Решение № 13927 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9214/2010 г.

Решение № 13927 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9214/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от София Димитрова Нанова и Димитър Венциславов Стоев, двамата от гр. София, чрез пълномощника им - адв. Цветелина Сачанска, против Решение от 20.04.2010 г. постановено по адм. дело № 778/2004 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "а" състав, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците: Цона Лилова Милева и Христина Методиева Керелска, не се явяват и не изразяват становища по касационната жалба. Ответникът - Председателят на Столичен Общински съвет, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение, тричленен състав на Софийски градски съд, административно отделение е отхвърлил жалбата на касационните жалбоподатели против Решение № 50 по Протокол № 24/30.03.2001 г. на Столичен Общински съвет /СОбС/, с което е одобрен проект на кадастрален, улично-регулационен, застроителен и регулационен план на м."Манастирски ливади - изток", в частта му касаеща имот пл. № 426, кв. 28 и кв. 41а по плана на гр. София, като неоснователна. Съдът е приел, че оспорените части на одобрения план а именно: имотните граници на имот пл. № 426 и новопроектираната улица между кв. 28 и кв. 41а, от о. т. 211 до о. т. 106 и трасе за "корекция на река", засягащи същия този имот, не са предмет на плана, одобрен от СОбС, а са предмет на други предходни планове, одобрени със Заповед от 9.05.1995 г. на ТОА "Триадица", гр. София /по отношение допълването на кадастралния план с имот пл. № 426/ и със Заповед от 11.07.1997 г. на Гл. архитект на гр. София за одобряване на ЧЗРП на кв. 28 и кв. 29, м. "Манастирски ливади - изток", спрямо които не дължи произнасяне. Решението е правилно по отношение на оспорения кадастрален план, в частта му касаещ имот пл. № 426, собственост на касационните жалбоподатели. По делото е безспорно установено, че с този кадастрален план имот пл. № 426 е заснет с граници и площ по влезлия в сила предходен кадастрален план, одобрен със Заповед № РД-09-2-140/9.05.1995 г. на ТОА "Триадица", гр. София, поради което изводите на съда за липса на промяна в кадастъра на този имот, са правилни и законосъобразни. В останалата му част, по отношение изводите на съда за одобрения улично-регулационен план между кв. 28 и 41а, от о. т. 211 до о. т. 106 и трасето за "корекция на река", решението се явява неправилно. В тази част решението е необосновано и в нарушение на материалния закон. По делото са налице доказателства за предвижданията по влезлия в сила ЧЗРП на кв. 28 и кв. 29, м. "Манастирски ливади - изток", гр. София, одобрен с влязлата в сила Заповед № РД-09-50-398/11.07.1997 г. на гл. архитект на СО, както и за предвижданията по одобрения улично-регулационен план, с оспореното решение на СОбС от 30.03.2001 г., в границите от о. к. 211 до о. к. 106, вкл. новопроектираното трасе на коритото на реката, на юг от визираната улица, засягащи имот пл. № 426. Сравнявайки приложените копия: текстова и графична част на тези заповеди, както и от неоспореното допълнително заключение на вещото лице - инж. Васил Георгиев, се установява, че с оспореното решение на СОбС, се променя трасето на коритото на реката, обозначено на скицата "за корекция на река", спрямо това по ЧЗРП от 1997 г., като същото се разширява в посока южно от новопроектираната улица с о. т. 211-о. т. 106, отнемайки част от имот пл. № 426, попадаща в кв. 41а, в размер на 215 кв. м. Освен тях, от имот пл. № 426, кв. 41а, се взимат още 40 кв. м от изток, за улица, или общо отнетата площ от имота, попадаща в кв. 41а, възлиза на 255 кв. м, представляваща 33 % от цялата му площ /в размер на 645 кв. м/, оставаща неурегулирана, на юг от новопроектираната улица. Тази част несъмнено представлява отделен имот, тъй като с ЧЗРП от 1997 г. северната част от имот пл. № 426, кв. 28 е урегулирана, в съсобственост с имот пл. № 194, в един общ УПИ ХIII. При тези данни, съдът е следвало да приеме, че оспорената част от улично-регулационния план, ведно с трасето "за корекция на река", попадаща в кв. 41а на м. "Манастирски ливади - изток", е предмет на оспорения план и че с нея се засяга съществено имота на касаторите, попадащ в този кв. 41а, тъй като им се отнема значителна площ. Това отнемане е незаконосъобразно и в противоречие с чл. 21а, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), в сила към датата на издаване на заповедта. Разпоредбата предвижда възможност за отнемане от собствениците в полза на общината процентна част от неурегулираните им имоти, но не повече от 25 %, със ЗРП за изграждане на улици, площади, обекти и съоръжения на техническата инфраструктура. Това отнемане е при условията на ал. 2 от същата разпоредба, срещу предоставяне от общината на равностоен парцел. В случая отнетата обща площ от имота на касаторите, надвишава допустимите 25 %, което прави оспореното решение, в тази му част, незаконосъобразно. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспореното решение на СОбС от 30.03.2001 г. бъде отменено в тази част, като незаконосъобразно и преписката върната обратно на административния орган, за преработка, при спазване на изискванията на чл. 21а от ЗТСУ (отм.), респ. на чл. 16, ал. 1 от сега действащия ЗУТ, спрямо имота на касаторите, находящ се в кв. 41а м. "Манастирски ливади - изток", гр. София. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,