Решение № 12688 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5708/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Сотис БГ ЕООД, със седалище в гр. София, чрез пълномощник адв. И. Соколов, против решение 1472 от 06.03.2024 г., постановено по адм. дело 3298/2023 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). С касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Изложени са съображения, че съдът не се е произнесъл по оплакването в първоинстанционната жалба, че заложените в конкурсната документация критерии за оценка са дискриминационни и субективни, като лимитират свободната стопанска инициатива на търговските субекти. Касаторът счита, че заложеното условие за предишен опит в последните пет години участникът да е управлявал не по-малко от 3 паркинга и не по-малко от 2000 броя паркоместа, е необосновано. Цитира и решение 1321 от 14.12.2023г. на КЗК, с което е прието, че посоченото изискване за минимален опит на участника ограничава конкуренцията, поради което не е следвало да бъде поставено като критерий за допустимост, а като критерий за получаване на по-голям брой точки, т.е. критерий за оценка. Сочи, че решението на съда е неправилно и по отношение на въведеното изискване за концепция за развитие на обекта, за което липсват ясни правила за оценяване на офертите, а същевременно този критерий има тежест от 20 точки. Счита за неправилен и изводът на АССГ, че продължителността на работата на конкурсната комисия от 02.03.2023г. до 06.03.2023г., въпреки прекъсванията на работата й и измененията в състава й, не е опорочило законосъобразността на разглеждането на офертите на участниците. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменена оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените в производството разноски. Ответникът - кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Петков, оспорва касационната жалба и пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатения от касатора адвокатски хонорар. Ответникът - "Център за градска мобилност" ЕАД, чрез процесуалния си представител юрк. Цекова, оспорва жалбата и моли решението на съда да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от Сотис БГ ЕООД, против заповед СОА23-РД98-18/10.03.2023 г. на кмета на Столична община. С тази заповед е утвърдено класирането на участниците в публично оповестен конкурс 2-СО-2023 г. за отдаване под наем на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.4356.153, с площ 2438 кв.м по КККР, одобрени със заповед РД-18-14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, попадащ в УПИ III - "за озеленяване", кв. 82Б - съгласно частичен регулационен план на м. " бул. Сливница", одобрен със заповед РД-09-50-454/12.09.1996 г. на гл. архитект на София, актуван с Акт за публична общинска собственост 10079/20.02.2020 г., както следва: Център за градска мобилност ЕАД първо място, с общ брой точки - 98,77; Корпорейт Секюрити Мениджмънт ООД второ място, с общ брой точки 80, като класираният на първо място участник - "Център за градска мобилност" ЕАД е определен за спечелил публично оповестен конкурс 2-СО-2023 г. за отдаване под наем за срок от 10 години или до прилагането на ПУП чрез реализирането на предвидените в него мероприятия на горепосочения недвижим имот; отстранени са участници в конкурса на основание чл. 40, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси (НУРПТК), съгласно мотивите, посочени в протокола на комисията, включително е отстранен жалбоподателят "Сотис БГ" ЕООД. С обжалваното решение 1472 от 06.03.2024 г. е отхвърлена жалбата на Сотис БГ ЕООД срещу заповед СОА23-РД98-18/10.03.2023 г., издадена от кмета на Столична община, и Сотис БГ ЕООД е осъдено да заплати на Столична община разноски в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение по делото. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд София-град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. По съществото на спора, след анализ на относимата нормативна уредба и утвърдените конкурсни условия и съобразно приетите по делото доказателства, съдът е обосновал извод за законосъобразно отстраняване на оспорващото дружество от участие в конкурса. Съобразено е, че разглежданият конкурс е започнал след решение на Столичния общински съвет и заповед на кмета на Столична община, с която в изпълнение на решението на СОС е открита конкурсната процедура, в съответствие с изискването на чл. 30, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси (НУРПТК). По основното оплакване на жалбоподателя за заложени дискриминационни изисквания в конкурсната документация, довели до незаконосъобразното му отстраняване от участие, съдът е приел, че определянето на критерии за допустимост и критерии за оценка на офертите и тяхната относителна тежест в конкурсите за отдаване под наем на обекти публична общинска собственост, е част от правомощията на общинския съвет, който действа в условията на оперативна самостоятелност. По отношение на спорния критерий за минимален професионален опит е прието, че е въведен с оглед на предмета и целта на конкурса отдаване под наем на недвижим имот за обществен паркинг, за предоставяне на услугата Паркирай и пътувай и предоставяне на паркоместа в режим на абонаментно платено паркиране. При което е преценено, че законосъобразно Сотис БГ ЕООД е отстранен от участие, тъй като не отговаря на изискванията на конкурсната документация - съгласно т.6.8 от конкурсната документация право на участие в конкурса има всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, както и техни обединения, което през последните пет години, считано от датата на подаване на офертата, е управлявало не по-малко от 3 паркинга и не по-малко от 2000 броя паркоместа. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По аргумент от чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) редът за отдаване под наем на имоти и вещи общинска собственост се определя с наредба на общинския съвет, като в случая са приложими текстовете на Наредбата за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси (НУРПТК, Наредбата - приета с решение 138 по Протокол 73 от 9.03.2006 г. на Столичния общински съвет, изм. и доп. с решение 339 по Протокол 56 от 26.05.2022 г.). По делото не е спорно, че с решение 861 по Протокол 65 от 10.11.2022 г. на СОС, на основание чл. 14, ал. 7 във вр. с чл. 14, ал. 1 от Закона за общинската собственост, във вр. с чл. 13 от Наредбата за общинската собственост, във вр. с чл. 1, т. 2, във вр. с чл. 4, ал. 3 във вр. с чл. 30, ал. 1 НУРТК, във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 8 във вр. с ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, е дадено съгласие да бъде проведен публично оповестен конкурс за отдаване под наем, за срок до 10 години, до прилагането на ПУП, чрез реализиране на предвидените в него мероприятия, но не повече от 10 години, на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.4356.153, при следните условия: начална месечна конкурсна наемна цена - 2066 лв. без ДДС; специфично конкурсно условие: за обществен паркинг, за предоставяне на услугата "Паркирай и пътувай" и предоставяне на паркоместа в режим на абонаментно платено паркиране; изискване за опит: в конкурсната документация да се заложи изискване за участника за минимален опит - в последните пет години да е управлявал не по-малко от 3 паркинга и не по-малко от 2000 броя паркоместа. Специфичното конкурсно условие за опит е заложено и в т.6.8 в утвърдената от кмета на Столична община конкурсна документация - право на участие в конкурса има всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, както и техните обединения, което през последните пет години, считано от датата на подаване на офертата, е управлявало не по-малко от 3 паркинга и не по-малко от 2000 броя паркоместа. Не е спорно по делото, че жалбоподателят е попълнил образец 9 офертно предложение, в т. 6 от което е декларирал, че в последните 5 години, считано от датата на подаване на офертата, не е управлявал паркинги и паркоместа, поради което и на основание чл. 40, ал. 2 НУРПТК е отстранен от участие. Неоснователни в тази връзка са доводите в касационната жалба, че въведеното изискване за минимален опит е дискриминационно и ограничаващо конкуренцията. Обоснована е преценката на решаващия състав, че това специфично конкурсно условие е съобразено с предмета и целта на конкретната конкурсна процедура и е израз на оперативната самостоятелност на компетентния по провеждането й орган. Изискването не е завишено и прекомерно, а цели да гарантира, че гражданите ще получат качествена услуга, като така бъдат защитени интересите на местната общност. Имотът ще се ползва за обществен паркинг, за срок до 10 години, за предоставяне на услугата Паркирай и пътувай (не по-малко от 40% от обособените паркоместа), като целта е да се ограничи автомобилното движение в центъра на града, но в същото време да се съобразят транспортните потребности на гражданите. Съобразно специфичното предназначение, за което ще се ползва имотът и предвиденият за това срок, въведеното изискване за минимален професионален опит, е съобразено с предмета, обхвата и целта на процедурата. Право на административния орган е да въведе подобен критерий за допустимост, който, освен че е относим към предмета на конкурсната процедура, предполага качествено управление на обществения паркинг. В пределите на оперативната самостоятелност на органа е да определи точно какви да бъдат конкурсните изисквания към участниците, стига те да са относими към предмета на конкурса. Изискването за минимален опит в управлението на паркинги не ограничава необосновано участниците, нито има дискриминационен характер, още повече, че дружеството - жалбоподател се е запознало с конкурсната документация, закупило е същата и е било наясно с факта, че е нужен опит, какъвто не притежава. Не води до друг извод цитираното в касационната жалба решение на КЗК, с което е дадено заключение, че спорното изискване за минимален опит ограничава конкуренцията. Производството пред КЗК е образувано по реда на чл. 38, ал. 1, т. 5 по искане на Сотис БГ ЕООД за оценка за съответствие с правилата на конкуренцията на решението на СОС, с което е дадено съгласие за провеждане на разглеждания конкурс. В случая решението на КЗК има характер на становище, което няма правно обвързваща сила. Изложените съображения досежно въведеното в конкурсната документация изискване за опит и безспорната липса на такъв по отношение на Сотис БГ ЕООД обуславят извод, че този участник законосъобразно е отстранен от участие. При това е безпредметно обсъждането на останалите оплаквания в касационната жалба, касаещи нарушения при определянето на критериите за оценка, по-конкретно критерий Т4 Концепция за развитие на обекта . Твърдените нарушения биха засегнали правата единствено на допуснатите до участие, оценка и класиране участници, какъвто жалбоподателят не е. Единствено за пълнота следва да бъде споделена преценката на първоинстанционния съд, че соченият критерий, действително съставляващ висок дял от общия възможен резултат (максимална оценка 20т. от възможни 100т.), е достатъчно ясно и конкретно дефиниран, по начин, позволяващ, както на участниците да изготвят своята концепция за развитие на обекта, така и на конкурсната комисия да оцени представената концепция и да присъди съответния брой точки. Точно е установено от решаващия съд, че в конкурсната документация са определени конкретно формулите за изчисляване на точките по всеки от показателите, включително по т.11.2.4. "Оценка на концепцията за развитие на обекта (Т4)". Посочено е, че концепция за развитие на обекта с инвестиционен план за начална инвестиция и последващи инвестиции в годините за срока на договора се оценява до 20 т., както следва: "Отлично предложение" на база на разгледания критерий - 20 т. Пояснено е, че за получаване на максимален брой точки участникът следва подробно да е развил своята концепция за развитие с конкретно разписани стъпки по инвестиционния план с ясно и точно посочване на конкретни начална и последващи инвестиции за срока на договора; "Много добро предложение" на база на разгледания критерий - 10 т., ако участникът е развил концепция за развитие с разписани стъпки по инвестиционния план с посочване на началната и последващите инвестиции като общ размер за срока на договора. Посочено е също, че за целите на методиката за определяне на комплексната оценка използваните определения следва да се тълкуват по следния начин: "Ясно" е предоставяне на информация или описание по еднозначен и недвусмислен начин, който не води до различни и противоречиви интерпретации на съдържанието; "Точно" е излагане на информацията по кратък, смислово коректен и граматически издържан начин, който се придържа към общоприетото теоретично съдържание на съответния термин, израз или понятие; "Конкретно" е излагане на информацията, детайлно определена. При това се явява обоснован изводът на АССГ, че са определени точни и ясни условия за оценка на офертните предложения, включително по критерия "Оценка на концепцията за развитие на обекта (Т4)", като от протокола от заседанието на конкурсната комисията е видно, че същата е мотивирала всяка една своя оценка и е изложила ясни и адекватни мотиви за оценяване на всеки от допуснатите кандидати. Отново следва да се подчертае, че касаторът въобще не е достигнал до етапа на оценяване на неговата оферта, поради факта, че е бил отстранен заради липса на опит, поради което въпросните критерии за оценка не биха могли да повлияят за неговото успешно участие в процедурата. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че не са допуснати съществени нарушения при провеждане на конкурсната процедура. Изложените от решаващия състав мотиви в тази насока се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно Върховният административен съд препраща към тях. Дори да се приеме, че конкурсната комисия е следвало да заседава в зала 109, вместо в стая 107, както е било обявено, това обстоятелство не представлява съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на акта само на това основание. Още повече, съобразно чл. 36, ал. 4 НУРПТК комисията разглежда офертите и взема решение в закрито заседание, поради което промяната на мястото на заседанията не би могла да ощети по какъвто и да е начин участниците. Същото важи и за възражението в касационната жалба относно продължителността на работа на комисията от 02.03.2023 г. до 06.03.2023 г. и изготвянето на общ протокол от работата й. Действително за дата на провеждане на конкурса е обявена датата 02.03.2023г., когато конкурсната комисия се е събрала и е отворила Плик 1 на участниците. Никъде обаче не е заложено нормативно изискване колко следва да бъдат заседанията и кога да бъде отворен Плик 2. Следва да се отбележи, че 2 март 2023г. (четвъртък) е бил последният работен ден за седмицата, последван от националния празник - 3 март и два почивни дни. Реално конкурсната комисия е възобновила работата си в първия възможен момент 6 март (понеделник), поради което твърденията за изтичането на твърде голям период от време и липса на прозрачност са неоснователни. Неоснователно е и възражението относно изготвянето от комисията на един общ протокол, а не на отделни протоколи за всяко заседание, тъй като това не противоречи на законовите изисквания. Обосновано са отхвърлени и доводите за незаконен състав на комисията за провеждане на конкурса. Първостепенният съд е развил подробни и задълбочени мотиви по отношение на състава на комисията, които не следва да бъдат преповтаряни, а именно, че във всеки етап от дейността на комисията нейният състав е отговарял на определения със заповедта на кмета на Столична община по чл. 35, ал. 2 НУРПТК, като взетите решения са обективирани в протокол, подписан от всички нейни членове, взели участие в работата й, в съответствие с изискването на чл. 35, ал. 3 НУРПТК. С оглед на изложеното обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и предвид претендирането на разноски в полза на Столична община следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 (сто) лева, платими от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,