Решение № 387 от 15.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5900/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. М., чрез процесуален представител адв. Димитров, срещу решение 137/31.03.2022 г. по адм. дело 54/2022 г. на Административен съд Стара Загора (АС Стара Загора), с което е отхвърлена жалбата му против решение УРИ 349000-29890/10.12.2021 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Стара Загора за отказ за изтриване на личните данни, постановено по заявление вх. 349005-53/01.10.2021 г. по описа на ОДМВР Стара Загора, подадено от С. С. М.. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, иска същото да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което да се отмени оспореното решение. Не претендира разноски. Ответникът директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Стара Загора, чрез процесуален представител юрк. Митева, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Стара Загора е решение УРИ 349000-29890/10.12.2021 г. на директора на ОДМВР Стара Загора, с което е отказано изтриването на лични данни на касатора, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с образувано и водено досъдебно производство 142/2009 г. по описа на РУ-Гълъбово (пр.преписка 343/2009 г. по описа на РП-Гълъбово), по което заявителят е въведен като извършител на деяние по чл. 343в, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс. За да се произнесе по спора, съдът е установил, че със заявление с вх. 349005-53/01.10.2021 г. по описа на ОДМВР Стара Загора С. С. М. е поискал от директора на ОДМВР Стара Загора да бъде заличена информацията, съхранявана в информационните фондове на МВР, съдържаща личните му данни. След извършване на проверка по заявлението, резултати от която са обективирани в обобщена справка УРИ 349р-37833/ 30.11.2021 г. от началник сектор ПКП при ОДМВР - Стара Загора, е установено, че в информационните фондове на МВР са въведени и се обработват лични данни на С. М., свързани с образувано и водено досъдебно производство 142/2009 г. по описа на РУ - Гълъбово (пр. преписка 343/2009 г. по описа на РП Гълъбово), по което заявителят е въведен като извършител на деяние по чл. 343в, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, приключило със споразумение по реда на чл. 381 от Наказателно процесуалния кодекс (НПК) по наказателно общ характер дело (НОХД) 213/2009 г. по описа на РС - Гълъбово, по силата на което на С. М. е наложено наказание Обществено порицание, което е изтърпяно. Съгласно изисканата справка за съдимост с рег. 4931/ 20.10.2021г. на РС - Стара Загора за посоченото НОХД С. М. е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т. 4 от НК. С оспорения пред АС Стара Загора административен акт директорът на ОДМВР Стара Загора е отказал заличаването на лични данни на С. М., обработвани в информационните фондове на МВР, като е посочил, че случаят не попада в нито едно от основанията за заличаване, посочени в чл. 3 - 5 от Инструкция 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер (Инструкция 8121з-748/20.10.2014 г.). За да постанови обжалваното решение АС Стара Загора е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаните от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на С. М. като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. Безспорно е, че нито едно от посочените в чл. 3 от Инструкция 8121з-748/20.10.2014 г. основания за изтриване на лични данни от полицейския регистър не е приложимо в разглежданата хипотеза на лице, осъдено с влязла в сила присъда, дори след като е реабилитирано, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето, до смъртта на това лице. Съхранението от полицейските органи на лични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, § 1 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (Директива (ЕС) 2016/680) попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, буква в) от нея, държавите членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на свеждане на данните до минимум, с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. В решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 г., ECLI:EU:C:2024:97, е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, §1, б. в и д от Директива (ЕС) 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и чл. 10, чл. 13, § 2, б. б и чл. 16, § 2 и 3 от тази Директива в светлината на членове 7 и 8 от ХОПЕС, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Дадените разрешения с цитираното решение на СЕС са напълно относими по спора в настоящото производство. В оспорения пред АС Стара Загора административен акт липсва анализ на данните относно личността на жалбоподателя; осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран; няма мотиви дали за целите за защита на националната сигурност се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани. Към настоящия момент в българското законодателство и по-специално в ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680, съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед. Съгласно чл. 633 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г., ECLI:EU:C:2024:97, разрешения са безспорно относими към настоящия казус се налага извода, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същия следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази: характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето; настъпилата реабилитация; дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер; както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва последните да бъдат заличени. Предвид задължението на настоящата инстанция да следи служебно за правилното приложение на материалния закон от административния съд съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, решението следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови ново, с което да се отмени оспореното решение на директора на ОДМВР Стара Загора и преписката да се върне на органа за ново произнасяне по подаденото от С. С. М. заявление, при съобразяване с мотивите на настоящото решение и дадените разрешения по въпроса с Решението от 30.01.2024г. по дело С-118/2022 г. на СЕС, ECLI:EU:C:2024:97. При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани. На основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Пето отделение,