Решение № 13675 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7027/2010 г.

Решение № 13675 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7027/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по жалба на професор Стефан Ангелов Симеонов от гр. София, подадена срещу заповед № К-9843/25.11.2009 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител в МВР. В жалбата се поддържа, че оспорената заповед е неправилна и следва да се отмени по изложени подробни съображения за съществено нарушение на процесуални правила, противоречие с приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Процесуалният представител на ответника по жалбата поддържа становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение, като прецени допустимостта на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, която е адресат на заповедта и в срока по чл. 147, ал. 1 АПК, поради което е допустима. На основание предмета на съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваната заповед на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР и чл. 228, ал. 1, т. 4 ППЗМВР за допуснато нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че не е декларирал реално получените през 2008 г. средства от преподавателска дейност в противоречие с разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, което нарушение е установено от извършена проверка /справка с рег № 5539/23.10.2009 г. по описа на дирекция "Инспекторат" - МВР/ на Стефан Ан. Симеонов, професор в катедра "Публично-правни и гражданско-правни науки" на факултет "Полиция" към Академия на МВР, държавен служител, категория В, е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от 3 години", считано от датата на връчване на заповедта. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед на основанията за отмяна, поддържани от оспорващия и въз основа на представените от страните доказателства и приложимия закон, настоящата инстанция приема, че заповедта е законосъобразна на основание изискванията на чл. 146 АПК. От представената като доказателство справка с рег. № 5539/23.10.2009 г. се установява, че е извършена проверка в Академията на МВР от комисия, назначена със заповед с рег. № Iз-1717/16.09.2009 г., извършила проверка на изнесените данни в сигнали, подадени от описани в заповедта служител и синдикални дружества, както и за допълнително възложена задача за изясняване на въпроса дали лицата, посочени в писмото на декана на ВСУ "Черноризец Храбър" /включително и жалбоподателя професор Симеонов/ са били в отпуск от АМВР през времето, когато са имали преподавателска дейност в университета. В раздел VIII-ми "По отношение на ангажираността на служители на АМВР в учебния процес на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" комисията е отразила, че по подадени от декана на Юридическия факултет на университета 10 преподаватели /служители/ на Академията на МВР са упражнявали преподавателска дейност, поименно посочени, както и доходите получени от преподавателска дейност по трудов договор. По отношение на жалбоподателя комисията е установила, че същият осъществява преподавателска дейност във ВСУ "Черноризец Храбър" по трудов договор като по данни от сектор "Финансово осигуряване" на АМВР е получил по допълнителния трудов договор доходи за 2007 г. и за 2008 г. В подадена от 06.02.2008 г. декларация за имуществото и доходите на държавен служител от МВР по чл. 187, ал. 3 ЗМВР във вр. с чл. 169 ППЗМВР жалбоподателят не е декларирал получените през 2007 г. доходи от преподавателска дейност от ВСУ, като в подадената на 04.03.2009 г. декларация за имуществото и доходите си жалбоподателят е декларирал, че през 2008 г. е получил извън трудовото си възнаграждение "допълнителни доходи около 4000 лв.", която сума е значително по-малка от полученото реално възнаграждение от преподавателска дейност за 2008 г. от ВСУ в размер на 8950 лв. Поради изтичане на преклузивния едногодишен срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР за извършеното дисциплинарно нарушение за недекларираните допълнителни доходи от преподавателска дейност през 2007 г. от професор Стефан Симеонов комисията в справката е приела, че на служителя следва да се наложи дисциплинарно наказание само за недекларирането на реално получените през 2008 г. средства от преподавателска дейност във ВСУ "Черноризец Храбър". Дисциплинарното нарушение е квалифицирано по чл. 228, ал. 1, т. 4 ППЗМВР - "затаяване на истина в декларацията по чл. 187, ал. 3 ЗМВР, довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество и доходи", за което следва да се наложи дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степан за срок от една до три години". Към административното производство са приложени декларациите по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 169 ППЗМВР с дати 04.03.2009 г. и 06.02.2008 г., подадени от професор Стефан Ан. Симеонов, както и справка за подадената в сектор "Финансово осигуряване" на АМВР информация от служители за получени от тях доходи по допълнителни трудови договори /външно съвместителство/ през 2007 г. и 2008 г., в която справка е отразено, че през 2008 г. жалбоподателя е получил облагаем доход в размер на 8950 лв. Посочените доказателства са събрани редовно в производство пред административния орган и на основание чл. 171, ал. 1 АПК, имат доказателствена сила и пред съда като жалбоподателят се е запознал с изготвената справка от комисията и е дал писмени отговори на 15.10.2009 г. /приложени към административното производство/ и писмени обяснения съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1 ЗМВР, като са събрани и оценени всички доказателства за установяване на нарушението. При тези установени обстоятелства по делото съдът намира, че извършеното дисциплинарно нарушение е установено от дисциплинарно наказващият орган като обосновано и обективно поведението и действията на държавния служител са квалифицирани като дисциплинарно нарушение по чл. 228, ал. 1, т. 4 ППЗМВР, за което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР - недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от три години. Жалбоподателят оспорва да е извършил посоченото дисциплинарно нарушение, но това становище следва да се приеме само като защитна теза с оглед на установените в справката на комисията нарушения и приложените подадени лично от държавния служител декларации по чл. 187, ал. 3 ЗМВР. По изложените съображения дисциплинарно наказващият орган е извършил всички процесуални действия за установяване и доказване на дисциплинарното нарушение на жалбоподателя и държавният служител е участвал в проведеното административно производство съгласно правата си по приложимия закон. По изложените съображения обжалваната заповед е законосъобразна и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение