Решение № 2311 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7769/2016 г.

Решение № 2311 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7769/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Н. Г. К. - Босия против решение № 2516 от 14.04.2016 г. по адм. дело № 8697/2015 г. на Административен съд - С.- град. В нея се правят доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - полицейски орган при отдел "СПС" - СДВР, не е изразил становище пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение Административен съд - С.- град е отхвърлил жалбата на Н. Г. К. против заповед за задържане рег. № 225зз-2605/02.09.2015 г., издаден от полицейски орган при отдел "СПС" - СДВР. С оспорената заповед полицейският орган при отдел "СПС" - СДВР е разпоредил задържането за срок от 24 часа на Н. Г. К., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР поради наличие на данни за извършено престъпление по чл. 325 НК. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 02.09.2015 г. около 9,00 часа две лица, едно от които жалбоподателят Н. К. и свидетелят по делото В. М., са хвърляли домати по служебния вход на Народното събрание и по преминаващите служебни коли. Според данни от инсп. М., в качеството му дежурен група, около 8,25 часа Н. К. е бил предупреден устно да не извършва непристойни действия, но той започнал да хвърля домати по описания начин. Жалбоподателя е задържан, за което е издадена обжалваната заповед. Задържането е приключило и бил освободен на 02.09.2015 г. в 16,20 часа. Съдът е установил също, че жалбоподателят е подал уведомление СО15-4900-212/04.06.2015 г. по чл. 8 и чл. 11 от Закона за събранията, митингите и манифестациите до кмета на Столична община за това, че ще протестира от 08.06.2015 г. до края на това Народно събрание, по посочени в него начини - "хвърляне на развалени домати и яйца по депутатите - индивидуална проява". Приложено е съгласувателно писмо от Столична община за провеждане на протеста на определени дати, като датата 02.09.2015 г. не е измежду тях. От приложеното постановление за прекратяване на наказателно производство от 08.0.2015 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура е видно, че образуваното срещу Н. К. бързо производство за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, 2 НК на 02.09.2015 г. е прекратено поради липса на престъпление. Съдът, след като обсъдил данните по административната преписка, е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна и не са налице основания за отмяната й. С оглед фактическите обстоятелства по делото, съдът е извел извод, че към момента на задържането на жалбоподателя са били налице данни за извършена от него хулиганска проява по смисъла на закона. Приел е, че с действията си касаторът е нарушил обществения ред - предприети са на обществено място и срещу държавна институция, и скандализирал обществото. Поради това полицейските органи логично са възприели деянието като хулиганска проява, показваща признаци на престъпление по чл. 325 НК. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР предвижда правомощие на полицейските органи да задържат лицето за срок до 24 часа, когато има данни, че е извършило престъпление. Съдът е изтъкнал, че в тази хипотеза е достатъчно да съществуват такива данни, без да е необходимо полицейският орган да е сигурен, че лицето е извършило престъпление. Посочил е, че за законосъобразността на акта е ирелевантно обстоятелството, че образуваното бързо наказателно производство по чл. 356 НК за същото деяние е прекратено поради липса на престъпление. При тези фактически и правни съображения, съдът е постановил обжалвания резултат. Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните и доказателствения материал по делото, намира, че обжалваното решение е неправилно, по следните съображения: Съдът вярно е установил фактическите обстоятелства по делото, но неправилно ги е интерпретирал и извел погрешни правни изводи. Поведението на жалбоподателя на обсъжданата дата не е съдържало признаци на престъпление по чл. 325 НК. Фактическият състав на престъпното деяние изисква лицето да демонстрира с поведението си неуважение към обществените порядки, несъобразяване с правата на гражданите, действията да изразяват оскърбително отношение, участие в скарване, сбиване или друга непристойна проява и пр. В случая е налице граждански протест, начин на изразяване на гражданска позиция от жалбоподателя. Без значение за преценката дали поведението му индицира данни за престъпление "хулиганство" е обстоятелството, че протестът не е разрешен по надлежен ред от компетентните органи, както и субективната оценка на присъстващи граждани и представители на различни институции, медии и пр. доколко е подходящ избрания начин на протест. Действията на касатора от субективна и обективна страна не покриват престъпния състав на хулиганство по см. на чл. 325 НК, както е приела прокуратурата по досъдебното производство. Тази преценка - за отсъствие на данни за престъпление, е била възможна и към момента на осъществяване на проявата, за която жалбоподателят е задържан. На следващо място, прилагането на принудителна административна мярка по реда и на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е с определена цел - да се попречи на лицето да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателното преследване, да бъдат проведени необходими и неотложни процесуални действия при обективни данни за осъществено престъпно деяние. В обсъждания казус, обстоятелства от вида на изброените не са установени по административната преписка. Напротив, жалбоподателят ясно е заявил намерението си да протестира всеки ден, посочил е причините за протеста си, мястото и начина, по който ще го осъществи. Ноторно е, че е добре известен в обществото и едва ли е имало съмнение, че ще се укрие от правоохранителните и правораздавателни органи. От данните по административната преписка не може да се направи извод, че задържането на жалбоподателя е било с цел обезпечаване на процесуално-следствени действия по образуваното бързо наказателно производство. В Закона за събранията, митингите и манифестациите са уредени правомощията на компетентните органи при провеждане на нерегламентирана протестна проява и отговорността на лицата, която компетентните органи разполагат с правомощието да ангажират при наличие на законовите основания за това. Но обстоятелството - липса на съгласуване на протеста от общинските власти за посочената дата, не може само по себе си да обоснове наличие на данни за хулиганство по чл. 325 НК. Няма данни и не се твърди от страните жалбоподателят да е санкциониран по административно наказателен ред и/или да е проведено производство по Указа за борба с дребното хулиганство. Поради това следва да се отхвърлят доводите на ответника по касация в тази връзка - за нарушаване на обществения ред чрез провеждане на протест, който не е съгласуван по Закона за събранията, митингите и манифестациите като достатъчно основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Неотносими са възраженията на ответника по касация, чрез процесуалния представител, за неподчинение на касатора на устно полицейско разпореждане. Такива фактически и правни обстоятелства не се съдържат в административния акт и след като не са посочени като основание за издаване на същия, не следва да се обсъждат при оценка на законосъобразността на задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Предвид изложеното, съдът неправилно е приел, че са били налице предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за издаване на оспорената заповед за задържане на касатора Н. Г. К. - Б. на 02.09.2015 г. Обжалваната заповед е материално незаконосъобразна, поради което неправилно съдът е приел, че липсват основания за отмяната й по чл. 146, т. 1 - 5 АПК. Обжалваното решение на Административен съд - С.- град следва да се отмени и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК вместо него се постанови друго, с което да се отмени оспорената заповед. С оглед този изход на спора, ответникът в касационното производство следва да заплати на касационния жалбоподател направените разноски по делото, съобразно представените адвокатски пълномощни, договори за правна защита и съдействие и списък на разноските пред двете инстанции общо в размер на 1165 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение