посочените сумите по двата предявени иска над уважения до пълния им предявен размер ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до пълното им изплащане, както и направените деловодни разноски. Изложени са доводи, че неправилно е определен периодът на обезщетението по чл. 104, ал.1 ЗДСл, като съдът е приел като начален момент дата на прекратяване на служебното му правоотношение 04.12.2017 г., а не посочения в исковата молба 01.01.2018 г., както и, че неправилно е определен размера на основната му заплата въз основа на която е присъдено обезщетението. По отношение на иска по чл. 122, ал. 3 ЗДСл счита, че неправилно е определен периодът приз който не е бил допуснат реално да изпълнява служебните си задължения, както и размера на основното му възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Директорът на Регионална здравна инспекция Благоевград в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, а касационната жалба е частично основателна по следните съображения. Пред АС Благоевград са предявени искове за обезщетение, като първият от тях е по чл. 104, ал.1 ЗДСл, като ищецът след указания на съда е уточнил, че претендираната обезщетение е за период от 01.01.2018 г. 03.12.2018 г.,през което време не е заемал държавна служба при отмяна с влязло в сила на 27.04.2020 г. съдебно решение на заповед РД-1013/06.11.2017 г. на Директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) Благоевград, с което то е било прекратено. Сумата претендирана по този иск е в размер на 12 768 лв. ведно със законната лихва,считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Вторият предявен иск е с правно основание чл. 122, ал. 3 ЗДСл, която е в размер на 31920 лв. и по твърденията в първоначалната искова молба е за обезщетение за период от 15 месеца, като от съдържание на изложението, в което периодът не посочен изрично може да се направи извод, че същият касае периода от 03.06.2020 г. датата на която ищецът се е явил в РЗИ Благоевград за възстановяване на длъжността, от която незаконосъобразно е бил уволнен с посоченото по-горе решение до датата на която е бил възстановен на тази длъжност със заповед РД-15-01-4/01.11.2021 г. на Директора на РЗИ Благоевград, но след отмяна с влязло в сила съдебно решение на заповед РД-15-04 3/08.06.2020 г. на последния, с която служебното му правоотношение е било отново прекратено. Сумата, претендирана по този иск е в размер на 31920 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. По иска с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл. С обжалваното решение първоинстанционният съд осъжда РЗИ Благоевград да заплати на Костов сума в размер на 7540 лв., представляваща обезщетение за периода от 01.01.2018 г. до 04.06.2018 г. времето, през което не е заемал държавна служба, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2021 г., (на която дата е прието от съда, че е предявена исковата молба) до окончателното й изплащане и сума в размер на 203,85 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди поради недопускането му до работа за периода 03.06.2020 г. до 07.06.2020 г.включително, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 01.12.2021 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля предявените искове за разликата над уважените до пълните им предявени размери. При направеното уточнение на иска, че претенцията по този иск е въз основа, както на влязлото в сила на 02.10.2018 г. решение 1242 от 13.02.2018 г. на АС Благоевград, с което е отменена заповед 1012/06.11.2018 г., с което е отменена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, така и на влязлото в сила на 27.04.2020 г. решение 1578 от 15.07.2019 г. на АС - Благоевград, постановено по адм. дело 417/2019 г., оставено в сила с решение 4869 от 27.04.2020 г., по адм. дело 11452/2019 г. по описа на ВАС, с което е прогласена нищожността на заповед РД 1013/06.11.2017 г., с която е прекратено служебното му неправилно съдът е приел, че в случая следва да бъде приет размера на основната заплата за длъжността към момента 03.06.2020 г., на която дата Костов е заявил с молба вх. 94-1018 по описа на РЗИ Благоевград искането си за възстановяване. При това решението е постановено без да е изяснен въпросът въз основа на кое фактическо обстоятелство претендира обезщетение от датата на отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание уволнение или от датата на отмяна на прекратяването на служебното му правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. В случая размера на основната заплата е определен към момента на явяване на служителя за възстановяване на заеманата длъжност, при което решението е постановено при неизяснена в пълнота фактическа обстановка. При това следва да бъде посочено, че доколкото органът е наложил дисциплинарно наказание и е прекратил служебното правоотношение по тази причина на служителя с две отделени заповеди, които са били предмет на две различни съдебни производства, като първата заповед е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила на 02.10.2018 г., а втората е прогласена за нищожна с влязло в сила на 27.04.2020 г. и предвид цитираната по-горе разпоредба съдът е следвало да изясни по безспорен е и несъмнен начин въз основа на кое от двете решения ищецът претендира обезщетение, предвид различния размер на основната заплата за длъжността, за която уволнението му е било отменено. На следващо място неправилно в решението при определяне на началната дата на присъдената законна лихва е посочена начална дата 01.12.2021 г., приета от съда като дата на предявяване на иска, но видно от поставения печат, с който исковата молба е заведена под 2318, същата е постъпила в АС Благоевград на 21.12.2018 г., а не както е прието в решението 01.12.2018 г. Неоснователни са наведените доводи на касатора, че същото е следвало да бъде определено при съобразяване на размера на основната заплата, определена на ищеца със заповед РД-15-01-4/01.11.2021 г. на Директора на РЗИ Благоевград, тъй като със същата той е възстановен на основание чл. 122, ал. 1 и чл. 67, ал. 5 , т. 4 ЗДСл, и влязлото в сила на 20.10.2021 г. решение 382 от 02.03.2021 г., по адм. дело 516/2020 г. на АС Благоевград, с което е отменена заповед РД-15-04 3/08.06.2021 г. на Директора на РЗИ Благоевград. При това посочената заповед е неотносима към основанието и размера на предявения иск по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, предявен от Костов за обезщетение за времето през което не е заемал държавна служба поради незаконното му уволнение със заповеди 1012 и 1013 и двете от 06.11.2017 г. на директора на РЗИ Благоевград. В тази част решението като необжалвано е влязло в сила. В частта, в която предявеният иск по чл. 104, ал.1 ЗДСл е отхвърлен за разликата над уважения до пълният му предявен размер решението е неправилно, а наведените доводи в тази насока са основателни. Правилно в обжалваното решение е прието, че макар началото на периода, в който ищецът не е заемал държавна служба да започва от датата на прекратяването на служебното му правоотношение, която в случая е 04.12.2017 г. датата на връчване на заповедта, съдът е обвързан с конкретните параметри на предявения пред него иск и правилно обезщетението е присъдено, считано от 01.01.2018 г. Неправилно обаче същото е присъдено за период от 5 месеца и 4 дни за периода от 01.01.2018 г. до 04.06.2018 г., при безспорно установения факт, че Костов не е заемал държавна служба за период много по-дълъг от шест месеца и при безспорно установения факт, че за периода 04.12.2017 г. до последвалото прекратяване на служебното му правоотношение на 08.06.2020 г. същият не е заемал държавна служба т.е за период от близо 2 години и близо шест месеца, както поради отмяната на наложеното му дисциплинарно наказание , така и поради отмяната на прекратяването на служебното му правоотношение. Съгласно цитираната по горе разпоредба на чл. 104, ал. 1 ЗДСЛ на служителя се дължи обезщетение за времето, през което не е заемал държавна служба, но за не повече от 6 месеца, като в случая неправилно съдът не е присъдил обезщетение за времето от 05.06.2018 г. до 30.06.2018 г., приемайки, че този шестмесечен период изтича на 04.06.2018 г. с оглед началото на периода, в който не е заемал държавна служба от 04.12.2017 г. Настоящият състав намира, че в случая цитираната правна норма е неправилно приложена, доколкото същата предвижда, че служителят има право на обезщетение за целия период, в който не е заемал държавна служба, но за не повече от 6 месеца, при което безспорно е налице право на служителя да получи обезщетението в пълния му размер, което следва да бъде определено на база основната му заплата към момента на признаване на уволнението му за незаконно. По предявения иск с правно основание чл. 122, ал. 3 ЗДСл. В частта, в която предявеният иск за обезщетение по чл. 122, ал. 3 ЗДСл е уважен за периода 03.06.2020 г. до 07.06.2020 г. и е отхвърлен в останалата му предявена част за период от 15 месеца решението е правилно. Размера на това обезщетение е определен въз основа размера на основната му заплата към момента на явяването му да бъде възстановен на длъжността, след отмяна на уволнението му, като правилно е определен и периода, за който то е дължимо - от момента на явяването му на работа до момента на прекратяване на служебното му правоотношение със заповед РД-15-04-3/08.06.2021 г. на Директора на РЗИ Благоевград. Недопускането до изпълнение на съответната длъжност касае фактически действия, като издаването на последваща заповед за прекратяване на служебното правоотношение въвежда нов юридически факт. В случая служителят не е допуснат реално да изпълнява служебните си задължения от датата на явяването му за възстановяване 03.06.2020 г. до 07.06.2020 г., тъй като на 08.06.2020 г. е прекратено отново служебното му правоотношение, при което за времето през което той не е заемал държавна служба след издаването на тази заповед до възстановяването му реално на заеманата длъжност са налице предпоставки за обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, поради установената от доказателствата по делото незаконосъобразност и на тази заповед и съответно не са налице предпоставките по чл. 122, ал. 3 ЗДСл. Предвид така установеното настоящият състав намира, че решението следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл. 104 ал.1 ЗДСл за разликата над уважения размер от 7540 лв. до пълният му предявен размер от 12768 лв. в частта му относно размера на дължимото обезщетение за пълния шестмесечен период от 04.06.2018 г. до 01.07.2018 г, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав същия съд, който да установи релевантния размер на основната заплата за длъжността, заемана от Костов към момента на признаване на уволнението за незаконно и присъди обезщетение за посочения период от 04.06.2018 г. до 01.07.2018 г., като съобрази и действителната дата на предявяване на иска при присъждане на претендираната лихва. В останалата му обжалвана част решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. При този изход на делото по направените искания за разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд с оглед изхода на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение