Решение № 7496 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4099/2016 г.

ВАСIII отделение14.06.2017 г.докладчик Владимир Първанов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 150 от 11.01.2016 г., постановено по адм. дело № 5326/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. ОСЪЖДА Съвета за електронни медии да заплати на "Дарик радио" АД - гр. С. с ЕИК ********* сумата 480 /четиристотин и осемдесет/ лв. съдебни разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7496 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4099/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Съвет за електронни медии, чрез юрисконсулт Станева срещу Решение № 150 от 11.01.2016 г. по адм. дело № 5326 по описа на Административен съд С. - град за 2015 г. Касаторът твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че направените от ищеца разноски в производството по оспорване на наказателно постановление не могат да се претендират по реда на ЗОДОВ. Съда неправилно бил достигнал до извод за наличие на всички елементи от фактическия състав на имуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Иска се отмяна на атакувания пред настоящата инстанция акт и произнасяне по същество, като се отхвърлят изцяло предявените от "Дарик радио" АД искове. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът, "Дарик радио" АД, редовно призован се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата. По делото е постъпил отговор на касационната жалба, който се поддържа изцяло. Претендира се присъждане на разноски, съобразно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и излага подробни доводи в тази насока. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Производството по делото на Административен съд С. - град е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от "Дарик радио" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., район "О.", бул. "К. Д." №... срещу Съвета за електронни медии за претърпени имуществени вреди в размер на 780 лв., представляващи заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 872/2010 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно НП № 75 от 22.12.2009 г. на Председател на Съвета за електронни медии, ведно с лихва върху сумата от влизане на отменителното решение в сила до датата на подаване на исковата молба и законна лихва върху главницата до пълното и изплащане, ведно с направените по делото разноски. С обжалваното решение, Административен съд С. - град е уважил изцяло предявения иск. За да стигне до този правен резултат, административният съд е обсъдил подробно доводите на страните и събраните по делото доказателства. Приел е, че предявения пред него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е допустим. Претенцията на "Дарик радио" АД е за репариране на вреди за дружеството, настъпили в резултат от отменено по установения в закона ред Наказателно постановление. Съдът, съобразявайки се с относимата съдебна практика е приел, че след като направените от ищеца в хода на административно наказателното производство разноски не подлежат на възстановяване по приложимия процесуален ред за съдебно оспорване на НП, възможността да се да претендират тези суми е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото е безспорно установено, че с наказателно постановление № 75 от 22.12.2009 г. на Председател на Съвета за електронни медии на "Дарик радио" АД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 90, ал. 3 от Закона за радиото и телевизията и имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 92, ал. 2 от същия закон. По повод подадена от дружеството жалба срещу горепосоченото НП, пред Софийски районен съд е образувано АНД № 872/2010 г., приключило с Решение без номер от 27.08.2010 г., влязло в законна сила на 5.10.2010 г., с което оспорения акт е отменен изцяло като незаконосъобразен. За защитата си по образуваното и водено пред съда дело, свързано с обжалването на наказателното постановление, дружеството - ищец е ангажирало адвокат, като по делото са представени доказателства за надлежно упълномощаване и сключен договор за правна защита и съдействие серия А № 0624039 с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 780 лева, изплатени с платежно нареждане от 27.10.2010 г. Не е спорно, че в хода на производството по оспорване на НП "Дарик радио" АД е било защитавано от адвокат и е направило разноски за адвокатска защита. Установено е по делото, че с влязло в сила съдебно решение на по горепосоченото АНД, РС С. е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно. Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т. е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В разглеждания случай, правилно съдът е преценил, че са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността, въведени от законодателя с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. В резултат на събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от "Дарик радио" АД и и се намират в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с отмененото НП. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателно постановление № 75/22.12.2009 г. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаването му. Първоинстанционният съд е изследвал обстоятелствата, свързани с действителността на плащанията, извършени от страна на задължения по договора за правна помощ субект. В хода на съдебното дирене е представен преводно нареждане с № 1937766/27.10.2010 г. и справка относно кредитен превод на физическо лице, свързана с описания платежен документ, от които е видно, че по сметка на упълномощения адв. Вълчев е постъпила сума, равняваща се на договореното възнаграждение. Тези писмени доказателства не са оспорени и правилно и обосновано е достигнато до формулирания в решението извод, че са налице доказателства за извършени действителни плащания на суми в размер и срок, описан в съответния договор за оказване на правна помощ и съдействие, а от там и за основателност на исковата претенция в пълния и размер. Правилно са преценени като основателни и претенциите за присъждане на лихва от датата на влизане в законна сила на решението, с което е отменено атакуваното пред съда наказателно постановление, както и законна лихва върху главницата от 780 лева от датата на завеждане на исковата молба до пълното и изплащане. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение на Административен съд С. - град следва да бъде оставено в сила. С оглед естеството на производството и размера на претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът не счита, че е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение, изплатено на упълномощения за осъществяване на правна защита и съдействие адвокат. Настоящата инстанция намира, че при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение са взети предвид рамките, въведените с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията и към момента на водене на производството пред Софийски районен съд. Ответникът в касационното производство е направил своевременно искане за присъждане на съдебни разноски, като е представил доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева. Предвид изхода от спора, Съвета за електронни медии следва да бъде осъдена да заплати на "Дарик радио" АД - гр. С. с ЕИК ********* съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 480 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

2