Решение № 96 от 11.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 200/2014 г.

Решение № 96 от 11.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 200/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалба на повереника на частния обвинител и граждански ищец Е. А. Л., както и жалба на защитника на подсъдимите А. И. А. и З. С. А., всички против въззивна присъда № 368/27.11.2013 г. на Софийски градски съд, НО, 5-ти въззивен състав, постановена по ВНОХД № 3308/2013 г. С тази присъда Софийски градски съд е отменил присъда от 10.04.2013 г. по НОХД № 4899/2012 г. на Софийският районен съд, НК, 116-ти състав в осъдителната й част относно подсъдимата З. С. А., като вместо това е признал същата за невиновна в това, за времето от 20.07.2009 г. до 29.07.2009 г., в съучастие като съизвършител с подсъдимия А. А., да е отнела чужди движими вещи на обща стойност 8 692, 50 лв., от владението на Е. Л., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Отхвърлил е предявения срещу подсъдимата граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на 8 692, 50 лв. С въззивната присъда е потвърдено осъждането на подсъдимия А. И. А. за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК - за това, че за времето от 20.07.2009 г. до 29.07.2009 г. е отнел чужди движими вещи на обща стойност 8 692, 50 лв. от владението на Е. Л., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, за което във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 4 години, като същият е бил частично оправдан по обвинението във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК да извършил деянието в съучастие като съизвършител с подсъдимата З. А.. Първоинстанционната присъда е била потвърдена и в частта относно осъждането на подсъдимия да заплати в полза на Е. Л. обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 692, 50 лв. и направени от същата разноски, както и досежно заплащането на държавна такса и направените по делото разноски. Отхвърлен е бил предявения срещу него граждански иск над уважения размер от 8 692, 50 лв. В жалбата на частния обвинител и граждански ищец Л., поддържана в с. з. пред ВКС от повереника й, се излагат доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че поради неправилна оценка на доказателствата се е стигнало до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимата З. А. по повдигнатото й обвинение и отхвърляне на солидарно предявения граждански иск срещу нея, а на подсъдимия А. до частичното му оправдаване да е извършил престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК в съучастие с подсъдимата. Претендира се отмяна на въззивната присъда в оспорваните части и връщане на делото за ново разглеждане на Софийски градски съд. В касационната жалба на подсъдимите се изтъква довод за нарушение на материалния закон - в частта относно потвърждаване на осъждането на А. А. за престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, а за З. А. - поради това, че след като въззивният съд е признал същата за невиновна, не е отхвърлил предявения срещу нея граждански иск, нито е изменил първоинстанционната присъда относно възложените в нейна тежест разноски. Подсъдимите, както и техния защитник, редовно призовани, не се явяват пред ВКС. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец изразява становище, че жалбата на подсъдимите не отговаря на изискванията и следва да бъде оставена без разглеждане. Прокурорът от ВКП предлага жалбата на частния обвинител и граждански ищец да бъде уважена, тъй като въззивният съд не е оценил правилно и задълбочено данните за пребиваването на подсъдимата в дома на пострадалата Л.. Пледира за отхвърляне на жалбата на подсъдимите поради липсата на посочени и обосновани касационни основания. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец е неоснователна. Твърденията за допуснати процесуални нарушения във връзка с пълнотата на въззивните мотиви, както и по повод оценката на доказателствата, касаещи пребиваването на подсъдимата З. А. в дома на пострадалата, имащи значение за ангажиране на отговорността й, както и на подсъдимия А., не се споделят от ВКС. За да признае подсъдимата З. А. за невиновна в извършване на инкриминираното й престъпление, респ. и подсъдимия А. да е действал като съучастник с нея, въззивният съд е извършил собствена проверка и оценка на доказателствени средства, на чиято база е отказал да възприеме за доказано по убедителен и несъмнен начин, че тя е участвала в извършването на кражбата на множеството вещи, собственост на св. Л. Тук следва да се припомни, че преценката за достоверност на доказателствените средства, а също и за тяхната достатъчност за обосноваване на виновност или невинност е суверенно правомощие на инстанциите по същество и ВКС няма право да подменя вътрешното убеждение на решаващия съд, когато то е правилно формирано, както е в конкретния случай. В мотивите си въззивният съд е изложил подробни съображения защо не се доверява на заявеното от св. Л., че е провеждала телефонен разговор разговор със З., докато последната била в дома й. Неоснователни са и възраженията, че значима доказателствена информация, изводима от показанията на св. Л. и К., оценени самостоятелно и в съчетание с тези на св. Б. и А., е била пренебрегната. Обратно, както е видно от мотивите на въззивната инстанция, съобщеното от тези свидетели е било подробно обсъдено, но в крайна сметка отчетено за недостатъчно за формиране на несъмнен извод, че подсъдимата З. А. е участвала в кражбата. Подозренията за женско присъствие в жилището, възприето от св. Л. при завръщането й от чужбина (и съобщено на св. Б. и А.), както и соченото от св. К. в показанията му (дадени на ДП и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК), че е разбрал за пребиваването на З., без обаче да е могъл в с. з. да уточни откъде е узнал това, правилно са съобразени като индициращи на предположение, което обаче не може да бъде основание за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимата, тъй като би било в конфликт с изискването по чл. 303 от НПК. При тези данни материалният закон е приложен правилно с оправдаване на подсъдимата по повдигнатото й обвинение, както и отхвърляне на предявения срещу нея граждански иск. Липсва основание за касационна намеса по повод отразяване на второто име на подсъдимия А. като И., вместо И. В случай на затруднения при изпълнение на присъдата е налице специално предвидена процедура по чл. 414 от НПК. Касационната жалба на подсъдимите А. А. и З. А. е неоснователна. В тази касационна жалба единственото посочено касационно основание е за нарушение на материалния закон, като по отношение на подсъдимия А. А. се твърди, че то се е изразило в потвърждаване на осъждането му от първата инстанция за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. При установените от районния съд и потвърдени при въззивната проверка фактически обстоятелства, а именно, че при завръщането си от чужбина св. Л. не е установила следи от насилствено проникване в жилището й, като същевременно единственото лице, което е имало достъп до него е бил подсъдимия А., законосъобразно същият е бил признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. Не се изтъкват доводи за допуснати процесуални нарушения, вкл. при оценката на доказателствената съвкупност, нито се навеждат възражения за неизпълнение на изискванията по чл. 339, ал. 2 от НПК. Липсата на съдържателни оплаквания във връзка със соченото нарушение на материалния закон препятстват възможността за по-различен касационен отговор. Напълно неоснователни са и възраженията, касаещи подсъдимата З. А.. Съвсем видно е от съдържанието на въззивната присъда, че СГС е приложил правилно разпоредбата на чл. 334, т. 2 от НК, като е отменил първоинстанционната присъда изцяло в осъдителната й част за тази подсъдима (вкл. относно възложените в нейна тежест разноски), оправдал я е по повдигнатото й обвинение и е отхвърлил предявения срещу нея граждански иск. Предвид горните съображения ВКС намира, че не са налице сочените касационни основания, поради което и обжалваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение