Решение № 5962 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 286/2012 г.

Решение № 5962 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 286/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 2399/21.10.2011 г., постановено по адм. д. № 941/2011 г. Административен съд гр. Варна е отхвърлил жалбата на Данаил Савов Софрониев против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МД-АУ-024/12.01.2011 г. на органа по приходите при Община гр. Варна, потвърден с решение № МД-РШ-021/21.02.2011 г. на директора на дирекция "Местни данъци" - Община гр. Варна, с който на лицето са установени задължения ТБО за периода м. 01.2006 г. - м. 12.2010 г. в размер на 509,68 лв. и съответните лихви. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Данаил Савов Софрониев с оплакване за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и процесуално-правните разпоредби, при неправилно възприета фактическа обстановка по делото и необосновани изводи. Твърди наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и моли съдебното решение да бъде отменено с произтичащите правни последици. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима, по същество за неоснователна, а решението на съда за правилно и обосновано. Върховният административен съд, шесто отделение, прецени събраните по делото доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, а по същество счита следното: Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Въпреки това обаче касационната жалба е основателна, защото атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, понеже страда от порок, обуславящ наличието на отменителното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК. Спорът по делото се концентрира върху наличието или липсата на плащане на процесните задължения за такса битови отпадъци, на основание чл. 64 от ЗМДТ, за периода м. 01.2006 г. - м. 12.2010 г. в размер на 509,68 лв., от които 412,14 лв. главница и 97,54 лв. лихви, преди издаването на акта за установяване на задължение по декларация. По делото безспорно е установено, че жалбоподателят е собственик на 1/2 ид. ч. от земя, жилище и гараж, находящи се в гр. Варна, м. "Орехчето" № 28, декларирани с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 03060008159/22.06.2009 г., както и на 1/2 ид. ч. от земя и офис, находящи се в гр. Варна, бул. Вл. Варненчик" № 55-53, декларирани с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 14018870/09.08.2010 г. Съгласно Заповед № 2689/28.10.2005 г. на кмета на община гр. Варна, имотите попадат в райони, в които през процесните периоди общината е организирала услуги по събиране и извозване на битови отпадъци, обезвреждане на битови отпадъци в депо и почистване на територии за обществено ползване. В процесния АУЗД, за всяка от процесните години по отделно е изчислена дължимата от Софрониев такса битови отпадъци, като са съобразени приетите от Общински съвет гр. Варна проценти, изчислени пропорционално върху данъчната оценка на имотите. По оспорения пред първата съдебна инстанция административен акт, дължимите задълженията са в размер на 509,68 лв., от които 412,14 лв. главница и 97,54 лв. лихви. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Данаил Савов Софрониев против Акт за установяване на задължение Акт за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-024/12.01.2011 г. на органа по приходите при Община гр. Варна, потвърден с решение № МД-РШ-021/21.02.2011 г. на директора на дирекция "Местни данъци" - Община гр. Варна, с който на лицето са установени задължения ТБО за периода м. 01.2006 г. - м. 12.2010 г. в размер на 509,68 лв. и съответните лихви. Съдът е мотивирал съображенията си със справка от приетия по делото Доклад на началник отдел "Касови и безкасови приходи", гл. експерт от отдел "Информационни системи и база данни" и гл. специалист "Отчитане на имуществени данъци", че липсват извършени от Даниел Софрониев плащания по безкасов път или в брой. Лицето е изложило твърдения за осъществено от него плащане на дължимите такси, за което е представил бележки, издадени от служител на дирекция "Местни данъци" при Община Варна. Съдът не е приел за доказано от длъжника извършване на заплащането на дължимите такси в брой на касата на общината. Изложил е доводи, че представените документи не са издадени от длъжностно лице в кръга на службата, по съответната форма и ред. Установено е, че те носят печат № 0132, който се води на служителя на общината Веселин Колев, заемал длъжността старши инспектор "Ревизии, проверки и контрол" в отдел "Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол" в дирекция "Местни данъци", но същият не е имал правомощия по длъжностна характеристика да приема плащания за данъци и такси. Така постановеното решение е неправилно. След като е приел, че бележките за платена такса ТБО, подпечатани с печат № 0132 - Веселин Колев, удостоверяващи платени таксите от задълженото лице Данаил Савов Софрониев нямат изискуемите реквизити, мотивирайки се с липсата на правомощието в длъжностната характеристика да приеме плащането, Варненският административен съд е постановил своето решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Същественото обстоятелство, което следва да бъде изяснено по делото, е дали Данаил Савов Софрониев (лично или чрез пълномощник) е заплатил дължимите от него такси в брой на служител от дирекция "Местни данъци" и то в сградата на общината. Това обстоятелство обуславя важни правни изводи по съществото на спора и е детерминирано от предмета на висящото наказателно производство, образувано и провеждано по този и други (значителен брой) идентични случаи. В производството пред съда е било налице условието по чл. 229, ал. 1, т. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК. При разглеждането на делото са разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на административноправния спор. Налице са императивно установените основания, заложени от законодателя като предпоставка за спиране на съдебното производство. Като не е спрял производството по делото при тези данни, Варненският административен съд е допуснал съществено нарушение на посоченото съдопроизводствено правило - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което постановеното от него решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд. Възлагането на разноските за всички съдебни инстанции следва да бъде направено при новото разглеждане на делото с оглед на постановения от съда краен резултат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,