Решение № 9744 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1488/2010 г.

Решение № 9744 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1488/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Цветана Сурлекова Производството е чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Анатоли Лазаров Лалков от гр. Видин срещу решение № 15426 от 15.12.2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. д. № 12101/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К - 6005/15.07.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е прекратено служебното му правоотношение, като главен инспектор, началник на "Научно-техническа лаборатория" към отдел "Противодействие на престъпността" при Областна дирекция на МВР - Видин, категория "В", поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е налице колизия на нормите на чл. 69 от КСО и чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, и дискриминация, изразяваща се в предоставеното изцяло на административния орган правомощие за прекратяване на служебното правоотношение, предвидено в разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната заповед. Ответникът - Министърът на вътрешните работи - чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Производството пред Върховния административен съд, трето отделение е образувано по оспорване на Заповед № К - 6005/15.07.2009 г. на министъра на вътрешните работи. С оспорения административен акт е прекратено служебното правоотношение на Анатоли Лазаров Лалков - като държавен служител от МВР на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспорения административен акт е законосъобразен. Установил е, че заповедта е издадена в съответствие с приложимата материално-правна норма - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В мотивите си е посочил, в същата законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи служители, които имат изискуемия по чл. 69 от КСО трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е хипотезата на т. 2 на ал. 1 на чл. 245 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР или във ведомствата по чл. 69 КСО. В случая по делото е безспорно установено, че жалбоподателят е придобил право на пенсия при условията чл. 69 от КСО, и след като има изискуемия по чл. 69 КСО стаж, - 2/3 от 25 години общ осигурителен стаж, са налице предвидените в чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР условия за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание, независимо от професионалните качества на служителя и годността му да продължи ефективно да изпълнява служебните си задължения, което е преценка по целесъобразност, изключително в правомощията на административния орган и не подлежи на съдебен контрол. По тези доводи, съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие с приложимата материално-правна норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО държавните служители в МВР, придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители в МВР. Изискването според чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е единствено наличието на условията по чл. 69, ал. 2 от КСО и издаването на заповед от органа по назначаването, със съдържание, предписано в нормата на чл. 269 от ППЗМВР. В разглеждания случай, видно от приложената справка за осигурителен стаж от 12.03.2009 г. към същата дата жалбоподателят е имал общ осигурителен стаж 36 години, от които 25 години и 4 месеца действително прослужени във ведомствата по чл. 69 от КСО. Предвид това директорът на Областна дирекция на МВР е изготвил предложение рег. № 12365 от 22.06.2009 г. до министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаване в съответствие със закона. Не е налице твърдяното от касатора неправилно приложение на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Със същата е овластен органа по назначаване едностранно да прекрати служебното правоотношение само при наличието на осигурителен стаж, какъвто е конкретния случай. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от органа по чл. 246 от ЗМВР - министър на вътрешните работи и има съдържанието, предписано от чл. 269 от ППЗМВР. Обстоятелството, че посочения в справката и възприет от органа по назначаването осигурителен стаж, не е оспорен от жалбоподателя, налага извод за наличие на предпоставките по чл. 69, ал. 2 от КСО, което дава основание за приложение на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение. По така изложените съображения, настоящият петчленен състав на ВАС, първа колегия, намира касационната жалба за неоснователна. Решението на съда, като правилно и постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в настоящия петчленен състав