Решение № 12752 от 14.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8187/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Пролет ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. Антон Стоянов 6, подадена чрез пълномощника адв. Пенчев, срещу решение 208 от 25.06.2021 г., постановено по административно дело 91/2021 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу решение 3/12.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалбата на Пролет ЕООД срещу разпореждане 51042438/26.07.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Добрич. В касационната жалба са изложени твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалноправните разпоредби и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се обяви нищожността на разпореждането по чл. 60, ал. 1 от КСО на длъжностното лице при ТП на НОИ - Добрич. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Добрич, не изразява становище по касационната жалба, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Както в хода на административното производство, така и по първоинстанционното дело е било безспорно установено от фактическа страна, че на 22.07.2019 г., на основание чл. 57, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Добрич е подадена декларация с вх. 5101-24-35/22.07.2019 г. от осигурителя Пролет ЕООД, за злополука, станала на 16.07.2019 г., на паркинг на магазин за хранителни стоки на фирма Милекс и Ко ООД в КК Св. Св. Константин и Елена с Ц. Кирилов - шофьор на лекотоварен автомобил в Пролет ЕООД. Към декларацията са представени протокол 5 от 18.07.2019 г. за разследване на злополуката от осигурителя, обяснения от Ц. Кирилов, Р. Дончев и М. Тодоров, 2 бр. епикризи и болничен лист. Със заповед 1015-24-163/02.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич е разпоредено В. Колев - ст. инспектор по осигуряването с функции трудови злополуки в сектор КР на ДОО към отдел КПК при ТП на НОИ - Добрич да осъществява задълженията на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КТ. С разпореждане 51042438 от 26.07.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Добрич декларираната злополука с вх. 5102435 от 22.07.2019 г. от осигурителя Пролет ЕООД, станала с Ц. Кирилов на 16.07.2019 г., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Срещу това разпореждане е подадена жалба с вх. 1012-24-75/10.03.2020 г. от Пролет ЕООД до директора на ТП на НОИ - Добрич с оплаквания за нищожност или алтернативно унищожаемост на обжалвания акт. С решение 13/07.04.2020 г. подадената жалба е оставена без разглеждане от директора на ТП на НОИ - Добрич, поради нейното просрочие. Решението е обжалвано пред Административен съд - Добрич, който с определение 146/30.06.2020 г., постановено по административно дело 234/2020 г., е отменил решението в частта му, с която органът е отрекъл допустимостта на жалбата за обявяване на нищожност на административния акт и преписката е върната на административния орган. В изпълнение на определението на АС - Добрич, директорът на ТП на НОИ - Добрич е отхвърлил жалбата на Пролет ЕООД гр. Добрич срещу разпореждане 51042438 от 26.07.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Добрич, в частта, с която се твърди нищожност на разпореждането. За да остави без уважение сезиралата го жалба срещу решението на ръководителя на ТП на НОИ - Добрич съдът не е установил наличие на основания за неговата отмяна. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Необходимо е да се посочи, че предмет на съдебния контрол по чл. 118 от КСО е решението на горестоящия административен орган, издадено по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО. Разпорежданията не подлежат на пряк съдебен контрол. Изчерпването на административния ред за обжалване по чл. 117 от КСО е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване по чл. 118 от КСО. При постановяване на решението по административен ред се извършва проверка на разпореждането по чл. 117, ал. 1 от КСО, което представлява първоначален индивидуален административен акт, и при неговото потвърждаване решението по чл. 117, ал. 3 от КСО инкорпорира в себе си и съответното разпореждане. Предмет на съдебен контрол е решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ, но той обхваща и проверка на разпореждането. В случая правото на жалба срещу разпореждане 51042438/26.07.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО е преклудирано. Когато жалбата, с която се иска обявяване на нищожност, е била подадена след изтичане на законоустановения срок, съдът, респ. горестоящият административен орган, може да обсъжда единствено въпроса дали атакуваният пред него акт е валиден, т.е. дали е нищожен. В този случай поради погасяване на субективното право на жалба относно законосъобразността на административния акт, т.е. относно обжалването на акта като унищожаем, съдът (както и горестоящият административен орган) не би могъл да обсъжда други въпроси извън твърдяната с жалбата нищожност. Оспореното пред настоящата касационна инстанция решение на Административен съд - Добрич е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице основания за отмяна на обжалвания административен акт. Всички изложени в касационната жалба твърдения и доводи, възпроизвеждащи тези обективирани в първоначалната жалба, са свързани с претендираната от касатора нищожност на разпореждането за обявяване на злополуката за трудова. Липсват аргументи досежно незаконосъобразността (или нищожността) на потвърдителното решение на директора на ТП на НОИ Добрич, извън относимите към нищожността на проверяваното разпореждане. Въпреки това при допуснато смешение между двата акта в жалбата пред АС - Добрич присъстват и неаргументирани твърдения за нищожността и незаконосъобразността на решението на директора на ТП на НОИ - Добрич, поради което следва да се посочи, че решение 3/12.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич е постановено в границите на компетентност на издателя, очертани с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. г от Кодекса за социално осигуряване, при спазване изискванията за форма, предвидени в чл. 117, ал. 3 от същия кодекс и съдържа фактическите и правни основания за издаване на акта. Оспореният пред първата инстанция акт е постановен в съответствие с административнопроизводствените правила и с материалния закон. Законосъобразно е преценено, че разпореждане 51042438/26.07.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Добрич, с което настъпилата на 16.07.2019 г. с Ц. Кирилов злополука, е призната за трудова, не е нищожно. Подробни мотиви в подкрепа на този извод са изложени от първостепенния съд. В действащото законодателство липсва легална дефиниция за нищожен административен акт. Възприето е разбирането, че за да се обяви административният акт за нищожен, е необходимо той да бъде засегнат от особено тежък, съществен, радикален порок, който да бъде пречка актът да породи целеното от издателя му правно действие, т.е. целените правни последици. Административен съд Добрич е проверил и е обсъдил подробно различните хипотези на нищожност на административния акт, като аргументирано е приел, че в процесния случай такива липсват. Нищожни са административните актове, издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, водещи практически до липса на волеизявление, както и издадените при пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма или на законова опора. Правилен е изводът на първата инстанция, че разпореждането е издадено от компетентен орган, съобразно чл. 60, ал. 1 от КСО, като по делото е приложена заповед 1015-24-163/02.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с която е разпоредено В. Колев - ст. инспектор по осигуряването с функции трудови злополуки в сектор "КР на ДОО" към отдел "КПК" при ТП на НОИ - Добрич да осъществява задълженията на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, на което е възложено издаването на разпореждания за приемане или неприемане на злополуката за трудова. Изводите на съдебния състав за отсъствия на пороци във формата на акта, които да обосноват извод за неговата нищожност, също се споделят от настоящата инстанция. Нарушенията във формата могат да обосноват нищожност на административния акт, само когато са довели до липса на форма, а следователно и на волеизявление. В случая нарушения във формата на разпореждането, водещи до неговата нищожност, не са допуснати. Разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО е писмено, подписано е от издателя и съдържа ясно изразена разпоредителна част. Липсата на мотиви или тяхната непълнота, която може да бъде приравнена на липсата им, също не водят до нищожност на акта. В съответствие с приетото в Постановление 4/1976 г. на Пленума на Върховния съд и Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд, те се съдържат в други документи по административната преписка, а също така в решението, с което разпореждането е потвърдено. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Такава хипотеза в процесния случай липсва. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. В касационната жалба, в подадената пред АС - Добрич жалба и в хода на първоинстанционното производство са наведени твърдения за неизпълнение на процедурните правила, уредени в разпоредбите на Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /Наредбата/. Независимо, че същите не биха могли до доведат до нищожност на акта, с оглед постигането на пълнота на изложението и предвид съдържащите се в оспореното съдебно решение мотиви следва да се посочи, че наличие на такива съществени процесуални нарушения не се констатира. На първо място, в съдебното производство са оборени твърденията на жалбоподателя, че декларацията за трудовата злополука е подадена от лице без представителна власт. От приетото и приложено по делото заключение на вещото лице по назначената и неоспорена от страните графическа експертиза, подписът на страница втора от декларацията е положен от П. Янкова управител на дружеството. От друга страна, съгласно чл. 58, ал. 1 от КСО, териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая, разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност, а в ал. 2 е посочено, че може по своя преценка да разследва и други злополуки освен посочените в ал. 1. Правилна е преценката на съда, че административният орган е задължен да започне и проведе разследване на злополуката само в изброените в чл. 58, ал. 1 от КСО, респ. чл. 7, ал. 2 от Наредбата, три хипотези, каквито в случая липсват. От приложените доказателства се установява, че в съответствие с чл. 2, ал. 1 от Наредбата пострадалото лице е уведомило ръководителя на дружеството осигурител, който със заповед 9/17.07.2019 г. на основание чл. 2, ал. 2 от Наредбата е наредил извършването на разследване на процесната злополука от комисия, определена от работодателя, резултатите от което са отразени в протокол 5 от 18.07.2019 г. Разпореждане 51042438/26.07.2019 г. е издадено във връзка с декларирана от дружеството осигурител злополука с вх. 5102435/22.07.2019 г., което изключва хипотезата на чл. 3, ал. 3 от Наредбата и чл. 57, ал. 2 от КСО, за наличието на която са изложени твърдения от касатора. Само при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането се издава въз основа на решението на органите, които осъществяват експертиза на работоспособността - чл. 60, ал. 2 от КСО. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за медицинската експертиза, нетравматично увреждане е болест в резултат на различни причини извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и други). В процесния случай безспорно увреждането на Кирилов изразяващо се в [увреждане] има травматичен характер. При разрешаване въпроса за причинната връзка при настъпило травматично увреждане, административните органи по чл. 60, ал. 1 КСО не са длъжни да съобразят своя акт със заключението на компетентния орган по медицинската експертиза, както това става в случай на нетравматично увреждане, т.е. заключението няма преюдициално значение за тяхното произнасяне и за преценката на основанията по чл. 55, ал. 1 КСО. В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в решение 13237 от 08.10.2019 г. по адм. д. 5/2019 г., VІ отд., решение 14437 от 29.10.2019 г. по адм. д. 10069/2019 г., VІ отд., и др. Нищожността поради нарушение на материалноправни разпоредби ще бъде налице при наличие на пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотезата на приложимата правна норма или когато актът е изцяло лишен от законно основание, когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или подзаконов нормативен акт, от нито един орган. В процесния случай разпореждането е издадено при формирано ясно волеизявление в съответствие с предоставените на органа правомощия въз основа на действащи правни норми и със съдържание, предвидено в приложимите законови правила. Административният акт не страда от такова радикално материалноправно нарушение, което да обуславя неговата нищожност. Актът не е отправен до несъществуващ адресат, няма невъзможен предмет, издаден е на предвидено в закона правно основание и при отсъствие на непреодолимо противоречие с правната норма, не е издаден на основание друг акт, който е обявен за нищожен по надлежния ред, не попада и в посочената от АС - Добрич хипотеза на превратно упражняване на власт. Като е достигнал до решаващ извод в този смисъл и е отхвърлил жалбата на Пролет ЕООД гр. Добрич против решението на директора на ТП на НОИ Добрич, с което е отхвърлена жалбата за нищожност на разпореждане 51042438/26.07.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, Административен съд - Добрич е постановил правилно решение. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,