Решение № 16589 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1966/2018 г.

Решение № 16589 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1966/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби против решение № 445/24.11.2017 г. по адм. д. № 706/2016 г. на Административен съд - Враца. В касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София се оспорва решението в осъдителната му част. Твърди се, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Излага възражения, че по делото не са доказани неимуществените вреди, претендирани от ищеца. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба на А. Велков се обжалва решението в отхвърлителната му част. Възразява се, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства и неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението. Моли да се отмени решението в обжалваната му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на ГД "Изпълнение на наказанията" е основателна, а касационната жалба на Велков е неоснователна. Претендираното от Велков обезщетение е за неимуществени вреди от престоя му в Затвора – Враца като осъден на наказание "лишаване от свобода" поради липсата на минимални битови и хигиенни условия. Действително настаняването в затворническо заведение е свързано с определени ограничения, неудобства и негативни преживявания, но съдът не е изложил мотиви за довода си, че е налице превишаване на неизбежното ниво на страдание. Не е налице противоречие с чл. 3 КЗПЧ, доколкото не се доказва от материалите по делото, че тези ограничения и неудобства надхвърлят прекомерно обичайните, свързани с изпълнение на наказанието "лишаване от свобода", така че да бъдат класифицирани като нечовешко и унизително отношение. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Административен съд - Враца е сезиран с искова молба, подадена от А. Велков против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" София за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 20000 лв., изразяващи се в нарушаване на човешкото му достойнство и права, в резултат на пренаселеност и лоши хигиенно-битови условия в местата за лишаване от свобода в гр. София, гр. Бобов дол и гр. Враца, за времето от 24.07.2003 г. до предявяване на иска, заедно със законната лихва, считано от посочената по-горе дата до окончателното изплащане на сумата. Съдът е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията" София да заплати на А. Велков сумата от 500 лв. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за периода 4.01.2010 г. – 20.12.2016 г. при настаняването му в Затвора Враца, както и законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска 20.12.2016 г. до окончателното й изплащане. В останалата част е отхвърлил иска. Съдът е посочил в мотивите си, че за периода, в който ищецът твърди, че е търпял вреди вследствие на бездействие от страна на администрацията на Затвора София и Затвора Бобов дол, не са събрани доказателства, които да установят в пълен размер причиняването на вреди. Посочил е, че в помещението в Затвора Враца, в което е бил настанен ищецът, са били настанени няколко затворници и ако се вземат предвид статистическите данни, отразени в приетите доклади на НПМ и КПИ, осигурената жилищна площ на всеки един от тях е била около 3. 5 кв. м, т. е. малко по-малко от нормативно предвидената площ от 4 кв. м Ищецът е имал постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, пряк достъп до светлина, осигурена топла вода два пъти седмично. Съдът прави извод, че страданията и трудностите, които е търпял ищецът по време на пребиваването му в Затвора Враца, надвишават неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането и излизат извън прага на строгост по чл. 3 от Конвенцията. Поради това претенцията му за този период е уважена за период от 4.01.2010 г. до датата на предявяване на иска 20.12.2016 г. в размер на 500 лв. на основание минимално отклонение от задължението за предоставяне на предвидената жилищна площ. В останалата част до пълния й размер претенцията е отхвърлена, включително за периодите, в които ищецът е пребивавал в Затворите София и Бобов дол. Обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора Враца от 4.01.2010 г. В предоставената от Затвора Враца справка е видно, че ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 30 години, с начало 24.07.2003 г, в условията на общ режим от 26.03.2014 г. Същият е настанен в спално помещение, в което са настанени петима лишени от свобода, с постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в спалното помещение. Осигурява се топла вода по един час два пъти седмично, спрямо него и останалите лишени от свобода е изпълнено условието да разполагат с 4 кв. м жилищна площ. От писмо вх. № 1115/5.05.2017 г. на Началника на Затвора Бобов дол се установява, че той е бил настанен там за времето от 3.04.2006 г. до 4.01.2010 г. Според информацията в това писмо, затворниците са имали непрекъснат достъп до чиста вода за миене и питейни нужди, самостоятелен санитарен възел, отделен от спалното помещение. Има пряк достъп до дневна светлина, има приток на чист въздух. Помещенията отговарят на основните минимални стандарти на КПИ за лична жилищна площ в килии за многочислено настаняване. От разпита на допуснатите свидетели Диманов и Ангелов се установява, че същите са били в една килия с ищеца, която се състои от няколко преходни помещения, всички свързани с една баня и тоалетна, достъп до вода и санитарен възел има постоянно и те са към килията, топла вода има по три пъти седмично по един час, а преди това е било по два пъти седмично. По делото са приети като доказателства доклади от НПМ и КПИ, които отразяват посещение в Затвора Враца през 2012 г., когато са установени препълнени килии и много по-малко осигурена площ на едно лице от 4 кв. м, но материалните условия били по-добри, отколкото на другите посетени затвори, всички килии имали добър достъп до естествена светлина и вентилация, осигуряван им е ежедневен престой на открито в рамките на един час. Изискванията за осигуряване на минимална жилищна площ (4 кв. м), санитарен възел и постоянно течаща вода в килиите (спалните помещения) са регламентирани в чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС. Администрацията на затворите е била длъжна да осигури на осъденото лице такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на неговото физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото му достойнство. В този смисъл, през исковия период, администрацията е била обвързана от забраната за мъчение или нечовешко отнасяне, установена чл. 29, ал. 1 от Конституцията, както и със забраната за изтезания в чл. 3 от КЗПЧОС. Спорният въпрос по делото е дали конкретните битови, хигиенни и др. условия, при които А. Велков е бил поставен за времето на пребиваването му в затворите София, Бобов дол и Враца, сочат на накърняване на признатите му по закон права и представляват нарушаване на забраната по чл. 3 от КЗПЧОС, чл. 29, ал. 1 от КРБ и чл. 3 ЗИНЗС. На правото на лишените от свобода на хуманно отношение, съответства насрещното административно задължение при изпълнение на наказанията, така и при прилагане на мерките за неотклонение "задържане под стража", да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве, зачитане на правата и достойнството на задържаните лица (чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС). Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл. 3 от ЕКПЧ основно право. Според ЕСПЧ "безчовечно или унижаващо отношение" предполага страдание или унижение, отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на Решение на ЕСПЧ от 2.02.2006 г. по делото Йовчев срещу България "мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени". Представените по делото доказателства-справки от затворите и свидетелски показания, установяват, че условията, при които Велков е изтърпявал наказанието си "лишаване от свобода" са били много добри, съответни на изискванията за минимална жилищна площ, достъп до санитарен възел и вода, чист въздух и разходни на открито. Поради това необосновано се явява решението на съда, който приема, че жилищната площ от 3. 5 м на затворник е недостатъчна и под изискуемия от закона размер и е уважил иска частично. Първо, данните от Затвора Враца, където Велков изтърпява наказанието си от 2010 г., сочат на осигурена жилищна площ от 4 кв. м. Справката от Затвора Бобов дол също води до извод за осигурени нормални условия на живот на изтърпяващите наказание. Дори и да се даде вяра на показанията на двамата свидетели, които са били заедно с ищеца в Затвора Враца, жилищната площ от 3. 5 кв. м е почти колкото изискуемата от закона жилищна площ и отклонението само в този размер не може да обоснове извод за изпълнение на наказанието при условия и интензивност, които надминават неизбежното ниво на страдание на осъдените лица в затвора. С оглед на това жалбата на ГД "ИН" е основателна и следва да бъде уважена. Обжалваното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част и предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен и за сумата от 500 лв., ведно със законната лихва. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на делото, в полза на ответника не се дължи юрисконсултско възнаграждение, каквото не е предвидено да се присъжда в приложимата разпоредба на чл. 10 от специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,