Решение № 4922 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8375/2010 г.

Решение № 4922 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8375/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Миграция" на МВР против Решение от 19.02.2009 г., постановено по адм. дело № 7222/2009 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова Заповед № ЗДМ-1332/15.09.2008 г. за налагане на ПАМ "отвеждане до границата и забрана за влизане в страната" на Мустафа Зия Ялчънтепе. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в разрез с материално-правните разпоредби и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Мустафа Зия Ялчънтепе, редовно призован, чрез процесуалните си представители, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отменил Заповед № ЗДМ-1332/15.09.2008 г. Директора на Дирекция "Миграция" на МВР, с която на основание чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, вр. чл. 10, ал. 1, т. 9 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), на Мустафа Зия Ялчънтепе е наложена принудителна административна мярка "отвеждане до границата и забрана за влизане в страната за срок от 10 години". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че административният орган е издал оспорената заповед без да уведоми адресата й за започналото спрямо него административно производство, което нарушение е съществено. Изложени са мотиви, че ако лицето е уведомено за започналото срещу него производство, то би направило своевременно своите възражения, а административният орган би следвало да стигне до друг, различен от направения извод, а именно, че Мустафа Зия Ялчънтепе изтърпява наказание пробация от 04.04.2008 г. до 05.10.2009 г., което е пречка за принудителното му извеждане до границата. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Издавайки обжалваната заповед, административният орган не е съобразил данните, че лицето изтърпява наказание пробация за периода от 04.04.2008 г. до 05.10.2009 г. При безспорно установената фактическа обстановка решаващият съд законосъобразно е отменил оспорената пред него заповед, приемайки, че към датата на издаването й - 15.09.2008 г., не са изпълнени предпоставките на чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, вр. чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ (в относимата към спора редакция - ДВ, бр. 88/4.11.2005 г.) за налагане на предвидените принудителни административни мерки. Законосъобразността на административния акт се преценява спрямо фактическите основания за издаването му, като административният орган носи тежестта да докаже спазването на всички условия, очертаващи законовия му статут, в т. ч. съществуването на юридическия факт на упражненото с него субективно материално право (чл. 170, ал. 1 АПК). В хода на първоинстанционното производство касаторът не е установил наличието на релевантни факти, с които мотивира взетото административно решение, като самото наличие на осъждане и изтърпяване на наложено наказание за периода от 04.04.2008 г. до 05.10.2009 г. от страна на Мустафа Зия Ялчънтепе е отрицателна предпоставка за издаването на заповедта. В случая заповедта е издадена преди да изтече срока на изтърпяваното наказание, с оглед на което лицето е било в невъзможност да я изпълни преди 05.10.2009 г. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение