Решение № 12862 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14101/2015 г.

Решение № 12862 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14101/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Р. А. П. от гр. В. чрез адв. Й. А. срещу Решение № 2148 от 21.10.2015 г., постановено по адм. д. № 985/2015 г. по описа на Административен съд- В., с което е отхвърлен предявеният от касационния жалбоподател против ОД на МВР-В. иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди-заплатено адвокатско възнаграждение по повод осъществено процесуално представителство по НАХД № 1297/2014 г. на Варненския районен съд, по което дело е отменен издаденият против касатора електронен фиш за глоба по ЗДвП, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба - 12.05.2014 г. до окончателното й изплащане. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща представител и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ответникът, ОД на МВР - В. чрез директора, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмен отговор на касационната. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС- В. е отхвърлил изцяло предявения от Р. А. П. против ОД на МВР-В. иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди във вид на заплатено адвокатско възнаграждение по повод осъществено процесуално представителство по НАХД № 1297/2014 г. на Варненския районен съд, ведно със законна лихва от подаване на молбата - 12.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението по това наказателно административен характер дело по описа на ВРС е отменен издадения срещу ищеца електронен фиш за налагане на административно наказание"глоба" по ЗДвП. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - В., след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е недоказан. Съдът е установил, че не е налице една от кумулативно изискуемите законови предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника, е именно: реалното претърпяване на твърдените вреди. Така постановеното решение е неправилно в частта за разноските и правилно в останалата му част. Правилно административният съд е квалифицирал заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуална защита в съдебното производство по обжалване на издаденото срещу него НП като имуществена вреда, причинена пряко от отмененото наказателно постановление. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на I и II колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази - пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, /макар адвокатската защита да не е задължителна/ се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход. Обосновано АС-В. е заключил, че в конкретния случай ищецът, чиято е доказателствената тежест в исковото производство по ЗОДОВ, не е доказал реалното настъпване на вредата, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. По делото, приключило с отмяна на обжалвания електронен фиш / приравнен по ЗДвП на НП/, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат, чиято представителна власт произтича от представен договор за правна защита и съдействие, съставен на 14.04.2014 г. - датата на проведеното по НАХД 1297/2014 г. съдебно заседание, който обаче не е представен в административно-наказателното производство. Договорът е представен едва с исковата молба, с която се претендира обезщетение за вреди. Правилно съдът е приел, че представянето на договор за правна защита и съдействие извън рамките на производството, за което е сключен, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обосновано административният съд е заключил, че в конкретния случай ищецът не е доказал настъпили за него имуществени вреди във вид на реално заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на отменения електронен фиш за сумата от 300 лв. и правилно е отхвърлил предявената искова претенция за тази сума. Касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено в частта за присъдените на ОД на МВР -В. разноски в размер на 300 лв за юрисконсултско възнаграждение като постановено в нарушение на материалния закон. Член 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ съдържа изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Специалната законова регламентация на отговорността за разноски по ЗОДОВ изключва приложението на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК за настоящия случай. Законодателят е регламентирал изрично и в отклонение от общия принцип на отговорността за разноските съразмерно на уважената част от иска - чл. 78, ал. 1, 2, 3, 4 и 8 ГПК, съответно чл. 143, ал. 1, 2, 3 и 4 АПК, задължението за разноски в специалния ЗОДОВ. Предвид това в хипотеза като спорната ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение