Решение № 594 от 28.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 645/2008 г.

ВКСI наказателно отделение28.01.2009 г.докладчик Елена Величкова

Диспозитив

Отменява присъда по внохд. № 1047/2008 г. на Окръжен съд гр. В. и връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Особено мнение на съдията Пламен Томов Не споделям указанието в диспозитива за ново разглеждане на делото от стадия на съдебното заседание в окръжния съд. Указанието противоречи на мотивите към решението, че "Отговорността на подсъдимия по този текст... може да бъде ангажирана само след процедурата по чл. 287, ал. 5 НПК", а "Това е следвало да направи още първоинстанционния Съд, който по недопустим начин е приел, че подсъдимият е извършил престъпление и го е оправдал" - т. е. нарушението е допуснато в районния съд и този съд трябва да го отстрани. Нарушенията по чл. 287, ал. 5 НПК са неотстраними пряко във въззивната инстанция и поради това окръжният съд ще бъде длъжен на свой ред да приложи чл. 335, ал. 2 НПК.

Мотиви

Решение № 594 от 28.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 645/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова В жалбата, допълнена по реда на чл. 351, ал. 3 НПК и поддържана в съдебно заседание от защитник, са направени оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановената присъда законосъобразна, а подадената жалба изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 3.10.2008 г. постановена по внохд. № 1047/2008 г. на Окръжен съд гр. В. е отменена оправдателна присъда по нохд. № 4805/2007 г. на Районен съд гр. В. и вместо това подсъдимия М е признат за виновен на 19.02.2007 г. в гр. В. да е причинил средна телесна повреда на Е. А., поради което и на основание чл. 129, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1т. 1 НК е осъден на пробация за срок от една година, като са определени задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК. По жалбата на подсъдимия Ш: Доводите за съществени процесуални нарушения са в едностранното и непълно тълкуване на доказателствата и от там на неправилност на изводите по фактите и най-вече на спорния според защитата момент на удара с бутилка по главата на подсъдимия. Оплакванията са неоснователни. Въззвния Съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел фактическа обстановка, такава каквато е приета и от първоинстанционния Съд, а именно че на инкриминираната дата подсъдимия и пострадалия пили заедно и в един момент се скарали, след което се сбили, като първи удар нанесъл пострадалия, двамата паднали на земята, при изправянето А. почувствал удар с нож в гърба, взел бутилка от масата и ударил с нея в главата подсъдимия, след което напуснал стаята и потърсил помощ. Увредите и по двамата са безспорно установени от не оспорените заключения на съдебно медицинските експертизи, правилно възприети и ползвани от Съда. Инстанционните Съдилища са изложили подробни съображения, кои обстоятелства от кръга на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. Основателно е оплакването за нарушение на закона. За да отмени оправдателната присъда и признае за виновен подсъдимия Ш, че умишлено е нанесъл телесна повреда на пострадалия въззивния съд е приел, че безспорно установеното противоправно нападение на пострадалия към подсъдимия било прекратено, което е в противоречие с приетото по горе по фактите, че след удара с нож пострадалия ударил подсъдимия по главата с бутилка и с твърдяното от пострадалия в смисъл - всичко стана за секунди, аз ударих подсъдимия пръв, сбихме се и паднахме на земята, изправихме се и продължихме да викаме, обърнах се и почувствах удара с нож, обърнах се и го ударих с бутилката. При така установените факти деянието следва да се квалифицира като такова извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана по чл. 132, ал. 2 НК, тъй като в случая защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението. В тази насока следва изцяло да бъдат споделени изводите на първоинстанционния Съд, които са съобразени и с т. 7 на П № 12/1973 г. на Пл. на ВС, поради което и не се преповтарят. Отговорността на подсъдимия по този текст обаче може да бъде ангажирана само след процедурата по чл. 287, ал. 5 НПК. За престъплението по чл. 132, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до една година. Подсъдимия Ш. е с чисто съдебно минало, от деянието не са настъпили имуществени вреди, поради което и на основание чл. 78 а НК е следвало да бъде освободен от наказателна отговорност с определяне на административно наказание, ако прокурора по посочения по горе процесуален ред е поискал това. Това е следвало да направи още първоинстанционния Съд, който по недопустим начин и приел, че подсъдимия е извършил престъпление и го е оправдал. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда в нарушение на закона, а подадената жалба основателна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение

Цитирани разпоредби

3