Решение № 259 от 28.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 230/2016 г.

Решение № 259 от 28.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 230/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 290 и следв. от ГПК. С определение № 508/6.IV.2016 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд от 3.VIII.2015 г. по в. гр. д. № 252/2015 г. по касационната жалба на К. по въпроса "подлежи ли на отнемане по ЗОПДИППД (отм.) от лица по чл. 9 от закона имущество, придобито по замяна с имущество, придобито от престъпна дейност" поради липса на практика, както и за проверка за съответствие с практиката на ВКС на даденото от въззивния съд разрешение относно наличието на връзка с престъпленията, сочени като основание на мотивираното искане, на придобито след тях имущество и при наличие и на други извършени престъпления по чл. 3 от закона. Според жалбоподателя К. отговорът на първия поставен материалноправен въпрос е положителен, а даденото от въззивния съд разрешение на втория въпрос е незаконосъобразно. В отговора по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК чрез особения им представител адвокат Ив. С. ответниците по касационната жалба В. М. Д., Д. А. Д. и В. В. М. са заели становище за нейната неоснователност. Претендират разноски. Ответницата по касационната жалба В. В. М. не е заявила становище пред настоящата инстанция. По първия поставен материалноправен въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, според настоящия състав на ВКС на РБ отговорът е положителен по следните съображения: Целта на ЗОПДИППД (отм.) е предотвратяване и ограничаване на възможността за извличане на облаги от престъпна дейност чрез отнемане в полза на държавата на придобитото от такава дейност имущество. Във всички случаи правото на държавата за отнемане е предпоставено от установяването на данни, от които може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано пряко или косвено с престъпна дейност, осъществяваща състава на някое от престъпленията, изброени в чл. 3, ал. 1 от посочения закон. Връзката е пряка, когато имуществото е придобито пряко от престъплението. Връзката е косвена, когато придобиването е опосредено чрез други действия, например с една или няколко пълни или частични трансформации чрез разпоредителни сделки /в този смисъл виж ТР № 7/2013 г. на ОСГК/. Предмет на отнемане е имущество, придобито от проверяваното лице, от трети недобросъвестни лица, придобили имущество от проверяваното лице, ако са знаели за престъпния му характер, и от свързани лица /съпруг и ненавършили пълнолетие деца на проверяваното лице/, придобили на свое име имущество със средства на проверяваното лице /чл. 9 ЗОПДИППД (отм.). На отнемане подлежи и полученото срещу имуществото при възмездното му прехвърляне на трето добросъвестно лице. Полученото е заплатената цена, но ако с нея е придобито друго имущество, на отнемане подлежи то. Полученото може да е и направо друго имущество, т. е. възмездната сделка да е под формата на замяна. Възможността за това следва от чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.). при наличие на условията по ал. 1 относно замененото имущество. Замяната е вид трансформация /каквато е и продажбата срещу заплащане на цена/ и полученото по нея също е облага във връзка с престъпна дейност, а тя е недопустима от закона. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ взе предвид: С решението си от 3.VIII.2015 г. ВАпС по въззивни жалби на К. и на В. М. Д. е потвърдил решението на ОС Добрич от 11.II.2015 г. по гр. д № 918/2013 г., поправено с решение от 21.IV.2015 г., в частите, с които са уважени предявените от К. срещу В. Д. за отнемане в полза на държавата на: 17000 лв., получени от продажбата с нот. акт № ***/15.ХII.200*г. на апартамент № 35 в [населено място], подробно индивидуализиран, с площ 49.21 кв. м; 22400 лв., получени от продажбата с нот. акт № ***/4.VII.200*г. на апартамент № 108 с площ 59.54 кв. м в [населено място]; 10800 лв., получени от продажбата на л. а. "Ф. К." с посочен регистрационен номер; 3620 лв., получени от продажбата на л. а. "А. 80" с посочен регистрационен номер, и в частите, с които са отхвърлени предявените от К. искове за отнемане: от В. В. М. - недвижим имот в [населено място] - дворно място с площ 1100 кв. м, подробно индивидуализирано, ведно с изградената върху него къща; от В. В. М. - еднофамилна двуетажна сграда в [населено място] със застроена площ 40.2 кв. м, ведно с отстъпено право на строеж върху ПИ; от В. М. Д. и Д. А.. Д. - 16800 лв., получена от продажбата на л. а. "М. С 320 ЦДИ" с посочен регистрационен номер, 14200 лв., получени от продажбата на л. а. "Н. П." с посочен регистрационен номер; от В. М. Д. - 5000 лв. - левова равностойност на 500 дружествени дяла от капитала на [фирма], 5000 лв. - равностойност на 500 дружествени дяла от капитала на [фирма], 5000 лв. - равностойност на 500 дяла от капитала на [фирма], и 6.65 лв. - равностойност на 3.40 евро наличност по разплащателна сметка в банка. Въззивният съд е приел, че са налице всички предвидени в ЗОПДИППД (отм.) предпоставки за отнемането на равностойностите на имотите и вещите, с които ответникът В. Д. се е разпоредил: с влязла в сила на 5.VII.2005 г. присъда по НОХД № 456/2005 г. на ОС Варна той е признат за виновен за това, че през периода 14.IV. - 16.Х. 2000 г. като собственик и представляващ [фирма] е избегнал плащането на данъчни задължения, потвърждавайки в декларация неистина - несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществени доставки, като укритите данъци са в големи и особено големи размери - престъпление по чл. 257, ал. 1 пр. 1 и пр. 2, както и за това, че на 13.Х.2000 г. чрез използването на документи с невярно съдържание - справка - декларация по ЗДДС и неистински първични счетоводни документи направил опит да получи без основание сума в големи размери от държавния бюджет с намерение да я присвои - престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1; през проверявания период 1993 г. - м. юни 2013 г. приходите на Д. и семейството му са в размер 12696.55 лв. /128.47 М./, а разходите - в размер на 2754235 лв. /3971.8 М./, а с включване на приходите и от продажбата на активи разликата между приходи и разходи е 2747.47 М.; може основателно да се предположи, доколкото не е установен законен източник на доходи, наличие на връзка между престъплението и придобитото имущество - ап. 35, закупен през декември 1999 г., ап. 108, закупен през март 2000 г., и леки автомобили "Ф." и "А.", закупени през ноември 1999 г. - престъплението е резултатно, като резултатът е акумулирането на парични средства от невнасянето им като данъци, паричните суми са спестени при осъществяване на търговска дейност и в периода, в който е следвало да се заплатят данъци за 1999 г. и 2000 г. Като неоснователни са оценени претенциите за отнемане в полза на държавата на суми от продажбата на л. а. "М. С 320 ЦДИ" и на л. а. "Н.", придобити през 2011 г., на сумата по разплащателна сметка, открита през 2007 г., и на сумите от продажба на дружествени дялове на трите посочени търговски дружества, осъществени от втората половина на 2001 г. до 2012 г. Прието е, че липсва връзка на придобиването на това имущество с конкретно описаните в исковата молба престъпления, извършени през 2000 г., предмет на присъдата по НОХД № 456/2005 г. Д. междувременно е осъществил и друга престъпна дейност, като е признат за виновен с влезли в сила присъди и споразумения: за избягване заплащането на данъчни задължения в особено големи размери на 15.IХ.2003 г. и на 14.Х.2003 г. като управител на "И." Д. - престъпление по чл. 257, ал. 1 НК; за съставяне на 7.IХ.1999 г. на неистински официални документи - данъчна фактура и квитанция към приходен касов ордер с цел да бъдат използвани - престъпление по чл. 308, ал. 1 НК; за укриване на данъчни задължения като ЕТ в особено големи размери в периода 1.Х.2000 г. - 15.Х. 2001 г., като неправомерно ползвал пълен данъчен кредит в общ размер 294903.66 лв. по фактури, по които не са били осъществени сделки - престъпление по чл. 257, ал. 1 НК; за водене на счетоводна отчетност и ползване на счетоводни документи с невярно съдържание с цел да осуети установяването на данъчни задължения през периода 1.IХ. 2000 г. - 31.V.2001 г. - престъпление по чл. 257, ал. 1 НК, както и за подаване на справки - данъчни декларации, в които потвърдил неистина - несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществени сделки с цел да избегне плащането на данъци в периода 16.Х. 2000 г. - 14.V.2001 г. - престъпление по чл. 313, ал. 2 НК; за подаването на месечни справки-декларации през периода 14.I.2001 г. - 15.IХ.2001 г., в които потвърдил неистина - несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществени сделки - престъпление по чл. 257, ал. 1 НК. Тази престъпна дейност, обаче, не е основание на предявените искове - К. не е предявила съвместно исковете за повече от една осъдителни присъди - те са посочени само като доказателство за общата престъпна дейност на В. Д., за да твърди, че не може да бъде разграничено преливането на имущество чрез някакви сделки или търговска дейност в процесния период. По претенциите за отнемане на имоти от децата на Д. - дъщерята В. В. и сина В. В. - е прието, че: имотите са придобити по замяна, преди замяната двете деца са придобили през 2001 г. имоти със средства на родителите си, като връзката на придобиването и конкретните престъпления от 2000 г. не е обоснована от К. предвид и другите осъдителни присъди за престъпления от същия период, които също могат да бъдат основание за отнемане на това имущество; дори такава връзка да бе обоснована, няма основание за отнемане на двата недвижими имота, които децата са придобили след замяната - имотите, придобити от престъпна дейност, са отчуждени, от низходящите може да се отнеме равностойността им, но не и самите имоти, получени в замяна, тъй като няма такъв предвиден в закона иск - ЗОПДИППД (отм.) не съдържа аналогична на чл. 70 ЗОПДНПИ разпоредба, позволяваща отнемане на преобразувано имущество. Касационната жалба е основателна. С оглед отговора по реда на чл. 290 и следв. ГПК на първия въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, се налага извод за незаконосъобразност на единия от двата решаващи извода в атакуваното въззивно решение - че от низходящите може да се отнеме само равностойността на придобитите от тях след осъществените замени имоти, но не и самите имоти, обусловили отхвърлянето на искането на К. в частта му за отнемане на имущество от В. В. М. и от В. В. М.. Относно даденото от въззивния съд разрешение по въпроса за наличието на връзка между престъпната дейност на В. М., посочена в мотивираното искане, и придобитото след нея имущество при наличие и на други извършени престъпления, попадащи сред предвидените в чл. 3 ЗОПДИППД (отм.), ВКС на РБ намира следното: Действително искането по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) за отнемане на имущество от ответниците е основано на влязлата в сила присъда срещу В. М. Д. по НОХД № 456/2005 г. В първото проведено пред първоинстанционния съд на 29.Х.2014 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на К. юрк. К. е заявил твърдение, основавайки се на приложеното по делото свидетелство за съдимост, че началото на престъпната дейност на Д. е от месец август 1993 г. и в продължение на почти 20 години той извършвал различна по вид, характер и времетраене престъпна дейност, за която са налице множество влезли в сила съдебни актове за престъпления, които попадат в обхвата на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), че придобитото от Д. и от членовете на семейството му имущество е основно в периода 1999 г. - 2008 г., който период съвпада с проверявания, и че с оглед на това е налице както пряка, така и косвена връзка между престъпната дейност на В. Д. и придобитото имущество, и може да се направи основателно предположение за незаконното му придобиване. Така заявените твърдения имат отношение към елементите от фактическия състав на предвиденото в ЗОПДИППД (отм.) основание за отнемане на имущество. Ищецът не е бил длъжен да квалифицира това си процесуално действие. Въпреки задължението си, първоинстанционният съд не е извършил преценка относно правната същност на изявлението с оглед разпоредбите на чл. 143, ал. 2 и чл. 214, ал. 1 ГПК, респективно и относно изпълнение на задължението по чл. 101 ГПК да следи за надлежното извършване на процесуалното действие от страната и да й укаже как може да бъде отстранена евентуална негова нередовност. Във връзка с решаващия извод в първоинстанционното решение за липса на връзка между престъпната дейност, предмет на присъдата по НОХД № 456/2005 г., и придобитото след 2000 г. имущество, и приетото, че в мотивираното си искане и по реда на чл. 143 ГПК в първото по делото заседание ищецът не е твърдял, че имуществото е придобито в резултат и на последващата престъпна дейност на В. М. Д., попадаща в хипотезите по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), К. във въззивната си жалба е заявила оплакване, че още в първото съдебно заседание е навела твърдения и е представила доказателства за последващата престъпна дейност на В. Д., за наличието на връзка и с нея на придобитото имущество, както и за неправилност на извода в първоинстанционното решение, че такива твърдения и доказателства не са наведени и представени. Въззивната инстанция не е извършила преценка на оплакването, допускайки по този начин съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до произнасяне при неизяснен с индивидуализиращите спорното право фактически обстоятелства предмет на делото. С оглед на това и предвид наведеното и в касационната жалба на К. оплакване в същия смисъл ВКС намира, че са налице предвидените в чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК предпоставки за касиране на атакуваното решение в отхвърлителната му част и за връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия във връзка с евентуалното приложение в случая на разпоредбите на чл. 143, ал. 2, чл. 214, ал. 1 и чл. 101 ГПК. Не следва да се подлагат на преценка от ВКС оплакванията на касатора по приложението на чл. 6 ЗОПДИППД (отм.), тъй като в атакуваното решение не са формирани решаващи изводи в тази връзка. На основание чл. 294, ал. 2 ГПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по претендираните от страните разноски за касационната инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,